Определение №541/29.11.2019 по дело №745/2019

Анотация

Въпрос

Дължи ли се заплащането на остатъчната стойност на лизинговата вещ, при неупражнено от лизингополучателя потестативно право за закупуването й, но и при невръщането й на лизингодателя, до изтичане срока на договора?


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември , през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА БОЖИЛОВА, ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 745/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Агро и Инвест„ ЕООД против решение № 105/09.11.2018 г. по т.д.№ 237/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 26/11.07.2018 г. по т.д.№ 149/2016 г. на Сливенски окръжен съд. С потвърденото решение е признато за установено вземане на ищеца „И Ар Би Лизинг„ ЕАД от касатора, в размер на 28 587 евро, на основание запис на заповед от 17.07.2008 г., като част от сумата по същия ,цялата в размер на 134 255,46 евро, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2016 г., за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.10 ГПК, по ч.гр.д.№ 3/2016 г. на Районен съд – Сливен. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Противоречие с материалния закон се извежда от отказа на съда да приеме за релевантно обстоятелството, че противно на уговореното с договора за лизинг, сключен между страните по спора, лизингодателят не е изпълнил задължението си да регистрира лизинговата вещ – зърнокомбайн, съгласно изискванията на Наредба № 15/10.11.2005 г. за реда и условията за регистрация на земеделска и горска техника / отм./, действаща към момента на възникване на правоотношението между страните, нито съобразно разпоредбите на последващо заменилите я Наредба № 7/23.03.2010 г. /отм./ и Наредба № 2/03.02.2016 г., издадени на основание Закона за регистрация и контрол на земеделска техника. Неправилно намира съобразяването на съда с визираното в т.2.2 от Общите условия, вместо с клаузата на чл.2.3 от сключения договор, доколкото е налице противоречие между двете и съгласно чл.298 ал.3 ТЗ. Намира необоснован извода на съда, че записа на заповед обезпечава и задължение от неустойка на ответника – лизингополучател, в размер на 14 314 лева, предвид т.14.1 от приложимите към договора за лизинг Общи условия, според която записа на заповед обезпечава задължението от „лизингова цена”, така както е определена в т.1.9 от ОУ - „ сбора от първоначалната вноска, лизинговите вноски, остатъчната стойност и лихвата върху финансирания данък върху добавената стойност„. В противоречие с договореното – т.15 от ОУ – страната намира и извода на съда , за дължима по каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед, остатъчна стойност , в размер на 12 839,98 лева.

Ответната страна – „И Ар Би Лизинг„ ЕООД – не е взела становище по касационната жалба.

Мотиви

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът „И Ар Би Лизинг„ АД е предявил, по реда на чл.422 ал.1 ГПК, иск за установяване вземане от ответника „ Агро и Инвест „ ЕООД, в размер на 28 587,01 евро, на основание запис на заповед, издаден за сума от 134 255,46 евро от ответника , на 17.07.2008 г., с падеж „ до 20.09 2013 г. ” , за която се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, по реда на чл.417 т.10 ГПК. Ищецът потвърждава издаването на записа на заповед в обезпечение задължения на ответника по сключен между страните договор за лизинг № 005738-001/ 17.07.2008 г. , като претенцията е заявена само за част от вземането по записа на заповед, в съответствие с действително останалите неиздължени от ответника – лизингополучател суми по договора, към момента на подаване заявлението по чл.415 ГПК. В хода на производството се поддържа, вкл. се установява със заключение на съдебно-икономическа експертиза, че това са последните 7 лизингови

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове