Определение №556/26.10.2020 по дело №232/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Когато поемателят по менителничното задължение и кредиторът по каузалното отношение съвпадат, необходима ли е идентичност на издателя на записа на заповед и длъжника по каузалното правоотношение, за да се приеме, че е налице валидно възникнало задължение по запис на заповед?


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ МАРКОВ,ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина И. т. дело № 232 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 от ГПК.

История на спора

„Ликата бг“ ООД обжалва решение № 304 от 28.10.2019 г. на Апелативен съд – Пловдив по т.д. 523/19 г., с което е отменено решение по т.д. 107/18 г. на Окръжен съд – Смолян и вместо него е отхвърлен иска му срещу М. М. И., с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване на вземане в размер на 36 500 лв по запис на заповед, издаден на 23.01.2018 г. с падеж 19.6.2018 г. ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и е осъден да заплати разноски.

Счита, че решението е постановено при материална незаконосъобразност, като е извършено неправилно позоваване на решение № 127 от 12.07.2013 г. по т.д. 274/12 г. на ВКС. Поддържа съображенията, изложени в особеното мнение на обжалваното решение. Счита, че няма пречка запис на заповед да е издаден от физическо лице, което не е страна по каузалното правоотношение, като в този случай е налице гарантиране на задължение от трето лице.

Счита, че изводите на въззивния съд относно възраженията на М. И. за опорочаване на волята й към момента на издаване на записа на заповед са обосновани.

Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, като се признае за установено дължимостта на сумата по издадения запис на заповед.

Моли да у се присъдят разноски.

Мотиви

В изложението по чл. 284, ал.3 ,т. 1 ГПК сочи следните правни въпроси:

1. Необходимо ли е да е налице договор за поръчителство или друго договорно отношение между издателя и поемателя по записа на заповед, когато с него се обезпечава вземане на поемателя от друго лице – страна по каузална сделка, за да се приеме, че погасяване на задължението по записа на заповед ще доведе до погасяване на задължението по каузалната сделка?

2. Когато поемателят по менителничното задължение и кредиторът по каузалното отношение съвпадат, необходима ли е идентичност и на издателя на записа на заповед и длъжника по каузалното правоотношение, за да се приеме, че погасяването на задълженията по едно правоотношение (менителничното) има за последица погасяване на задълженията и по другото правоотношение (каузалното)?

Обосновава и по двата поставени правни въпроса, приложението на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК като разрешени в противоречие с решение № 71 от 3.7.2012 г. по т.д. 444/11 г. на ВКС, 2 ТО и решение № –2 от 6.7.2017 г. по т.д. 569/16 г. на 1 ТО на ВКС.

Обосновава и приложението на чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК.

Ответникът М. М. И. оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно и съответства както на доказателствата по делото, така и при правилно приложение на материалния закон. Моли да не се уважава касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на касатора на 06.11.2019 г. Касационната жалба е подадена на 06.12.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК , от легитимирана да обжалва решението страна.

Въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд, като е приел по иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, предявен от „Ликата БГ“ ООД срещу М. М. И., че е налице редовен от външна страна запис на заповед, съдържащ всички задължителни реквизити съгласно чл. 538 от ТЗ. Приел е, че възражението на жалбоподателката за нищожност на записа на заповед като издаден в противоречие с добрите нрави е неоснователно. По евентуалните възражения на основание чл. 27 ЗЗД вр. чл. 29 от ЗЗД като подписан чрез измама и заплашване, също е приел, че са неоснователни. Изводите са направени след обсъждане на допуснатите и събрани доказателства по делото. Приел е, че не е налице и хипотезата на чл. 289 от ТЗ.

Установил е, че записът на заповед е издаден от М. И. с поемател „Ликата бг“ ООД, както е удостоверено в самия него. Приел е, че страните не спорят, че записът на заповед е издаден във връзка с обезпечаване на вземане в полза на „Ликата бг“ ООД, което вземане произтича от каузално правоотношение – договори за продажба между „Ликата бг“ ООД и „ММ 68 стройинженеринг“ ЕООД (собственик на капитала на това дружество е бащата на М. – М. Е. И.). Но, предвид направеното от ответника М. И. възражение за липса на основание за издаване на записа на заповед, е приел, че при липса на идентичност между страните по записа на заповед и страните по каузалното правоотношение, погасяването на задължението по едното правоотношение не може да доведе до погасяване на задължението по другото. Така е направил извод, че е правноирелевантно е издаване на записа на заповед като обезпечение по каузалното правоотношение, по което М. И. не е страна. Въззивният съд е приел, че без въвеждане поръчителство или аналогична фигура по каузалното правоотношение, за М. И. не може да възникне задължение спрямо „Ликата бг“ ООД и това е обусловило извод за неустановяване на вземането на „Ликата бг“ ООД спрямо М. М. И., на основание редовен от външна страна запис на заповед, издаден за сумата от 36 500 лв, на 23.1.2018 г. с падеж 19.06.2018 г.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК, се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това, следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 – 3.

В правната теория и съдебна практика се приема, че нищожно е съдебното решение, когато е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда, или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт, или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване, както и ако заповядва нещо невъзможно. В случая не се установява да е налице вероятност съдебното решение да е нищожно и това изключва допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК.

По отношение основанието по чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност да е налице недопустимост на съдебното решение и поради това липсва основание за допускане касационно обжалване. Решението би било недопустимо, ако е постановено, без да са налице основания за разрешаване на спора по същество, като липса или ненадлежно упражняване правото на иск, или ненадлежно сезиране на съда, или е постановено след десезиране на съда. В случая не се установява да е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо. Установи се, че е подадено заявление по чл. 417, т. 10 от ГПК (редакция след ДВ бр. 102/2017 г.) на 11.9.2018 г. Срещу издадената заповед по чл. 417, т. 10 от ГПК е подадено в срок възражение, на основание чл. 414, ал. 1 от ГПК от длъжника М. И. – покана за доброволно изпълнение е връчена на 14.11.2018 г. и възражението е от същата дата. След надлежно съобщение до заявителя-кредитор на 28.11.2018 г., същият на 18.12.2018 г. в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК, е предявил иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК. Поради това няма основание да се приеме, че е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо.

По отношение на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, следва да се посочи, че касационното обжалване, съгласно предвиденото от законодателя, се допуска само когато касаторът е обосновал правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд по такъв начин, че е обусловил изхода на спора. По отношение на така посочения правен въпрос, за който касационната инстанция констатира, че съставлява общо основание за допускане касационно обжалване, то следва касаторът да обоснове и допълнително основание съгласно предвиденото в т. 1-3 от чл. 280, ал.1 от ГПК.

По отношение на първия поставен правен въпрос следва да се приеме, че въпросът за отсъствие на поръчителство или друга подобна фигура, за да се поеме задължение, на основание запис на заповед не е обусловил изхода на спора. Въззивният съд е приел, че при липса на идентичност между страните в правоотношение, породено от запис на заповед с правоотношение, за което е налице безспорност, че е каузално за записа на заповед, издаденият запис на заповед няма гаранционно оебзпечителна функция и няма валидно поето менителнично задължение. Поради това поставеният първи правен въпрос като необуславящ изхода на спора следва да се приеме, че не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

Установи се в настоящия случай, че въззивният съд е приел, че когато записът на заповед е издаден като обезпечение по каузално правоотношение от трето лице, за което не е установено да е длъжник по каузалното правоотношение, то издаването на запис на заповед от това лице в полза на кредитора, е без основание и не може да се установи наличие на вземане на поемателя по такъв запис на заповед. Това е обусловило изхода на спора като е отхвърлен искът за установяване на вземането на основание чл. 422, ал.1 от ГПК. В този смисъл поставеният от касатора правен въпрос 2 е включен в предмета на делото чрез въведеното възражение от длъжника М. И. и разрешен от въззивния съд, като даденото от въззивния съд разрешение е обусловило изхода на спора – въззивният съд е приел, че няма основание за издаване запис на заповед от лице, незадължено към поемателя. Така посоченият втори правен въпрос, съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

Дадените разрешения в константната съдебна практика (на част от които касаторът се позовава), израз на която са решение № 71 от 3.7.2012 г. по т.д. 444/11 г., ВКС, 2 ТО, решение 127 от 12.07.2013 г. по т.д. 274/12 г. на 2 ТО, решение № 92 от 6.7.2017 г. по т.д. 569/16 г. , 2 ТО на ВКС, решение № 73 от 29.6.2016 г. по т.д. 1025/15 г., не дават пряк отговор на поставения правен въпрос 2. В тези съдебни решения е отчетено наличието на възражение за погасяване на задължението по каузалното правоотношение, обезпечено със запис на заповед, издаден като обезпечение на задължението. В същите е прието, че записа на заповед има абстрактен характер и издаването му винаги е на правно основание. Прието е, че служи за обезпечаване на вземане по каузално правоотношение, като се гарантира изпълнение на поети с каузалната сделка задължения. Прието е, че правно значение между каузалното правоотношение и менителничното, е не всяка, а само тази, при която погасяването на задълженията по едното правоотношение има за последица погасяване на задълженията по другото правоотношение. Но не е разгледана хипотеза когато е установена връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, но длъжникът по записа на заповед не е задължено лице по каузалното правоотношение. В този смисъл няма пряк отговор в посочената съдебна практика на поставения 2 правен въпрос и ще следва да се приеме, че в случая липсва допълнително соченото от касатора основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

Но предвид липсата на съдебна практика и изложените мотиви от касатора по наличието на допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, ще следва да се допусне касационно обжалване на това основание. Спорно в процеса е тълкуването относно редовния от формална страна запис на заповед, неговия абстрактен характер и наличието му на основание за възникване на задължение, както и обстоятелството дали липсата на пълна идентичност в субектите в двете правоотношения, могат да доведат до съществуване на задължение на основание записа на заповед, налагат извод, че поставеният правен въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.

Касационен въпрос

Правният въпрос следва да се уточни с оглед посоченото в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК и съобразно правомощията на касационната инстанция, така както са разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по следния уточнен правен въпрос : Когато поемателят по менителничното задължение и кредиторът по каузалното отношение съвпадат, необходима ли е идентичност на издателя на записа на заповед и длъжника по каузалното правоотношение, за да се приеме, че е налице валидно възникнало задължение по запис на заповед?

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата на касатора следва да се даде възможност да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 2 % от цената на иска или сумата от 730 лв в 1 седмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Диспозитив

Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА, на основание чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, касационно обжалване на решение № 304 от 28.10.2019 г. по т.д. 523/19 г. Апелативен съд Пловдив.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касационния жалбоподател „Ликага бг“ ООД в 1 седмичен срок от връчване на препис от настоящето определение да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 730 лв по сметка на Върховния касационен съд.

При невнасяне на дължимата държавна такса касационното производство ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внесената държавна такса, делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми