Определение №540/04.12.2020 по дело №2571/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Трябва ли да се счете за оборена презумпцията за съвместен принос по чл.21, ал.3 СК при придобиване на вещното право по време на брака и на възмездно придобивно основание, когато не е установена липса на принос на другия съпруг?


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:
Камелия Маринова

Членове:
Веселка Марева, Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2571/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.288 ГПК вр. чл.280 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба, подадена срещу подлежащо на обжалване въззивно решение в срока по чл.283 ГПК от адв. Ц. П., като пълномощник на Д. В. А., срещу въззивното решение № 152 от 14.01.2020 г. по в. гр. д. № 1641/2019 г. на Бургаския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл.280, ал.1 ГПК, т.1, т.3 и чл. 280, ал.2 ГПК, изр.2 и изр.3 ГПК. Изложените доводи за недопустимост на обжалваното решение са обосновани с липсата на правен интерес от предявяване на исковете.

Ответниците по касация считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.

Мотиви

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 69/23.07.2019 г. по гр. д. № 480/2018 г. на Царевски районен съд, с което са уважени предявените от Е. С. Й. срещу касатора и Т. Д. Й. отрицателни установителни искове с правно основание чл.440, ал.1 ГПК за признаване за установено, че 1/2 ид. ч. от 513/1033 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], върху която е насочено принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20188000400818 по описа на ЧСИ Б., рег. № * в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Бургас, не принадлежи на длъжника Т. Д. Й..

Ищецът е изложил твърдения, че с ответницата Т. Й. са съпрузи, като бракът им е сключен през 1999 г. На 28.11.2003 г. същата е придобила възмездно /с договор за покупко-продажба/ процесния имот за сумата 2 432 лв. Върху 1/2 ид. ч. от имота е насочено принудително изпълнение. Посочил е, че ответницата – длъжник в изпълнителния процес не притежава описаната идеална част от имота. Той е негова индивидуална собственост като придобит с лични средства – получени в резултат на продажба на дружествени дялове.

Ответницата Д. А. в процесуалната си защита е изразила становище за недопустимост на исковете поради липсата на правен интерес от предявяването им. В защитата си по същество е посочила, че имотът е съпружеска имуществена общност.

Ответницата Т. Й. е оспорила исковете с твърдение за наличие на принос в придобиването, изразяващ се в отглеждането на децата и грижи за дома.

С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 94/28.11.2003 г., Т. Й. е закупила УПИ ** в кв.87 по плана на [населено място]. Същият е обединен със съседния имот и е образуван процесния поземлен имот /видно от констативен нотариален акт № 67 от 2008 г./. В него са удостоверени правата на Т. и Е. Й. – общо 513 ид. ч. от новообразувания имот при условията на съпружеска имуществена общност. Заплатената цена по договора за продажба е в размер на 2 432 лв.

Принудителното изпълнение е насочено върху 1/2 ид. ч. от имота /призовка за принудително изпълнение по изп. д. № 20188000400818 на ЧСИ Б./. Длъжник по същото е Т. Й.. Върху имота е вписана възбрана на 09.06.2016 г.

Въззивният съд е приел, че исковете са допустими. Липсата на правен интерес е била обоснована на първо място с довода, че с такъв иск не разполага съпругът – недлъжник. Прието е, че този съпруг може да предяви иск по чл.440 ГПК, когато заявява лични права върху вещта, която в изпълнението е счетена изцяло за обект на съпружеска имуществена общност. Обсъден е и доводът за недопустимост, с оглед наличието на вписана възбрана преди предявяване на исковата молба. Посочено е, че възбраната цели защита на взискателя от евентуални разпореждания на длъжника с имуществото, върху което е насочено изпълнението. Нормата на чл.453, т.2 ГПК е неприложима в случая, тъй като не се касае за разпореждане на длъжника с процесния имот, след вписване на възбраната, а е налице оспорване на правото на собственост на длъжника върху имота, върху който е насочено изпълнението, от трето за спора лице и недлъжник в изпълнителното производство. В случай на уважаване на иска по чл.440 ГПК, ако се приеме, че длъжникът не е собственик, възбраната изобщо няма да породи действие, с оглед принципа, че само имуществото на длъжника служи за удовлетворяване на кредиторите му. Исковете са разгледани по същество. Изследван е произхода на средствата, вложени при покупката на имота: получен дивидент от търговско дружество в Нигерия /писмо за изплатен дивидент в размер на 5 000 щ. д. на дата 01.08.2003 г. – близка до датата на придобиване на процесния имот/. Кредитирани са свидетелските показания на Л., според които ищецът му е дал горната сума, която свидетелят обменил в лева и предоставил на ответницата за закупуване на процесния имот. Посочено е, че дивидентите от дялово участие са лични средства на съпруга и не попадат в обхвата на съпружеската имуществена общност. Вещите, правата върху вещи и вземанията, придобити по време на брака в резултат на осъществяваната търговска дейност не са СИО, когато са включени в търговското предприятие. Въззивният съд се е позовал на задължителните постановки на ТР № 2/27.12.2001 г. на ВС, съгласно което придобитото в резултат на търговска дейност, изключва по своето естество приноса на другия съпруг-нетърговец. Направен е извод, че имотът, върху който е насочено принудително изпълнение, е закупен изцяло с лични средства на ищеца, с оглед на което е негова лична собственост /налице е пълна трансформация на лично имущество/ и не следва да се обсъжда въпроса за приноса на другия съпруг. В производството са били събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката К. /дъщеря на ответницата Д. А./, от които се установява, че Т. Й. се е грижила преимуществено за децата и домакинството /ищецът е работил в чужбина/.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка за допустимостта на иска с оглед наличието на правен интерес у ищеца от завеждането му и при липса на такъв да прекрати производството; сочи се противоречие с ТР № 1/10.07.2018 г. по т. д. № 1/2005 г. на ОСГТК и решение № 65/01.08.2017 г. по гр. д. № 4046/2016 г. на второ г. о., решение № 220/30.12.2019 г. по гр. д. № 4908/2017 г. на трето г. о., решение № 247/18.06.2012 г. по гр. д. № 449/2011 г. на първо г. о.; 2. длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им; 3. длъжен ли е въззивният съд да извърши проверка за наличие на предпоставка за завеждане на иска, както и по следните материалноправни въпроси: 1. противопоставима ли е на взискател с вписана възбрана последваща искова молба от трето лице; сочи се противоречие с цитираното по-горе тълкувателно решение; 2. налице ли е злоупотреба с право и с принципа за добросъвестност съгласно чл.3 ГПК при воденето на симулативен процес; 3. може ли да се приеме за оборена презумпцията за съвместен принос, ако са установени като форми на принос на другия съпруг грижите за децата и работата в домакинството; сочи се противоречие с решение № 73/13.07.2015 г. по гр. д. № 4874/2014 г. на първо г. о. и решение № 114/08.10.2015 г. по гр. д. № 1641/2015 г. на второ г. о. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано със същите въпроси. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.

Обжалваното въззивно решение не е процесуално недопустимо.

Съгласно чл.440 ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението на парично притезание, не принадлежи на длъжника. Абсолютните процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на иска по чл.440 ГПК, са: висящо изпълнително производство, с предмет принудителното изпълнение на парично притезание, насочване на изпълнителните действия върху вещ на длъжника; осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да засегне право на трето за изпълнението лице. Субективното право на третото лице обосновава интереса от отрицателния установителен иск, предвиден в чл.440 ГПК, но е извън предмета на делото. При тези особености на иска следва да се приеме, че с него разполага и съпругът-недлъжник, когато изпълнението на парично притезание се провежда по реда на глава 44-та ГПК, а вещта е лична или отчасти лична собственост. Когато съдебният изпълнител установи, че имотът е придобит по време на брака на възмездно основание, той е длъжен да приложи презумпцията на чл.21, ал.3 СК. Същевременно той не разполага с компетентност да установява произхода на средствата, с които вещта е придобита по време на брака и е длъжен да приеме, че правата на съпрузите в съпружеската имуществена общност са равни. С нормите на чл.506 ГПК и чл.27, ал.4 СК се въвежда едно относително правно състояние за нуждите на принудителното изпълнение върху имущество, притежавано изцяло или отчасти в режим на съпружеска имуществена общност за личен дълг на единия от съпрузите – в отношенията между съпрузите вещното право се притежава в съвместна бездялова собственост, а в отношенията с личните кредитори на съпруга-длъжник – в обикновена съсобственост при равни дялове. Следователно на съпруга-недлъжник, който заявява лични права върху вещта, третирана в изпълнението изцяло като обект на съпружеска имуществена общност, респективно заявява права в режим на съпружеска имуществена общност спрямо вещ, третирана като лично имущество /изцяло или отчасти/ по смисъла на чл.22 СК на съпруга-длъжник, следва да се признае правото на иск по чл.440 ГПК. В цитирания смисъл е решение по гр. д. № 69/16.08.2017 г. по гр. д. № 3903/2016 г. на ВКС, второ г. о., на което се е позовал и въззивният съд.

Недопустимостта на иска поради липсата на правен интерес не може да бъде обоснована и с наличието на вписана възбрана върху имота преди предявяване на настоящата искова молба. Цитираното тълкувателно решение № 1/10.07.2018 г. по т. д. № 1/2005 г. на ОСГТК разглежда непротивопоставимостта на извършени от длъжника разпореждания след вписването на възбраната по отношение на взискателя и не е относимо към настоящата хипотеза.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставените процесуалноправни въпроси, с които са обосновани основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, изр.3 ГПК.

Касационен въпрос

Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението трети материалноправен въпрос, който е обуславящ изхода на делото и следва да се формулира от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, по следния начин: трябва ли да се счете за оборена презумпцията за съвместен принос по чл.21, ал.3 СК при придобиване на вещното право по време на брака и на възмездно придобивно основание, когато не е установена липса на принос на другия съпруг.

В обобщение, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за да се извърши преценка за съответствието на даденото разрешение по горния въпрос с установената съдебна практика.

Жалбоподателката трябва да внесе държавна такса в размер на 149 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 152 от 14.01.2020 г. по в. гр. д. № 1641/2019 г. на Бургаския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 149 лв. /сто четиридесет и девет лева/ и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми