Определение №550/14.12.2020 по дело №2657/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Длъжен ли е съдът по дело за делба да зачете силата на пресъдено нещо на постановено между същите страни съдебно решение, имащо отношение към правата им на собственост от делбения имот?


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:
ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове:
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА, РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2657 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба вх. № 17595/11.02.2020 г., подадена от В. Ц. Н., чрез адвокат С. О., срещу решение № 8593 от 16.12.2019 г. по гр. д. № 15291/2018 г. на Софийски градски съд, както и по насрещна касационна жалба срещу същото решение, № 59512/25.06.2020 г., подадена от Р. Б. Д., чрез адвокат Л. Т..

С въззивното решение е отменено решение № 350552 от 1.03.2018 г. по гр. д. № 27572/2016 г. на Софийски районен съд в частта, с която делбата на апартамент № 57, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща квадратура от 64.11 кв. м, при съседи: стълбище, двор, В. Х. Д. и Ц. Н. Д., заедно с прилежащото му зимнично помещение, при съседи: коридор, И. и Г. С., двор, И. и Г. Ч., заедно с 0.912 % ид. ч. от общите части на сградата, е допусната между съделителите В. Ц. Н. и Р. Б. Д. при равни дялове – за всеки по 1/2 ид. ч., и вместо това е постановено друго, с което делбата на имота е допусната при следните дялове: 3/4 ид. ч. за Р. Б. Д. и 1/4 ид. ч. за В. Ц. Н..

Въззивният съд е приел, че спорни пред него са единствено квотите на съделителите от съсобствения апартамент.

Посочил е, че от нотариален акт № 102, т. VI, дело № 1102/1971 г. на І Нотариус при С. народен съд се установява, че съпрузите С. И. Н. и Ц. В. Н. са закупили процесния недвижим имот.

Визирал е, че с влязло в сила на 8.02.2016 г. решение № 5037/10.07.2015 г., постановено по гр. д. № 6150/2014 г. на Софийски градски съд, по предявени искове на В. Ц. Н. срещу Р. Б. Д., е намалено на основание чл. 30 ЗН завещанието от 21.11.1994 г. на С. И. Н., извършено в полза на Ц. В. Н., като на основание чл. 36 ЗН е постановено връщане в наследството на С. Н. на 1/2 ид. ч. от апартамента; отменено е на основание чл. 37 ЗН отчуждаването на 1/2 ид. ч. от същия имот, извършено с договор за покупко-продажба по нотариален акт № 066, том II, peг. № 19486, дело № 255/2001 г. от Ц. В. Н., с купувач Р. Б. Д..

Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на въззивника Р. Д. за нищожност на съдебното решение по гр. д. № 6150/2014 г. на СГС, като е визирал, че нищожно съдебно решение е решението, което не притежава качествената характеристика на едно валидно съдебно решение – нищожно би било съдебно решение при неспазване на предвидената от закона форма – писмена; ако е било постановено от незаконен състав; ако противоречи на правния ред и на добрите нрави (не става дума на противоречие на материалноправна норма, а на правния ред въобще); ако е абсолютно неразбираемо; ако заповядва нещо невъзможно. Приел е, че нито една от възможните хипотези на нищожност в случая не е налице.

Съдът е изложил, че искът за възстановяване на запазена част е конститутивен, поради което възстановяването на наследството настъпва от момента на влизане в сила на решението, но това обстоятелство не променя момента на откриване на наследството, както и кръга на наследниците. Посочил е, че към момента на откриване на наследството на С. И. Н. нейни наследници по закон са били нейният съпруг Ц. В. Н. и синът й В. Ц. Н., които е следвало да наследят равни части от притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от апартамента, тоест те са наследили по 1/4 ид. ч. от последния. Съдът е заключил, че доколкото Ц. В. Н. е бил сключил договор за продажба на процесния имот преди постановяването на решението за възстановяване на запазената част, налице е относителна недействителност на договора за продажба, от което следва, че Ц. Н. се е разпоредил валидно в полза на Р. Д. с 3/4 ид. ч. от апартамента. По тези съображения е намерил, че делбата следва да бъде допусната при дялове: 3/4 ид. ч. за Р. Б. Д. и 1/4 ид. ч. за В. Ц. Н..

Жалбоподателят В. Ц. Н. счита решението на въззивния съд за неправилно и незаконосъобразно.

Мотиви

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. Н. твърди, че основните материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, които са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора с обжалваното решение, са:

1. Длъжен ли е съдът да се съобрази с влязлото в сила решение по гр. д. № 6150/2014 г. на СГС, ІІ-в въззивен състав, с което е определена запазената част на В. Н. в размер на 1/3 от имота;

2. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо не възприема задължителната сила на посоченото по-горе решение на СГС;

3. Допустимо ли е делбеният съд да променя определената с влязло в сила решение запазена част в размер на 1/3, която е и законно определена, като я намали на 1/4;

4. Допустимо ли е равнопоставен съд да пререшава въпроса за веднъж отчуждената 1/2 ид. ч. от апартамента, като 1/4 ид. ч. от същата да възстановява на ответника-частния правоприемник.

По горните въпроси се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК: решение № 121/8.10.2018 г. по гр. д. № 3908/2017 г., I г. о., решение № 404/3.01.2012 г. по гр. д. № 995/2010 г., І г. о., решение № 186/18.07.2016 г. по гр. д. № 810/2016 г., IV г. о., ППВС № 7/1973 г. – т. 3, б. „а“.

5. Кой е меродавният момент за определяне квотите на законните наследници в оставения в наследство апартамент – този, с който е постановено връщане в наследството на С. Н. на 1/2 ид. ч. от завещания имот (съгласно влязлото в сила решение от 8.02.2016 г.), или с откриване наследството на починалата С. Н. – 21.02.2001 г., при положение, че Ц. В. Н. е починал на 10.02.2002 г. и единствен законен наследник се явява В. Ц. Н..

По отношение на последния въпрос се твърди наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В насрещната касационна жалба на Р. Б. Д. се твърди, че решението на въззивния съд досежно квотите на страните е неправилно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Р. Д. се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото) по следните въпроси:

1. Дали съдът, без искане от страните и най-вече от ищеца, във връзка с иск, предявен на основание чл. 30 ЗН, с претенция за възстановяване на неговата запазена част от завещаната на друг наследник със запазена част 1/2 от апартамент, може служебно да приложи чл. 36 ЗН и да определи на ищеца по-голям дял, като резултат от защитата на ответника, и по този начин ответникът да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от това, ако беше просто признал иска;

2. Дали чл. 36 ЗН изобщо може да намери приложение в случаите, при които влизащият в състава на наследството, съответно завещан, недвижим имот не е самостоятелен обект, а идеална част от апартамент. 3. При положение, че отговорите на първите два въпроса са, че съдът няма право служебно, без искане от страните и най-вече от ищеца, да приложи чл. 36 ЗН и че чл. 36 ЗН не може да се приложи в случаите, в които заветникът не притежава самостоятелен обект и предмет на завета е притежаваната идеална част от недвижим имот, които отговори са житейски и правно логични, какво е решението, постановено в обратния смисъл.

Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна, като излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба и насрещната касационна жалба са процесуално допустими, като подадени в срок, от надлежни страни, срещу въззивно решение по иск, за който касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.

С исковата молба е предявен от В. Ц. Н. срещу Р. Б. Д. иск за делба на гореописания апартамент при равни квоти.

Ответникът е оспорил посочените в исковата молба квоти, като е поискал допускане на делбата при квоти: 3/4 ид. ч. за него и 1/4 ид. ч. за ищеца.

Видно от приложения нотариален акт № 102/22.06.1971 г., том VI, дело № 1102/1971 г. на І Нотариус при С. народен съд, с него С. И. Н. и Ц. В. Н. (съпрузи) са придобили чрез покупко-продажба процесния недвижим имот.

Със саморъчно завещание от 21.11.1994 г. С. И. Н. е завещала на съпруга си Ц. В. Н. притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от апартамент № 57, описан по-горе, заедно с 1/2 ид. ч. от прилежащото му зимнично помещение, както и спестовния й влог в ДСК-2, [населено място].

От удостоверение за наследници изх. № РОБ17-УГ01-3984/6.07.2017 г. се установява, че С. И. Н. е починала на 21.02.2001 г., като е оставила за законни наследници Ц. В. Н. (съпруг) и В. Ц. Н. (син). Ц. В. Н. е починал на 10.02.2002 г., като негов наследник се явява В. Ц. Н..

С нотариален акт № 066/28.09.2001 г., том ІІ, рег. № 19486, дело № 255/2001 г. Ц. В. Н. е продал на Р. Б. Д. целия апартамент № 57, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес].

По делото е прието решение № 5037/10.07.2015 г., постановено по гр. д. № 6150/2014 г. на СГС, влязло в сила на 8.02.2016 г. С него е отменено решение от 21.01.2011 г. по гр. д. № 19083/2006 г. на СРС и постановеното по реда на чл. 193 ГПК /отм./ допълнително решение от 3.12.2013 г., като вместо това въззивният съд е постановил друго, с което е: намалил на основание чл. 30 ЗН, по предявен иск от В. Ц. Н. срещу Р. Б. Д., завещанието от 21.11.1994 г. на С. И. Н., извършено в полза на Ц. В. Н.; постановил на основание чл. 36 ЗН връщане в наследството на С. Н. на завещания недвижим имот – 1/2 ид. ч. от апартамент № 57, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]; отменил на основание чл. 37 ЗН отчуждението на завещания имот – 1/2 ид. ч. от апартамента, извършено с договора за покупко-продажба по нотариален акт № 066, том II, рег. № 19486, дело № 255/2001 г. от Ц. В. Н. и с купувач Р. Б. Д..

Касационен въпрос

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по жалбата на В. Ц. Н. по следния въпрос, уточнен и конкретизиран от съда, съобразно правомощията му: Длъжен ли е съдът по дело за делба да зачете силата на пресъдено нещо на постановено между същите страни съдебно решение, имащо отношение към правата им на собственост от делбения имот. По този въпрос въззивното решение влиза в противоречие с цитираната от жалбоподателя практика на ВКС по чл. 290 ГПК.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по насрещната касационна жалба, тъй като въпросите, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към нея, са изцяло неотносими към мотивите на въззивното решение. Същите имат отношение при касационно обжалване на решение № 5037/10.07.2015 г., постановено по гр. д. № 6150/2014 г. на СГС (влязло в сила). Освен това, изложените от въззивния съд съображения кои съдебни актове са нищожни съответстват изцяло на закона и на съдебната практика.

На В. Н. се дължат разноски за адвокат, направени за подаване отговор на насрещната касационна жалба, в размер на 800 лв.

Диспозитив

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на В. Ц. Н. на решение № 8593 от 16.12.2019 г. по гр. д. № 15291/2018 г. на Софийски градски съд в частта на определените дялове на страните от съсобствения имот.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в същата част по насрещната касационна жалба на Р. Б. Д..

ОСЪЖДА Р. Б. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на В. Ц. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, ап. 4, разноски в размер на 800 лв. (осемстотин лева).

УКАЗВА на В. Ц. Н. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, като в противен случай жалбата му ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение
    Решение № 121 от 08.10.2018 г. по гр. д. № 3908/2017 г.
    За задължението на съда да зачете влязло в сила решение.
  • Решение
    Решение № 404 от 03.01.2012 г. по гр. д. № 995/2010 г.
    Имат ли право наследниците по закон на лице, извършило завещателно разпореждане, да искат възстановяване на запазената си част, когато наследяват и облагодетелствуваното със завещанието лице, което приживе се е разпоредило с част от завещаното имущество чрез възмездна сделка?
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 186 от 18.07.2016 г. по гр. д. № 810/2016 г.
    За процесуалната възможност на съда, по предявен иск на различно основание или различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение по предходен спор между същите страни, съдебната проверка на съда да се разпростре и върху фактите, обхванати от преклудиращото действие на…
  • Пленум на ВС
    Постановление № 7/73 от 28.11.1973 г.
    За обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми