Определение №54/11.02.2011 по дело №496/2010

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Отговор

Редът за заличаване на ипотека е уреден в Закона за задълженията и договорите – чл. 179 ЗЗД и тази уредба се явява специална спрямо общата уредба на подлежащите на вписване обстоятелства. Според правилото на чл. 179, ал.1 ЗЗД когато заличаването се иска не от кредитора /какъвто е настоящия случай/, то може да се извърши само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Съдебната практика е категорична, че това следва да е решение, с което е установено, че задълженията по ипотеката са погасени или че ипотечното право не съществува, като е без значение дали ипотеката е първоначално или повторно вписана.


Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С.П

ЧЛЕНОВЕ:
К.М, В.М

като изслуша докладваното от съдия В.М ч. гр. д.№496 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника му адв. С., срещу определение № 328 от 03.09.2010г. на Великотърновски апелативен съд по ч.гр.д. № 439/2010г., с което е потвърдено определение № 341 от 20.05.2010г. по гр.д. № 213/2010г. на Л. окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.

Мотиви

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Съдът погрешно е установил вида на търсената защита и съответно характера на предявения иск. Според частния жалбоподател с предявения иск се цели установяване на порок при повторното вписване на ипотеката върху собствения му имот, както и липсата на основание за извършване на това вписване съгласно чл. 179, ал.3 ЗЗД. Намира за несъстоятелно разбирането на съда, че претенцията може да се реализира само след установяване несъществуване на правата на [община] или изпълнение на задължението на [фирма]. По тези съображения се иска отмяна на определението.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК във връзка с разрешаването на въпросите: каква е правната квалификация на иска и допустим ли е предявения от [фирма] иск? Счита, че съдът е разрешил въпроса за правната квалификация в противоречие с ППВС № 2/1977г., ППВС № 6/1978г., Решение № 682 от 30.09.1986г. по гр.д. № 354/86г. на І г.о. на ВС, Решение № 1564 от 19.06.1979г. по гр.д. № 290/79г. на ВС, І г.о., Решение № 92 от 1.02.1999г. по гр.д. № 3107/97г. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 620 от 25.06.1993г. по гр.д. № 211/93г. на ВКС, І г.о. Изтъква, че липсва съдебна практика по въпроса допустим ли е иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 90, ал.1 ЗКИР когато се касае за погасени ипотечни права и следва ли при такъв иск да се установява изпълнение на обезпечените с ипотека задължения, при положение, че твърдения порок касае основанието за повторно вписване. Тъй като въпросите нямат ясен отговор в закона, а и липсва практика, счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:

Производството по гр.д. №280/2009г. на Т. районен съд е започнало по искова молба на [фирма] срещу [община] с искане да бъде отменено повторно вписване под № 26, т.І, д.№ 261/2008г. на заличената договорна ипотека, учредена в полза на общината върху УПИ с площ 8 400 кв.м., съставляващ парцел ІІ в кв. 269 по ПУП на града и да бъде заличено това повторно вписване. Изложените фактически обстоятелства са, че ипотеката е била заличена въз основа на молба на временно изпълняващия длъжността кмет на [община] от 05.11.2007г., а повторното вписване се основава на решение от 28.02.2008г. на Общински съвет Т., с което се обявява за недействително съгласието на временно изпълняващия длъжността кмет за заличаване на ипотеката. Поддържа се от ищеца, че Общинският съвет няма такива правомощия. С разпореждане на съда от 07.08.2009г. исковата молба е оставена без движение с указания ищецът да уточни дали твърди, че са погасени ипотечните права и задължения, което е основание за заличаване на ипотеката; както и дали като заинтересовано лице твърди, че повторно вписаната ипотека е недействителна. В изпълнение на указанията ищецът е заявил, че ипотечните права на общината са погасени и първоначално вписаната ипотека е била законосъобразно заличена, а повторното вписване е незаконосъобразно на първо място поради това, че е вписано несъществуващо обстоятелство по чл. 90, ал.1 ЗКИР, а именно ипотечни права, които са погасени. На второ място, вписването на заличена ипотека е недействително или евентуално недопустимо по смисъла на чл. 90, ал.1 ЗКИР. На трето място, повторното вписване е незаконосъобразно на основание чл. 179, ал.3 ЗЗД. С нова молба от 16.03.2010г. ищецът е уточнил, че претендира установяване, че повторното вписване на ипотеката съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство по см. на чл. 90 ЗКИР или че е извършено без основание по смисъла на чл. 179, ал.3 ЗЗД, както и заличаване на повторното вписване от имотния регистър. Отново поддържа твърдението, че към момента на повторното вписване ипотечните права на [община] са били погасени чрез изпълнение. С последното направено уточнение от 23.04.2010г. ищецът поддържа, че искът му е за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство и цели да установи, че повторното вписване на ипотеката представлява несъществуващо обстоятелство, тъй като ипотечните права на [община] вече са били погасени с първото заличаване на ипотеката по искане на кредитора. Същевременно ищецът претендира в същото производство да се установи и прогласи нищожност на Решение № 102 от 28.02.1006г. на Общински съвет Т. поради липса на компетентност. Изрично заявява, че не предявява иск, че вземането на [община] не съществува и че задълженията по договора за ипотека са изпълнени.

Районният съд с определение от съдебно заседание на 29.04.2010г. е изпратил делото по подсъдност на Л. окръжен съд. Последният с определение от 20.05.2010г. по гр.д. № 213/2010г. на основание чл. 130 ГПК е оставил без разглеждане като недопустим иска на [фирма] с правно основание чл. 537, ал.2 ГПК във вр.с чл. 90, ал.1 ЗКИР, пр.3 и е прекратил производството по делото. Съдът е счел, че с предявяване на искане за признаване вписване на несъществуващо обстоятелство се цели заобикаляне на исковия процес за установяване правата по ипотеката, като по този начин бъдат постигнати последиците на чл. 179 ЗЗД – заличаване на ипотеката, но не по предвидения в закона ред.

С обжалваното определение Великотърновски апелативен съд е потвърдил преграждащия съдебен акт. Изложил е съображения, че според закона заличаването на ипотеката се извършва въз основа на съгласие на кредитора или на влязло в сила съдебно решение, а това решение следва да е постановено по установителен иск, че вземането, обезпечено с ипотеката, не съществува или че не съществува ипотечното право. Предявеният в случая иск е за заличаване на повторно вписана ипотека. Такъв иск не е предвиден в законите и съдът не притежава правомощие да заличава ипотеки, тъй като това действие е последица от уважаване на посочените по-горе установителни искове.

При горните данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. ППВС № 2/1977г. обобщава въпроси на производството по отмяна на влезли в сила решения и е неотносимо към настоящия спор. ППВС № 6/1978г. третира въпроси за допускани недостатъци в правосъдната дейност и наред с другото споменава, че съдът следва да вземе мерки за изясняване на петитума на исковата молба, както и е длъжен да се произнесе за допустимостта на иска и за наличието на процесуалните предпоставки, изисквани от закона. То също не разрешава релевантния за настоящия спор правен въпрос. Следователно не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Посочената съдебна практика не обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Решение № 682 от 30.09.1986г. по гр.д. № 354/86г. на І г.о. на ВС сочи, че не правната квалификация, посочена от ищеца, а изложените обстоятелства представляват основанието на предявения иск. В същия смисъл е Решение № 1564 от 19.06.1979г. по гр.д. № 290/79г. на ВС, І г.о. С.Р № 620 от 25.06.1993г. по гр.д. № 211/93г. на ВКС, І г.о. съдът е длъжен да даде защита на субективното право в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца.А

Решение № 92 от 1.02.1999г. по гр.д. № 3107/97г. на ІV г.о. на ВКС постановява, че съдът се произнася по предявения иск като изхожда от действително изразената воля, а не от буквалното формулиране на петитума на исковата молба. Не е налице противоречие на обжалваното определение с посочените съдебни актове, тъй като съдът не е разрешил същите правни въпроси, а в извършената дейност по изясняване характера на предявения иск е спазил установените в практиката и посочени в решенията правила за извеждане предмета на търсената защита от изложените фактически обстоятелства. Изводът на съда за недопустимост на иска е направен не поради неправилна квалификация на исковете, а поради установения от изложените обстоятелства стремеж на ищеца да постигне заличаване на ипотека не по предвидения за това специален ред.

Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставя неяснота на правните норми и нужда от тълкуването им, липсата на съдебна практика по поставения въпрос или необходимост от промяна на утвърдената съдебна практика. Въпросът в случая е за допустимостта да бъде установено вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 90, ал.1 ЗКИР когато се касае за погасени ипотечни права и следва ли при такъв иск да се установява изпълнение на обезпечените с ипотека задължения, при положение, че твърдения порок касае основанието за повторно вписване. На първо място следва да се отбележи, че няма данни в съдебния район на[населено място] да е въведен имотен регистър по реда на чл. 73 ЗКИР, поради което вписванията се извършват по досегашния ред на Правилника за вписванията – чл. 74 ЗКИР. На второ място, редът за заличаване на ипотека е уреден в Закона за задълженията и договорите – чл. 179 ЗЗД и тази уредба се явява специална спрямо общата уредба на подлежащите на вписване обстоятелства. Според правилото на чл. 179, ал.1 ЗЗД когато заличаването се иска не от кредитора /какъвто е настоящия случай/, то може да се извърши само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Съдебната практика е категорична, че това следва да е решение, с което е установено, че задълженията по ипотеката са погасени или че ипотечното право не съществува, като е без значение дали ипотеката е първоначално или повторно вписана. Предвид изложеното не е налице неяснота в правната регламентация и съответно не е необходимо произнасянето на касационната инстанция по поставения въпрос.

Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.

Диспозитив

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 328 от 03.09.2010г. на Великотърновски апелативен съд по ч.гр.д. № 439/2010г., с което е потвърдено определение № 341 от 20.05.2010г. по гр.д. № 213/2010г. на Л. окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Решение №134/28.11.2019 по дело №2604/2018 Докладчик: съдия Владимир Йорданов Допустимо ли е въззивният съд по доводите за неправилност на първоинстанционното решение, съдържащи се във въззивната жалба, да препрати към мотивите на първостепенното решение при условията на чл.272 ГПК, или следва да изложи собствени мотиви по тях?

Цитирани норми