Класификация
- Вид съдебен акт: Определения - други
- Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
- Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне
Анотация
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
гр. София,14.06. 2022 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 1457/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Електро България“АД с адрес и управление в [населено място], подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. Т. срещу решение № 92 от 8.12.2021 г, постановено по гр.дело № 283/2021 г на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение № 15 от 16.6.21 г по гр.дело № 1274/2020 г на Районен съд-Лом, в обжалваната част, с която е признато за установено, че С. Ц. Н. не дължи на ответното дружество сумата 7861, 20 лв по споразумителен протокол от 17.8.20 г, като погасена по давност.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба С. Ц. Н. не взема становище по същата.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което е процесулно допустима.
Съдът е бил сезиран с отрицателни установителни искове по чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на вземанията по два споразумителни протокола, сключени между страните.
С въззивното решение е прието, че С. Н. е потребител на електрическа енергия за недвижим имот-къща в [населено място], на [улица], която е била собственост на неговите родители, починали съответно през 1992 г и 1993 г.През 2007 г и през 2017 г Н. е извършил два отказа от наследството им, приложени като доказателства по делото.През 2020 г е бил извикан в офиса на ответното дружество и „принуден под заплахата да му бъде спряно електрозахранването в имота“ да подпише 2 бр.споразумителни протоколи съответно, че дължи за минало сумите 11 711, 05 лв и 7861, 20 лв.Всички тези суми, касаят вземания по фактури за времето от 2001 г до 2006 г и са погасени по давност, поради което според ищеца са недължими.Прието е от съда, че към датата на сключване на споразуменията давността за вземанията е изтекла.Във връзка с първото споразумение за сумата 11 711, 05 лв е прието, че в него напълно ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
