Решение №56/11.02.2021 по дело №3447/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №186/27.04.2020 по дело №3447/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация


Анотация

Въпрос

Може ли гражданския съд да осъществява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията на ОбСЗ, влезли в законна сила, при възражение на ответника по делото, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху процесния възстановен земеделски имот, преди образуването на ТКЗС?

За допустимостта лице – страна в производство по спор за собственост на възстановен земеделски имот (в т.ч. и общината), възстановен по реда на ЗСПЗЗ да оспорва правото на възстановяване на заявителя по чл. 10 ЗСПЗЗ?

За възможността да се приеме, че в исковия процес Общината като страна е особен правен субект, по отношение на който са налице различни, по-широки възможности за оспорване на влязъл в сила конститутивен акт за възстановяване на правото на собственост, отколкото тези , които са на разположение на останалите правни субекти?

Отговор

Проблемът за необходимостта решаващият граждански съд, в предметната рамка по спор за собственост , да осъществи косвен контрол за материална законосъобразност на реституционно решение на земеделски имот, издадено по реда на ЗСПЗЗ , няма еднозначно решение в съдебната практика на съдилищата , доколкото самият реституционен закон е претърпял и търпи законодателни изменения от гл.т. на процедурата по възстановяване собствеността на земеделските земи, отнети от собствениците- земеделски стопани и включени в блокове на ТКЗС, и особено в хипотезите , когато в хода на годините тези земи са променили земеделския си характер в резултат на включването им в регулационните планове на населените места и придобития нов урбанизационен статут.

При възстановяването на собствеността върху земеделските земи, извършвана по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ / ОСЗГ, ПК/, последните имат конститутивно действие – т.е. с влизането им в сила настъпва реституционният вещно-правен ефект. Доколкото се приема , че тези решения по своето естество представляват индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и ОбСЗ, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността от гл.т, само на доказателствата , ангажирани от заявителя в производството. В това производство не участват лица, чиито права се засягат , нито пък могат да се разрешават спорове за собственост.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Ако трето лице се явява заинтересовано и счита, че правото му на собственост по отношение на определен недвижим имот е засегнато от позитивно решение на ОбСЗ, то това лице може в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на реституционното решение, възможност произтичаща от действащия чл.17, ал.2 ГПК.

В конкретния случай, когато страна по спора за собственост на възстановена с позитивно решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ на ОбСЗ земеделска земя , не е ползувател на земеделската земя , то и не може да се приеме , че правата за защита в рамките на спор за собственост чрез правоизключващо възражението и искане за провеждане на косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на реституционното решение на ОбСЗ могат да се ограничат , така като е прието по посочено тълкувателно решение. Доколкото възражението за нищожност и материална незаконосъобразност на постановеното решение на поземлената комисия се поддържа от страна - лице, което не е участвало в процедурата по възстановяване на собствеността, поради което и не притежавало право да обжалва същото, то осъществяване на защитата му срещу административния акт - решението на ПК, от което черпят права насрещната страна ,ползваща се от реституцията по спора за собственост с последните, е именно по реда на косвения съдебен контрол върху този акт.

В случая когато третото лице е Община, участваща в гражданския оборот като равнопоставен гражданско правен субект и като такъв носител на вещни права , осъществената в рамките на спора за собственост защитата на общинската собственост , не може да се ограничи от гл.т. на упражнените средства за искова защита , така като това е сторил законодателя с ползувателите на земеделски земи, съгласно разясненията на тълкувателното решение.

Принципът на пълна реституция на отнетите имуществата , заложен както в чл.3, ал.1 ЗВСОНИ, така и в чл. 1 ЗВСВНОИ, чл. 2 ЗВСВНОИ и чл. 3 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., а също и в чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, според който се възстановяват правата, притежавани преди образуването на ТКЗС на правоимащите лица, не може да се счита за нарушен , ако са оспорени констатациите за реституция на административния орган, при спор за собственост в исковия процес от лице , което не е участвало в административното производство по реституция.

Целта на ЗСПЗЗ е да възстанови собствеността върху земеделските земи , но само на онези лица , от които са отнети земеделските земи. В случай на оспорено наследственото правоприемство по отношение на лице , признато за правоимащо по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ и лицата , вписаните по официални документи като негови наследници , не може да има основание за ограничаване на косвения съдебен контрол от гл.т. законосъобразността на изводите на административния орган по ЗСПЗЗ кому е принадлежал имота към момента на включването му в ТКЗС и дали именно неговите наследници са придобили правата по линия на наследяването.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските земи, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. Като ответник по спора за собственост , Общината чрез твърдението , че процесният земеделски имот законосъобразно е актуван като общинска собственост на основание пар. 7, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗМСМА , предполага наличие на противопоставими вещни права , които могат да бъдат защитени чрез правоизклюващо възражение и искане за провеждане на косвен съдебен контрол на реституционния акт, от които ищците черпят правата си. Тежестта на доказване е на лицата , които ще черпят права, а на заявилия възражението. За последния е достатъчно, чрез ангажираните доказателства , да създаде съмнение , че лисва елемент от фактическия състав на реституцията.

Въпросът какъв гражданско-правен субект е Общината по спор за собственост не може да има друг отговор освен този, дадения по-горе. Като страна по спора за собственост Общината се ползва от основният принцип за равнопоставеността на страните, заложен в разпоредбата на чл. 9 ГПК.


Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Т. И. изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 3447 /2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПКчл. 293 ГПК

История на спора

Х. Б. М. от [населено място], трето лице помагач в исковото производство чрез адв. Л. П. – САК обжалва и иска отмяна на Решение № 1387 от 26.02.2019 година, постановено по В. гр. д. № 16067/ 2017 год. на –Софийския градски съд в производство по иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК.

С касационната жалба на Х. М. се поддържа , че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо поради невалидно потвърждаване на процесуалната легитимация на лицето, подало въззивна жалба ( Столична Община ) респ. неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради необоснованост , основания за отмяна на обжалваното въззивно решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.

Доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила са в насока на незаконосъобразно проведения от въззивната инстанция косвен съдебен контрол на решението за земеделска реституция , въпреки , че Столична Община не противопоставя собствени конкуриращи права и в този смисъл няма право на това възражения , така е допуснато несъблюдаване на разясненията по ТР № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС, няма право на оспорване правата на реституираните собственици.

Г. Н. Г., ищец по иска , чрез процесуалния представител адв. Е. Д. – САК обжалва и иска отмяна на въззивно Решение № 1387 от 26.02.2019 година по гр.В. д. № 16067/2017 година на СГС- IV, Б въззивен състав , по отхвърления иск за собственост на основание чл. 124, ал.1 ГПК.

С касационната жалба на Г. Г. се поддържат доводи за неправилност, като постановено в противоречие със закона , при нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.

Поддържа се , че основният мотив на решаващия съд , че на базата на доказателствата по делото не е установено правоприемството на ищеца Г. Н. Г. от наследника на Е. Н. М., лицето внесло процесния имот в ТКЗС, е незаконосъобразен. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на изводите , че е задължение на ищеца да доказва този факт , при възражението на ответника Столична община , че тя е била собственик на имота към момента на колективизацията, при несъблюдаване на практиката на ВКС в тази насока- Решение № 237 от 16.01.2014 год. по гр.д. № 5/2013 год. ВКС, 1 г.о.

В качеството на ответник по касация по подадените две касационни жалби , Столична община оспорва наведените доводи както за допускане на касационното обжалване , така и за отмяна на обжалваното въззивно решение. Прилага съдебна практика в подкрепа на релевираните възражения .

Касаторът , трето лице помагач Х. Б. М. като ответник по касация се присъединява към доводи и посочените основания за допускане на касационното обжалване и основания за отмяна на касатора Г. Н. Г. .

Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на наведените доводи и възражения на страните , и като съобрази ограниченията за касационно обжалване на чл. 280, ал.3 ГПК, намира :

С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 183131/ 31.07.2017 год. по гр.д. № 49684/2013 год.на Софийския районен съд по уважения установителен иск за собственост и е постановил ново решение, с което е отхвърлил предявения от Г. Н. Г. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, срещу Столична Община да се признаване за установено , че Г. Н. Г. е собственик на недвижим имот : пасище, мера , с площ 1 .786 дка, обозначена имот пл. № * находящ се в местността „Х. “, съставляващ част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на с. Бистрица ,София одобрени със Заповед № РД- 18-51/ 03.11.2011 година , целия с площ от 3036 кв.м., легитимиращ се с Договор за продажба по НА № 186/2011 година.

По въпросите , обосновали извод за допускане на касационното обжалване.

Касационни въпроси

Касационната жалба на Х. Б. М., участвал в производството като трето лице помагач на ищеца , е допусната до разглеждане по същество по въпроса „Може ли гражданския съд да осъществява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията на ОбСЗ , влезли в законна сила , при възражение на ответника по делото, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху процесния възстановен земеделски имот , преди образуването на ТКЗС ?“ , след като е квалифициран като обуславящ изхода на спора за собственост , предмет на делото, и предвид насоката в която е разрешен от въззивния съд , в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК при извода за противоречие с тезата на касационния съд по Решение № 237 и отчасти на задължителните разяснения по ТР № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС.

Касационната жалба на Г. Н. Г. , ищец по делото е допусната до разглеждане по същество по въпросите: „ За допустимостта лице – страна в производство по спор за собственост на възстановен земеделски имот ( в т.ч. и Община ) , възстановен по реда на ЗСПЗЗ да оспорва правото на възстановяване на заявителя по чл. 10 ЗСПЗЗ? “ и : „за възможността да се приеме , че в исковия процес Общината като страна е особен правен субект , по отношение на който са налице различни, по-широки възможности за оспорване на влязъл в сила конститутивен акт за възстановяване на правото на собственост , отколкото тези , които са на разположение на останалите правни субекти “ като касационният съд е приел , че първият въпрос е произнесен в противоречие с цитираната съдебна практика – задължителните разяснения по ТР № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС, както и на посоченото Решение № 237, а липсата на съдебна практика по поставения втория въпрос обуславя необходимостта от произнасяне от страна на касационния съд за правилното приложение на закона, съответно на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.

Мотиви

Проблемът за необходимостта решаващият граждански съд , в предметната рамка по спор за собственост , да осъществи косвен контрол за материална законосъобразност на реституционно решение на земеделски имот, издадено по реда на ЗСПЗЗ , няма еднозначно решение в съдебната практика на съдилищата , доколкото самият реституционен закон е претърпял и търпи законодателни изменения от гл.т. на процедурата по възстановяване собствеността на земеделските земи, отнети от собствениците- земеделски стопани и включени в блокове на ТКЗС, и особено в хипотезите , когато в хода на годините тези земи са променили земеделския си характер в резултат на включването им в регулационните планове на населените места и придобития нов урбанизационен статут.

С дадените задължителни разяснения по ТР № 9/2012 год. , ОС на Гражданската колегия на ВКС приема ,че при възстановяването на собствеността върху земеделските земи, извършвана по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ / ОСЗГ, ПК/, последните имат конститутивно действие – т.е. с влизането им в сила настъпва реституционният вещно-правен ефект. Доколкото се приема , че тези решения по своето естество представляват индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и ОбСЗ, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността от гл.т, само на доказателствата , ангажирани от заявителя в производството. В това производство не участват лица, чиито права се засягат , нито пък могат да се разрешават спорове за собственост.

Ако трето лице се явява заинтересовано и счита, че правото му на собственост по отношение на определен недвижим имот е засегнато от позитивно решение на ОбСЗ, то това лице може в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на реституционното решение, възможност произтичаща от действащия чл.17, ал.2 ГПК.

Посоченото тълкувателно решение е прието в израз на уеднаквяване на съществуваща противоречива съдебна практика относно възстановяване правото на собственост на земеделски земи в стари реални граници в терени ( бивша земеделска земя ), дадени за ползване по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Именно поради това , по изключение, по съображения за социална справедливост, в пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ и пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ е предвидена възможността ползвателите да изкупят предоставената им земя при определени условия, размери и срокове, като имено по този начин буха възникнали спорове за собственост при конкуриращи вещни права.

В конкретния случай, когато страна по спора за собственост на възстановена с позитивно решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ на ОбСЗ земеделска земя , не е ползувател на земеделската земя , то и не може да се приеме , че правата за защита в рамките на спор за собственост чрез правоизключващо възражението и искане за провеждане на косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на реституционното решение на ОбСЗ могат да се ограничат , така като е прието по посочено тълкувателно решение. Доколкото възражението за нищожност и материална незаконосъобразност на постановеното решение на поземлената комисия се поддържа от страна – лице, което не е участвало в процедурата по възстановяване на собствеността, поради което и не притежавало право да обжалва същото, то осъществяване на защитата му срещу административния акт – решението на ПК, от което черпят права насрещната страна ,ползваща се от реституцията по спора за собственост с последните, е именно по реда на косвения съдебен контрол върху този акт.

В случая когато третото лице е Община , участваща в гражданския оборот като равнопоставен гражданско правен субект и като такъв носител на вещни права , осъществената в рамките на спора за собственост защитата на общинската собственост , не може да се ограничи от гл.т. на упражнените средства за искова защита , така като това е сторил законодателя с ползувателите на земеделски земи, съгласно разясненията на тълкувателното решение.

Принципът на пълна реституция на отнетите имуществата , заложен както в чл.3, ал.1 ЗВСОНИ, така и в чл. 1 ЗВСВНОИ, чл. 2 ЗВСВНОИ и чл. 3 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., а също и в чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, според който се възстановяват правата, притежавани преди образуването на ТКЗС на правоимащите лица, не може да се счита за нарушен , ако са оспорени констатациите за реституция на административния орган, при спор за собственост в исковия процес от лице , което не е участвало в административното производство по реституция.

Целта на ЗСПЗЗ е да възстанови собствеността върху земеделските земи , но само на онези лица , от които са отнети земеделските земи. В случай на оспорено наследственото правоприемство по отношение на лице , признато за правоимащо по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ и лицата , вписаните по официални документи като негови наследници , не може да има основание за ограничаване на косвения съдебен контрол от гл.т. законосъобразността на изводите на административния орган по ЗСПЗЗ кому е принадлежал имота към момента на включването му в ТКЗС и дали именно неговите наследници са придобили правата по линия на наследяването.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските земи, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. Като ответник по спора за собственост , Общината чрез твърдението , че процесният земеделски имот законосъобразно е актуван като общинска собственост на основание § 7, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗМСМА , предполага наличие на противопоставими вещни права , които могат да бъдат защитени чрез правоизклюващо възражение и искане за провеждане на косвен съдебен контрол на реституционния акт, от които ищците черпят правата си. Тежестта на доказване е на лицата , които ще черпят права, а на заявилия възражението. За последния е достатъчно, чрез ангажираните доказателства , да създаде съмнение , че лисва елемент от фактическия състав на реституцията.

Въпросът какъв гражданско-правен субект е Общината по спор за собственост не може да има друг отговор освен този , дадения по-горе. Като страна по спора за собственост Общината се ползва от основният принцип за равнопоставеността на страните , заложен в разпоредбата на чл. 9 ГПК.

По основателността

По същество на касационните жалби

С оглед на дадените отговори на въпросите , поставени като обуславящи изхода на настоящия правен спор, настоящият състав на ВКС намира касационните жалби за неоснователни.

Атакуваното с тях съдебно решение на въззивния съд като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Съдебният исков процес е иницииран от Г. Н. Г. срещу Столична Община с искане , на основание чл. 124, ал.1 ГПК , да бъде признато по отношение на Общината , че е собственик на следния недвижим имот : пасище, мера , с площ 1 .786 дка, обозначена имот пл. № * находящ се в местността „Х. “, съставляващ част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на с. Бистирца ,София одобрени със Заповед № РД- 18-51/ 03.11.2011 година , целия с площ от 3036 кв.м., легитимиращ се с Договор за продажба по НА № 186/2011 година.

По делото в качеството на трето лице участва като подпомагаща на ищеца страна Х. Б. М., продавач на правото на собственост по Договора за продажба с НА № 186/2011 година.

С Решение № 183131/31.07.2017 г. по гр. дело № 49648/2013 г. на Софийския районен съд, 24. състав е признато за установено по отношение на Столична Община , че Г. Н. Г. е собственик по силата на нотариален акт за продажба № 186/16.12.2011 г., том VI, рег. № 21779 по нотариално дело № 1090/2011 г., на посочения недвижим имот.

За да постанови решението в обратния смисъл , с която е прието, че Г. Н. Г. , не е доказал да е собственик на процесния имот , възивният съд с обжалваното решение е изложил мотиви в насока : 1./ че липсва връзка на наследствено правоприемство между лицето Е. Н. А. , от която третото лице помагач Х. Б. М. е придобил по силата на сделка вещните права и лицето, в патримониума на което е възстановена собствеността на процесния земеделски имот , което дава основание за извод за липса на транслирани вещни права по силата на сочената деривативна сделка. Липсата на доказателства или данни за наследствено правоприемство на лицето Е. Н. М. , в чиято полза е издадено реституционното Решение № 546а /2707.2011 година на ОбСЗ Паначарево и лицето Й. Б., на чието име е записан възстановения имот в разписния лист от 1928 година , е обосновало извода , че Е. Н. А. ( като наследник ) не е правоимащо лице по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ 2. / за липса на идентичност на възстановения имот и този претендиран с исковата молба , предвид на разминаването в сочените местности , където се намира възстановената земеделска земя; 3./ за наличие на материална незаконосъобразност на реституционното решение , констатирана при проведения косвен контрол за законосъобразност на реституционното решение ( преди реституцията процесният имот бил част от имот с планоснимачен № * в квартал 64 и 65 по регулационния план на село Бистрица от 1928 г., който съгласно разписната книга принадлежал на Й. Б. , с когото Е. М. (лицето, на което Общинска служба „Земеделие“ е възстановила процесния имот) не се намирала в родствена връзка и 4./ Общината доказва, че имотът е публична общинска собственост и не подлежал на реституция, тъй като представлявал част от двора на детско заведение.

Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно.

Поддържаният довод за недопустимост на въззивното решение от страна на касатора не може да бъде възприет. Същият е неоснователен , а изводите на въззивния съд , че производството по заявения положителен установителен иск е допустимо, са в пълно съответствие с дадените задължителни разяснения по приложение на чл. 53, ал.2 ЗКИР с ТР № 8/2014 год. , прието на 23.02.2016 година от ОС на ГК на ВКС , с които се приема, че „ искът за установяване на право на собственост е допустим дори и да е налице грешка в кадастралната карта, а административните процедури за поправка на тази карта не са предпоставка за завеждане на такъв иск“.

Въведените доводи с касационната жалба за неправилност на решението на въззивната инстанция , настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

С обжалваното въззивно решение обосновано и законосъобразно е прието, че по делото ищецът Г. Н. Г. не е доказал , че проведената в полза на праводателя ( на праводателя ) Е. Н. М. реституционната процедура е законосъобразна от гл.т. на признатото и качество на правоимащо лице по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ. При осъществения от въззивната инстанция косвен съдебен контрол за законосъобразност на проведената реституционна процедура е установено, че процесният земеделския имот е възстановен на лице , чието качеството на правоимащо такова по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ , не може да се извлече и логически обоснове от ангажираните по делото писмени доказателства.

Законосъобразни са изводите на въззивният съд , че в производството по заявения положителен установителен иск за собственост в тежест на ищеца е пълното и пряко доказване на правнорелевантните факти, както и на тези факти, от които същият черпи защитаваното субективно материално право.

От фактическа страна няма спор , че процесния недвижим имот е вписан в кадастралната карта като част от имот, чийто собственик според кадастралния регистър е Столична Община. Легитимационният собствеността документ е АПОбС № 2984 от 02.05.2011 година , издаден на основание чл. 2, ал.1 ЗОС и чл. 3, ал. 2 т. 1 ЗОС за терен с обща площ от 7 932 кв.м. и предназначение „детска градина‘, включващ няколко ПИ с самостоятелни идентификационни номера , между които е и спорния ПИ с идентификатор *** с площ от 1678 кв.м.

Ищецът Г. Г. поддържа легитимацията си на собственик на спорния ПИ на основание Договор за покупко-продажба по НА № 186/ 2011 година. Имотът е закупен от лицето Х. Б. М., който от своя страна го е закупил от Е. Н. А. , легитимираща се като наследник ( но не и единствен видно от удостоверението за наследници ) на Е. Н. М. , в чиято полза е издадено реституционното Решение № 546а/26.07.2011 година по заявление след решение по чл. 11 , ал.2 ЗСПЗЗ и е възстановено правото на собственост на нейните наследници върху 7 недвижими имота, сред които по т. 6 е възстановен и имот, представляващ „пасище, мера“, от шеста категория с площ 1, 786 кв. м. в местност „Х.“ от землището на [населено място], с № * по картата на възстановената собственост при съседи: имоти с №№ *, *, * и *.

В рамките на възникналата конкуренция на права , законосъобразен е извода, че ищецът не е доказал правнорелевантните факти, които була обосновали извод, че именно той , по силата на посочената деривативна сделка , е придобил правото на собственост на реституирания земеделски имот.

Изслушаните три експертизи (две единични и една тройна), са установили, че площта на процесния имот попада в обхвата на регулационен план от 1928 г., като по това време същата е била отредена за парцели * и * и [улица], 189а и 189б, като към онзи момент имотът е бил приет за част от урбанизирана територия, а имотите са били нанесени в разписния лист към регулационния план като такива на Й. Ив. Б.

Според регулационния план на с. Бистрица от 1961 г., изменен през 1964 г., имотът е записан в разписния лист като такъв на ТКЗС, а по регулация е бил отреден за парцел * от квартал 68 с предназначение – за детски ясли. За периода от 1986 г. (когато е одобрен последният цялостен регулационен план на [населено място]) до 2013 година имотът е без отреждане по регулация, а с изменение на регулационния план, прието със Заповед № РД-09-50-38/25.01.2013 г. е бил присъединен към съседния му от север имот, който е отреден за детска ясла още по плана от 1961 г. и това мероприятие е реализирано в съседния имот. Тройната съдебнотехническа експертиза е установила, че към 1969 г. детското заведение в имота е било построено.

В процесната част на имота не е извършвано ново строителство, но същият е включен в урбанизирана територия съгласно действащия Общ устройствен план на Столична Община от 2009 г.с предназначение „детска градина “. Същевременно процесният имот е бил включен като част от имот с № * в първоначалния вариант на картата на възстановената собственост, обнародван в ДВ, бр. 141/01.12.1998 г., който имот е имал площ 5 091 кв.м. и е бил без установен собственик, отреден за стопанисване от общината, а в последствие върху картата на възстановената собственост е нанесен процесният имот. Спорният имот попада в масив № 517, който е ситуиран преимуществено в местността „З.“, в която са включени и съседните му имоти, а местността „Х.“ попада в масиви №№ * и *, на 800 – 1 000 метра от процесния имот. , което е дало основания за извод за липсата на пълно пи пряко доказване точната индивидуализация на претендирания имот, с този, който е бил обект на възстановяване.

Косвеният съдебен контрол на решението за реституция в полза на праводателите- продавачи от страна на въззивната инстанция е базиран на фактите , установени от Удостоверение за наследници с изх. № РОБ16-УГ01-2487 / 11.05.2016 г. на Столична Община – район „Оборище“ и Удостоверение за съпруг и родствени връзки с изх. рег. индекс ЕС-0823-5/1/31.03.2015 г. на Столична Община – район „Оборище“ . Установеният факт , че Е. Н. М. е починала на 17.04.1980 г. като вдовица (съпругът ѝ е починал през 1943 г.), имала две деца – син , за който няма данни в регистрите на населението дали е жив и къде пребивава и дъщеря , чиято дъщеря е Е. Н. А. .

По въпроса за допустимостта на косвения съдебен контрол в конкретния случай , въззивният съд правилно се позовава на задължителната практика на ВКС – ТР № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, като приема, че нито Държавата , респ. нито Общината, като страна в гражданския процес по спора за собственост могат да бъдат ограничени във възможността да заявяват възражения за материално-правна незаконосъобразност на индивидуални административни актове, доколкото не участват в процедурата по издаването им следва да се възприеме тезата на въззивния съд , че „ трайно установено е разбирането, че реституционното производство по чл. 10 ЗСПЗЗ и сл. е едностранно и се развива между административен орган – в случая – Общинската служба по земеделие, която е орган от системата на Министерството на земеделието и храните, и заявител – физическо лице. В това производство общината не е участвала и може да прави възражения както за нищожност на постановения в рамките му административен акт, така и за неговата материална незаконосъобразност, т.е. за отсъствие на предпоставките, при които същият може да бъде издаден.“

Следва да се споделят и изводите на решаващия съд за липса на пряко и пълно доказване от страна на ищеца се базират и на констатациите на изслушаното заключението на тройната съдебнотехническа експертиза (на л. 243 –районен съд), което установява , че „ при първоначалното одобряване на картата на възстановената собственост на [населено място] (обн., ДВ, бр. 141/01.12.1998 г.) процесният имот е бил част от по-голям имот № 517 021 (от масив 517) в местност „З.“ , с площ 5 091 кв.м., за който имот няма посочен собственик, поради което е отреден за стопанисване на Столична Община. Върху част от този имот на неустановена от ищците дата е нанесен нов имот № *. От текста на Решение № 546а/26.07.2011 г. Тройната съдебнотехническа експертиза е установила, че съседните на имот с № 517 056 имоти са описани в местност „З.“, а имот № * е описан в местност „Х.“, която попада основно в масив 515 и частично – в масив 513, които отстоят на 800 – 1 000 метра от процесния имот.

С акт за публична собственост № 2984/02.05.2011 г. на Столична Община е учредено правото на общинска собственост на урегулиран поземлен имот с площ 7 932 кв. м. – за детска градина, който включва и част от имот с идентификатор *** с площ 1 678 кв.м. е обявен за публична общинска собственост . Доколкото , съгласно чл. 19, ал. 1, изр. 2 ЗСПЗЗ земята, която не е реституирана на частни собственици, след одобряването на карта на възстановената собственост става общинска, тежестта да установи пътя на правоприемството , че се касае до частна собственост , придобита на основание реституция по ЗСПЗЗ, е на лицето, което твърди този факт и черпи правата си от него. След като по делото не са ангажирани доказателства , а от събраните по делото такива се установява, че имотът е бил вписан в разписния лист към стария регулационен план на [населено място] на друго лице – различно от това , комуто е издадено позитивното реституционно решение , следва , че изводът на въззивния съд за неустановена реституционната предпоставка за правоприемство между собственика на имота преди извършване на колективизацията и лицето, в чиято полза е реституиран същият, е обоснован и законосъобразен. Поради това решенията на ОбСЗ – Панчарево, с които собствеността на процесния имот е възстановена на наследниците на Е. Н. М. , без да са налични доказателства противоречат на материалния закон и не създават право на собственост за соченото като правоимащо по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ физическо лице.

Анализирайки установените правно релевантни факти за издаване на валидно реституционно решение по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ , въззивният съд е достигнал до законосъобразния извод , че процесният имот, макар и да не е част от застроително мероприятие в периода след внасянето му в ТКЗС, с което би била налице пречка за възстановяване правото на собственост по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно константната практика на ВКС , предвид на недоказаното обстоятелство , че Г. Г. се легитимира като частен правоприемник на наследник на лицето, което е било собственик на процесния имот преди внасянето на същия в ТКЗС- а именно на лицето вписано като собственик на земеделския имот – Й. Балкански , не е доказал претендираните от него права . Като възприема напълно извода , че правилата за наследяването по закон са императивни и въззивният съд следва да ги следи служебно (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), включително и да установи фактите, от които тези права произтичат, настоящият състав на касационният съд счита , че обжалвания съдебен акт на въззивния съд следва да бъде потвърден.

Диспозитив

По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, ал.1 и ал.2, Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 1387 от 26.02.2019 година, постановено по В. гр. д. № 16067/ 2017 год. на –Софийския градски съд , с което е отменено Решение № 183131/ 31.07.2017 год. по гр.д. № 49648/2013 год. на Софийския районен съд по уважения установителен иск за собственост и е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявения от Г. Н. Г. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, срещу Столична Община да се признаване за установено , че Г. Н. Г. е собственик на недвижим имот : пасище, мера , с площ 1 .786 дка, обозначена имот пл. № * находящ се в местността „Х. “, съставляващ част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на с. Бистрица ,София одобрени със Заповед № РД- 18-51/ 03.11.2011 година , целия с площ от 3036 кв.м., легитимиращ се с Договор за продажба по НА № 186/2011 година.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца Х. Б. М. .

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №186/27.04.2020 по дело №3447/2019 1
    Определение №186/27.04.2020 по дело №3447/2019
    Може ли гражданския съд да осъществява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията на ОбСЗ, влезли в законна сила, при възражение на ответника по делото, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху процесния възстановен земеделски имот, преди образуването на ТКЗС? За допустимостта лице – страна…
  • Решение
    Решение № 237 от 16.01.2014 г. по гр. д. № 5/2013 г.
    Има ли правен интерес ответникът по ревандикационен иск, да оспорва конститутивния административен акт на О., от който черпи право на собственост ищецът, в случай, че ответникът не твърди да има качеството на правоимащ по отношение на възстановения имот към момента на обобществяването?
  • Решение на общо събрание
    Тълкувателно решение № 9/2012 от 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г.
    Допустимо ли е по иск за собственост на недвижим имот ответникът, който противопоставя върху имота права по пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ или пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, да се брани с възражение за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ /ПК, ОСЗГ/, в това число и че лицето, на което е възстановено…
  • Решение на общо събрание
    Тълкувателно решение № 8/2014 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г.
    1. Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по иск с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР – първоначална редакция, преди измененията в ЗКИР, Обн., ДВ, бр. 49 от 2014 г. 2. Допустими ли са искове за собственост на реална част от имот, когато…
  • Решение на общо събрание
    Тълкувателно решение № 5/2011 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г.
    Обвързана ли е държавата от постановения административен акт или решение на съд по жалба срещу такъв акт за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи или гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и допустимо ли е по предявен иск за собственост от или срещу държавата, тя да иска да…
  • Решение на общо събрание
    Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
    Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари