Определение №556/26.10.2020 по дело №232/2020

Спорът е разрешен с Решение №60061/27.07.2021 по дело №232/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Когато поемателят по менителничното задължение и кредиторът по каузалното отношение съвпадат, необходима ли е идентичност на издателя на записа на заповед и длъжника по каузалното правоотношение, за да се приеме, че е налице валидно възникнало задължение по запис на заповед?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ МАРКОВ,ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина И. т. дело № 232 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

История на спора

„Ликата бг“ ООД обжалва решение № 304 от 28.10.2019 г. на Апелативен съд – Пловдив по т.д. 523/19 г., с което е отменено решение по т.д. 107/18 г. на Окръжен съд – Смолян и вместо него е отхвърлен иска му срещу М. М. И., с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване на вземане в размер на 36 500 лв по запис на заповед, издаден на 23.01.2018 г. с падеж 19.6.2018 г. ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и е осъден да заплати разноски.

Счита, че решението е постановено при материална незаконосъобразност, като е извършено неправилно позоваване на решение № 127 от 12.07.2013 г. по т.д. 274/12 г. на ВКС. Поддържа съображенията, изложени в особеното мнение на обжалваното решение. Счита, че няма пречка запис на заповед да е издаден от физическо лице, което не е страна по каузалното правоотношение, като в този случай е налице гарантиране на задължение от трето лице.

Счита, че изводите на въззивния съд относно възраженията на М. И. за опорочаване на волята й към момента на издаване на записа на заповед са обосновани.

Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, като се признае за установено дължимостта на сумата по издадения запис на заповед.

Моли да у се присъдят разноски.

Мотиви

В изложението по чл. 284, ал.3 ,т. 1 ГПК сочи следните правни въпроси:

1. Необходимо ли е да е налице договор за поръчителство или друго договорно отношение между издателя и поемателя по записа на заповед, когато с него се обезпечава вземане на поемателя от друго лице - страна по каузална сделка, за да се приеме, че погасяване на задължението по записа на заповед ще доведе до погасяване на задължението по каузалната сделка?

2. Когато поемателят по менителничното задължение и кредиторът по каузалното отношение съвпадат, необходима ли е идентичност и на издателя на записа на заповед и длъжника по каузалното правоотношение, за да се приеме, че погасяването на задълженията по едно правоотношение (менителничното) има за последица погасяване на задълженията и по другото правоотношение (каузалното)?

Обосновава и по двата поставени правни въпроса, приложението на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК като разрешени в противоречие с решение № 71 от 3.7.2012 г. по т.д. 444/11 г. на ВКС, 2 ТО и решение № –2 от 6.7.2017 г. по т.д. 569/16 г. на 1 ТО на ВКС.

Обосновава и приложението на чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК.

Ответникът М. М. И. оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно и съответства както на доказателствата по делото, така и при правилно приложение на материалния закон. Моли да не се уважава касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на касатора на 06.11.2019 г. Касационната жалба е подадена на 06.12.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК , от легитимирана да обжалва решението страна.

Въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд, като е приел по иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, предявен от „Ликата

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари