Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

Изводът на въззивния съд, че извършеното от ответника незаконно пристрояване върху съсобственото на страните дворно място, пречи на ищците да упражняват правомощието ползване на поземления имот върху застроената площ, е несъответен на събраните по делото доказателства и не е съобразен с постановеното от същия съд, в същото производство и със същия акт съдебно решение по иска по чл.32, ал.2 ЗС, влязло в сила. Застроеният терен се намира изцяло в реалната част от поземления имот, разпределена за самостоятелно ползване на ответника, не попада изцяло или частично в реалната част, разпределена за самостоятелно ползване от ищците, нито в определената за общо ползване реална част от дворното място. Тези 13 кв.м. не намаляват свободната площ от имота, разпределена за самостоятелно ползване от ищците, а намаляват свободната площ от имота, разпределена за самостоятелно ползване от ответника. Ищците не твърдят, а и по делото няма данни процесната реална част от 13 кв.м. от лятната кухня да им пречи да упражняват правото си на собственост върху притежавания от тях първи жилищен етаж от жилищната сграда – същите не ограничават достъпа им до общите части, например до северния вход на двуетажната жилищна сграда (както правилно е приел първоинстанционният съд), а разположението им е такова, че не биха могли да причинят и засенчване на жилището на ищците. Като е приел, че незаконното пристрояване на лятната кухня пречи на ищците „да упражняват в пълнота правото си на собственост върху дворното място – като незастроено“ и е осъдил ответника да премахне пристроената реална част, въззивният съд е постановил решение, което е необосновано и с което е нарушена разпоредбата на чл. 109 ЗС.