Определение №552/03.12.2019 по дело №2335/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че регулационният план от 1978г. не е приложен, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците към имота на ищците - от една страна съдът е приел въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове от 1955г., 1964г. и 1978г., а от друга страна е приел, че липсват данни за осъществяването на юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ от имота на ответниците към имота на ищците.


Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ:
Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 2335 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба с вх.№1152/13.01.2019г., подадена от С. Я. Б. и Г. Я. Б. чрез процесуалния им представител адв.Е. А. от САК, срещу решение №385/14.12.2018г., постановено от Софийския окръжен съд, ГО, втори въззивен състав по в.гр.д.№488/2018г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Я. Б. и Г. Я. Б. срещу И. Л. И. и Г. К. И. иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че предявилите иска лица са собственици на площ от около 20кв.м., а именно 22.4 кв.м., претендирана като погрешно заснета в кадастралната карта на [населено място] в северната част на собствения на ответниците имот с идентификатор ………., вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор ……….. по КККР на [населено място], както и предявеният от С. Я. Б. и Г. Я. Б. срещу И. Л. И. и Г. К. И. иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване по отношение на ответниците, че границата между имоти ………………. и …………….. е съгласно регулационната граница, определена с плана от 1978г. на [населено място] и че същата е отразена неправилно в кадастралната карта от СГКК-Софийска област и предявеният по реда на чл.108 ЗС от С. Я. Б. и Г. Я. Б. срещу И. Л. И. и Г. К. И. иск за предаване владението върху площ от около 20кв.м., а именно 22.40кв.м. в северната част на собствения на ответниците имот с идентификатор………………

В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Според касаторите въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

1.При предявен иск с правна квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР /предишен чл.53, ал.2 ЗКИР/ за установяване на допусната грешка при изработването на кадастралната карта на [населено място] през 2005г., при което процесната част с площ от 22.4 кв.м. от ПИ ………., собственост на ищците Б., е заснета неправилно в северната част на имота на ответниците И. с идентификатор …………., към кой момент се преценява наличието на спорното материално право и ищците следва да установят правото си на собственост – към момента на изработване на кадастралната карта или към настоящия момент в противоречие с ТР №4/17.12.2014г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС; ТР №8/23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС и ТР №3/15.07.1993г. на ОСГК на ВС;

2.Позоваването на придобивна давност елемент ли е от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС или е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на давността и към кой момент се счита придобито правото на собственост по способа на чл.79 ЗС – към момента на позоваване на давността или към момента, когато е изтекъл давностният срок на придобивната давност момент в противоречие с ТР №4/17.12.2014г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС; ТР №8/23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС и ТР №3/15.07.1993г. на ОСГК на ВС, като поддържат също така, че разрешаването на първия и втория поставен въпрос би имало значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото;

3.Хипотезата на „завладяване“ на част от чужд недвижим имот от страна на ответника И. /при липса на правно основание/, намира ли приложение презумпцията по чл.69 ЗС, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си като свой и върху кого пада тежестта за оборване на тази презумпция в противоречи с т.2 на ТР №4/17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС; решение №382/24.06.2010г. по гр.д.№323/2009г. на Първо ГО на ВКС;

4.Може ли да се приеме от събраните по делото писмени доказателства, че регулационния план, приет със заповед №45 от 1978г. е приложен на място за имот с пл.№…. в кв…. по плана на [населено място] при действието на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и кога е настъпило вещно-отчуждителното действие ако е приложен, и може ли да се приеме, че процесните 22.40кв.м. са били придобити по давност и регулация от Г. и С. Б., считано от 1978г. до 2004г., когато е била заменена оградата с метална мрежа в противоречие с решение №96/05.07.2018г. по гр.д.№3758/2017г. на Първо ГО на ВКС;

5.Допустимо ли е съдът да определя границата между два имота и обосновава извод, че оградата е била местена и процесната площ се владее от ответниците от 1985г. единствено на свидетелски показания, които противоречат на събраните по делото писмени доказателства, а именно на нотариалните актове от 1994г., в които ответниците не фигурират и не са вписани като съседи на имота на ищите в противоречие с решение №220/07.03.2005г. на ВКС, Второ ТО по т.д.№482/2004г.;

6.С какви доказателства следва да се установи къде минава имотната граница между двата имота към настоящия момент – ПИ ……….., собственост на Г. и С. Б. и ПИ ……………, собственост на ответниците И. и приложена ли е регулацията през 1978г., както и необходими ли са специални знания за това; от компетентността на вещото лице ли е установяването на тези обстоятелства с уточнение в касационната жалба и по отношение на компетентността на вещото лице да установи къде минава имотната граница с оглед довода, че регулацията от 1978г. е приложена в противоречие с решение №220/07.03.2005г. на ВКС, Второ ТО по т.д.№482/2004г.;

7.Как следва да се цени от съда изявлението на процесуалния представител на ответниците адв.М., направено във второто съдебно заседание по делото на 22.11.2017г., в което заявява, че ответниците не владеят спорната част от имота и допустимо ли е съдът да игнорира това изявление;

8.Може ли да се приеме, че споровете по административни дела между страните относно тази граница навеждат на извода за липса на спокойно владение, поради което и този елемент от фактическия състав на придобивната давност по чл.79 ЗС не се е осъществил и ответниците не са придобили процесната част по давност;

9.Констатациите по приключилите административни дела относно приложението на регулацията обвързват ли гражданския съд с решенията си и как следва да се преценяват;

10.Представлява ли съществено процесуално нарушение оспорването на констативния нотариален акт на ответниците от 2013г., за което първоинстанционният съд не е открил производство по оспорване на писмен документ, нито е указал доказателствената тежест на страните, а въззивният съд също не се е произнесъл, въпреки наведените във въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения на районния съд – непълнота на доклада и неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните по делото в противоречие с ТР №11 от 21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС за липсата на материална доказателствена сила на констативния нотариален акт.

Поддържат, че по поставените въпроси 7-9 решението на СОС е и немотивирано и изводите на съда са очевидно неправилни, което обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, като в касационната жалба поставят и въпроса кога регулацията следва да се приеме за приложена и попада ли в компетентността на вещото лице да установи къде минава имотната граница при спор по приложението на регулацията в хипотеза, при която регулационният план е влязъл в сила при действието на ЗТСУ/отм./ Позовават се и на разпоредбата на §5, ал.1 ПЗР ЗКИР.

В касационната жалба при позоваването си на наличие на противоречие с решение №220/07.03.2005г. на ВКС, Второ ТО по т.д.№482/2004г. касаторите поставят и въпроса за необходимостта съдът да обсъди всички данни по делото в тяхната взаимна връзка и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. Л. И. и Г. К. И., чрез процесуалния си представител адв.Ц. М. от САК, изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Поддържат също така, че подадената касационна жалба е и недопустима, тъй като цената на иска е под 5000лв. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Мотиви

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Неоснователни са доводите на ответниците по касационна жалба за недопустимост на касационното обжалване, свързани с цената на всеки един от предявените искове.

Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, исковете за установяване принадлежността на правото на собственост и предаване на владението, както и исканията за отстраняване на грешки и непълноти в кадастралната карта, свързани с претенциите за собственост, са искове за собственост, поради което решенията, с които въззивният съд се е произнесъл по такива искове, подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Г. Я. Б. и С. Я. Б. са предявили срещу И. Л. И. и Г. К. И. иск за признаване право на собственост и предаване на владението върху спорните 22.4 кв.м., както и искове за установяване на обстоятелството, че спорната част е погрешно заснета в кадастралната карта на [населено място] като част от имота на ответниците, вместо в границите на собствения на ищците имот, както и че границата между имоти ………….. и ………… не е отразена правилно в кадастралната карта.

Ответниците оспорват така предявените искове, като поддържат, че границата между двата имота е трайно материализирана по ограда, изградена преди 1978г., като противопоставят давностно владение, упражнявано от 1950г., когато техният праводател е придобил процесния имот, до настоящия момент, вкл. чрез присъединяване към своето владение на владението на праводателя си.

В обжалваното решение от фактическа страна е прието за установено, че с н.а.№….., том …., дело …/1994г. на 24.08.1994г. Г. Я. Б. е признат за собственик по наследство, доброволна делба и отказ от наследство за собственик на ½ ид.част от дворно място, цялото с площ 438кв.м., находящо се в [населено място] и образуващо по плана на [населено място] парцел … с пл.№….. в кв….., ведно с целия първи етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в същия имот; с н.а.№…., том …., дело …/1994г. на 24.08.1994г. С. Я. Б. е признат за собственик по наследство, доброволна делба и отказ от наследство на другата ½ ид.част от същия имот, ведно с целия втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в него. Взето е предвид, че в представената по делото скица №15-88289-28.02.2017г. на ПИ с идентификатор ………… по КККР, одобрени със заповед №РД-18-3/27.01.2005г. имотът на ищците е отразен с площ от 545кв.м. и е отбелязано, че номерът му по предходен план е ……….. в кв…………, парцел …. и като основания за собствеността върху имота са посочени н.а.№…/1994г. и н.а.№…/1994г.

По отношение на историята на имота, придобит от ищците, въззивният съд е приел за установено, че с н.а.№…, том …, дело №… от 1958г. Я. С. Б. е закупил от Д. Г. Л. имот като празно дворно място, находящо се в [населено място], м.“Т.“, на [улица]от 300кв.м., при съседи: от две страни улица, К. С. и С. П., оразуващо по плана на града парцел … в кв….., като с дворищно-регулационния план от 1955г. към имота, закупен от Б., са придадени по регулация 138кв.м. от имот с пл.№………. в кв……….., собственост на К. З. Т. и за това придадено място е издаден нотариален акт за собственост по регулация №…, том …., дело №……../1960г., с който Я. С. Б. е признат за собственик на придадените по регулация 138кв.м., след което по дворищно-регулационния план на града, одобрен със заповед №2809/1964г. имотът е в парцел, отреден за имоти пл.№№…., ………. и ………. в кв…………

Взето е предвид също така, че съгласно дорищно-регулационния план, одобрен със заповед №45/1978г. границата между УПИ …., пл.№……….., кв………. /имотът на ищците/ и УПИ …., пл.№………….., е изобразена със сина линия в комбинирана скица №2 към заключението на изслушаната по делото СТЕ, както и че тази граница не съвпада с границата между двата имота, които понастоящем са с идентификатори……………. и …………, по кадастралната карта, като именно разликата между регулационната и кадастралната линия, равняваща се на 22.4 кв.м., е предмет на спора в производството по делото.

Въз основа на показанията на свидетелите С. Т., Я. Б., П. Ч. и Й. В. въззивният съд е приел за установено, че между двата процесни имота има изградена ограда, която според заключението на вещото лице съвпада с границата на имотите по кадастралната карта.

Въз основа на показанията на свидетелите С. Т., П. Ч. и Й. В. въззивният съд е приел за установено, че оградата не е местена, като е приел също така, че в тази част не следва да бъдат кредитирани показанията на св.Я. Б., който твърди, че през 2004г. И. и Г. И. при подмяна на оградата са я изместили като завзели площ от имота на С. Б. и Г. Б.. Изложени са съображения, че това твърдение не намира опора в останалите доказателства и противоречи на показанията на тримата други свидетели, вкл. С. Т., който е посочен от ищците, че няма данни, поради които свидетелите Т., Ч. и В. да се считат заинтересовани от изхода на делото, докато последната констатация не може да бъде направена за св.Я. Б., който е син на ищеца Г. Б..

Взето е предвид обстоятелството, че показанията на свидетелите относно датата на изграждане на оградата са противоречиви, като според св.Ч. това е станало през 1975г., а според В. през 1985г., но е прието, че за изхода на делото е без значение коя от двете посочени дати ще бъде възприета за достоверна, както и че по същия начин стои въпросът с обстоятелството дали оградата има бетонен фундамент, тухлена или телена, след като от гласните доказателства се установява, че оградата не е местена.

От правна страна са изложени съображения, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР е иск за собственост към настоящия момент и следователно грешка по смисъла на този нормативен текст е налице само в случай, че отразеното в кадастралния план, респ. КККР, не съответства на действителните собственически права на страните към настоящия момент, което налага изследване на правото на собственост върху процесната площ и установяване на неговия титуляр. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно, последователно и непротиворечиво възприеманата от ВКС теза, съдържаща се в мотивите към т.1 и т.4 на ТР №8/23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС, както и в последващите решение №70/20.06.2016г. по гр.д.№6305/2015г., Второ ГО на ВКС; решение №79/22.07.2019г. по гр.д.№2087/2018г., Първо ГО на ВКС. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване по първия, поставен в изложението въпрос.

Въз основа на заключенията на изслушаната по делото СТЕ и изявленията на вещото лице в откритото съдебно заседание, въззивният съд е приел, че има разлика в местоположението на границата между ищцовия и ответниковия имот според регулационните предвиждания от 1978г. от една страна и местоположението ѝ съгласно кадастралната карта от 2005г, като между тези две положения на границата се обособява площ от 22.40кв.м., която вещото лице е обозначило с цифров контур 1-2-3-4-5-6-1 на изготвената от него комбинирана скица №1.

Посочено е, че от заключението на СТЕ и приложените по делото доказателства се установява, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове на [населено място] от 1955г., 1964г. и 1978г., като по плана от 1978г. южната граница на имота на ищците е трябвало да премине по буквен контур А-Б, означен на комбинирана скица №2. Прието е обаче, че този план не е приложен, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците към имота на ищците, доколкото ищците не са посочили, нито са доказали придобивното основание, в резултат от което се е стигнало до присъединяване на площта от 22.40 кв.м. към техния имот, напр. правна сделка, наследяване, придобиване по давност и др. Прието е, че липсват данни за уреждане на сметките по регулация за изпълнение на условията за завземане на придаваемия имот, а ищците не са се позовали на давностно владение, продължило повече от 10 години, докато от гласните доказателства, обективирани в показанията на св.С. Т., П. Ч. и Й. В. се установява, че оградата, по която е извършено кадастралното заснемане, не е местена от изграждането ѝ, което е станало през 1975г. или 1985г.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че не може да бъде споделена тезата, че вещото лице е установило къде минава имотната граница, както и че регулацията от 1978г. е приложена, тъй като и двата извода са извън компетентността на вещото лице. Прието е, че тези изводи са правни и се правят от съда въз основа на експертното заключение и останалите доказателства, като констатациите в мотивите по приключилите административни дела относно приложението на регулацията също не обвързват общия съд, доколкото са били извън предмета на доказване в административното производство и освен това само общият съд е компетентен да се произнесе при спор за материално право на собственост като определи какво е основанието за придобиването му и пространствените му предели.

За неоснователно е прието възражението за недоказаност, че И. И. и Г. И. или техните праводатели са били собственици на процесната площ от 22.40кв.м. преди 2013г. без да са изложени съображения, освен уточнението, че възражението почива на неправилна интерпретация на предмета на доказване в производството.

Изложени са съображения, че и възражението, че И. И. и Г. И. не са посочили придобивното основание, въз основа на което са станали собственици на спорните 22.40 кв.м. също се основава на невярна представа за разпределението на доказателствената тежест. Прието е, че в случая ищците, а не ответниците следва да докажат основанието, на което са придобили имота, тъй като искът по чл.54, ал.2 ЗКИР не е отрицателен установителен иск.

В заключение са споделени изводите на първоинстанционния съд, че ищците не доказват придобиване на процесната площ по регулация или на друго правно основание, като по делото не е доказано прилагането на регулационния план от 1978г. по смисъла на ТР №3 ат 15.07.1993г. по гр.д.№2/1993г. на ОСГК на ВС и не е настъпило трансформиране на регулационните линии на плана в имотни граници, а регулационната граница, на която ищците се позовават, не отразява действителните предели на правото им на собственост, т.е. че не са доказали собственически права върху спорната площ.

Касационен въпрос

Според настоящия състав на Първо ГО на ВКС е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК с цел извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че регулационният план от 1978г. не е приложен, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците към имота на ищците – от една страна съдът е приел въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове от 1955г., 1964г. и 1978г., а от друга страна е приел, че липсват данни за осъществяването на юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ от имота на ответниците към имота на ищците. Останалите въпроси, които касаторите поставят, касаят съществото на правния спор.

Диспозитив

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване решение №385/14.12.2018г., постановено от Софийския окръжен съд, ГО, втори въззивен състав по в.гр.д.№488/2018г.

УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. /:двадесет и пет лева/ и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.

След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми