Определение №514/02.12.2019 по дело №2170/2019

Анотация

Отговор

Въззивният съд не е следвало да преценява дали към момента на произнасянето си /„настоящия момент“/ искът е допустим, а да извърши преценката си след влизане в сила на акта на съда по несъстоятелността във връзка с редовността/основателността на подаденото от кредитора възражение. Допуснато е нарушение на основополагащ принцип на съдопроизводството. В случая въпросът за допустимостта на предявения иск е решен в явно противоречие с дължимата съгласно чл.235,ал.2 ГПК преценка на фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Очевидната неправилност е видна от самите мотиви на обжалвания акт.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
Емил Марков

Членове:
Ирина Петрова, Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2170 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

История на спора

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от Националната Агенция за приходите срещу Определение № 216 от 02.07.2019г. по ч.т.д.№ 182/2019г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено Определение № 655 от 28.05.2019г. на ОС Бургас по т.д.№ 217/2019г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения от НАП срещу „К ЕНД Б ГРУП“ЕООД/н/ иск с правно основание чл.694,ал.2 ТЗ за установяване съществуването на публични вземания на ищеца, включени в списъка на кредиторите с неприети вземания по чл.692,ал.1 ТЗ.

С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа се, че въззивната инстанция се е произнесла по допустимостта на иска преди да бъде постановено определението на съда по несъстоятелността по депозираното от НАП възражение по чл.690 ТЗ срещу включването в списък №2 на неприетите от синдика вземания публично вземане към несъстоятелния длъжник „К ЕНД Б ГРУП“ЕООД/н/, установено с АУЗД от 18.06.218г. за сумата 20 975.80лв.

Касационен въпрос

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на обжалването поради очевидна неправилност на атакуваното определение. Изложени са идентични съображения, че въззивната инстанция е потвърдила извода за недопустимост на иска и за прекратяване на производството по делото преди постановяване на определението на съда по несъстоятелността, с което евентуално би било оставено без разглеждане възражението на НАП, който акт подлежи на самостоятелно обжалване.

Мотиви

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

За да прекрати производството първоинстанционният съд е приел, че ищецът е пропуснал срока за упражняване на правото си на възражение срещу списъка на неприетите вземания и че съдът по несъстоятелността не е разгледал по същество възраженията и не се е произнесъл по основателността им, поради което отсъстват и двете предпоставки по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за предявяване на установителния иск.

Въззивната инстанция е потвърдила извода на първоинстанционния съд. Приела е, че към „настоящия момент“ предявеният от НАП иск по чл.694 ТЗ срещу „К ЕНД Б ГРУП“ЕООД/н/ за сумата 20 975.80лв., представляващи публични вземания, установени с АУЗД от 18.06.2018г., е недопустим, тъй като не е налице процесуалната предпоставка за неговото прекратяване - разглеждане и произнасяне на съда по несъстоятелността по основателността на възражението, направено от НАП. Посочила е като служебно известно обстоятелството, че с Определение № 202 от 21.06.2019г. по ч.т.д.№ 164/2019г., АС Бургас е оставил без разглеждане частната жалба на НАП против Определение № 633 от 22.05.2019г., постановено по т.д./н/ № 134/2013г. на ОС Бургас /с което съдът по несъстоятелността е оставил без уважение искането на НАП за отмяна на определението за одобряване на основание чл.692,ал.1 ТЗ на списък №2 на неприетите от синдика вземания след констатация, че в срока по чл.690,ал.1 ТЗ не са постъпили възражения срещу него/ като е дал указания на съда по несъстоятелността, ако счита, че възражението на НАП срещу неприето от синдика вземане е депозирано извън срока по чл.690,ал.1 ТЗ, да се произнесе с изрично разпореждане за връщането му като в този случай пътят на защита на интересите на кредитора е чрез обжалване на евентуалното връщане /неприемане/ на възражението.

Съставът на ВКС счита за основателно искането за допускане на частното касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивния акт. Както се посочи, в обжалваното определение съставът на АС е

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове