Определение №57/27.01.2021 по дело №661/2020

Спорът е разрешен с Решение №60066/29.06.2021 по дело №661/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, I-во отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 257 КЗ /отм./ и сл. и включва ли в обема си случаите, при които увреждането на третото лице е настъпило от свойствата и състоянието на самата вещ /МПС/ по смисъла на чл. 50 ЗЗД?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА, АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №661 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба от Б. З. С., чрез адв.П.К. срещу решение №2246 от 15.10.2019г. по в.гр.д. №4343/2018г. на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение №2995 от 14.05.2018г., постановено по гр.д. №16256/2016г. от Софийски градски съд, І-2 състав. С първоинстанционното решение e отхвърлен искът с правно осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявен от Б. З. С. срещу ЗД „Евроинс“ АД за сумата 160 000 лева, претендирана като частична от пълния заявен размер от 200 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на майка му К. С., настъпила вследствие на ПТП на 27.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 27.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторът претендира да се отмени решението в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен искът за сумата 160 000 лева, ведно със законната лихва от 27.06.2016г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, т.1 и т.3 и чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по първите пет правни въпроси, обусловили изхода на спора, които се свеждат до въпроса „за застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 257 КЗ /отм./ и сл. и включва ли в обема си случаите, при които увреждането на третото лице е настъпило от свойствата и състоянието на самата вещ /МПС/ по смисъла на чл.257 и чл. 267 КЗ /отм./, вр. чл.50 ЗЗД” - в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №7/78г., ППВС №17/1963г., допълнено с ППВС №4/1975г., както и цитираните решения по чл.290 ГПК /основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Поставя и процесуалноправни въпроси относно задължението на въззивния съд да определи правилно правната квалификация на предявените искове и да се произнесе по целия въведен от страните правен спор, като счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Излага доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение- основание за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът по жалбата ЗД „Евроинс“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, въззивният съд излага мотиви, че не се доказва виновно поведение на водача на МПС -товарен влекач „Волво“ при процесното ПТП, поради

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари