Определение №51/10.02.2021 по дело №2545/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

3


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, IV-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно задължението на съда да обсъди доводите, твърденията и възраженията на страните, както и всички доказателства по делото.


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВАСИЛКА ИЛИЕВА, ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2545 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез адв. Н. Г., против въззивно решение № 625 от 1 юни 2020 г., постановено по в.гр.д. № 211/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което е потвърдено решение № 5360 от 2 декември 2019 г., постановено по гр.д. № 10066/2019 г. по описа на районния съд в гр. Варна, с което е признато за установено по отношение на „Енерго-Про продажби” АД, че А. Д. Г., с адрес в [населено място], не дължи на дружеството сумата от 10511,52 лева, представляваща стойност на доставена и начислена електрическа енергия за периода 29.05.2017 г.-28.05.2018 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за обект на потребление в [населено място], [улица], ап. 3.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че при постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, като не е обсъдил възраженията и доводите, изложени във въззивната жалба; че в нарушение на материалния закон бил изводът, че към момента на установяване на неправомерното софтуерно въздействие върху процесния електромер Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) не представляват приложим закон, тъй като към момента на проверката (28.05.2018 г.), са действали разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ. Дори и да се приемело, че чл. 50 ПИКЕЕ е неприложим в случая, доколкото тази разпоредба не визира софтуерно вмешателство в електромера, то процесната сума се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, тъй като в случая се касае до точно установено количество на реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на договора за покупко-продажба на електрическа енергия, но съдът не се е произнесъл изобщо по този довод. Поддържа се още, че в общите условия от 2007 г. е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършване на корекция на сметки, поради което изискванията на чл. 98а ЗЕ са изпълнени; че дори да липсва ред за уведомяване на клиента в общите условия, това не води до незаконосъобразност на корекционната процедура – тази липса би била пречка за поставяне на потребителя в забава относно задължението му да заплати корекцията, но не е основание да се отрече дължимостта на сумата. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В срока за отговор на касационната жалба ответникът в касационното производство А. Д. Г., с адрес в [населено място], чрез адв. С. А., възразява срещу допускането на касационно обжалване и излага становище за правилност на въззивното решение.

Мотиви

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд възприема фактическите изводи на първоинстанционния съд, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството потребител на електрическа енергия. На 28.05.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за търговско измерване, вследствие на която то било демонтиранo със снети показания от четири регистъра, включително регистър 1.8.3 с показания 57499 квтч. При извършване на проверката бил съставен констативен протокол № 1900972 от 28.05.2018 г. Според метрологичната експертиза на Българския институт по метрология електромерът не съответства на техническите характеристики, като при софтуерно четене се установява външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия невизуализираната тарифа T3. Въз основа на тези данни е одобрено становище за начисляване на електроенергия, общо 57499 квтч, за периода 29.05.2017 г.-28.05.2018 г., и допълнително е начислена сумата от 10511.52 лева, за която е издадена фактура № [ЕГН] от 04.06.2019 г. Според заключението на съдебно-техническа експертиза средството за търговско измерване е от одобрен тип, преминало е метрологична проверка през 2015 г., а метрологичната му годност е шест години; отчетените в тарифа Т3 количества електрическа енергия са доставени, преминали през средството за търговско измерване и потребени, като част от потребяваната електрическа енергия се записва в тарифа, която не се визуализира на дисплея; установената външна намеса представлява софтуерно препрограмиране на средството за търговско измерване чрез специализирана техника и парола за достъп. От правна страна окръжният съд приема, че с решение № 1500 от 6 февруари 2017 г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г. по описа на ВАС, обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48 – чл. 51, отменени с решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. по описа на ВАС, обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Поради това се приема, че с оглед действието на решението на ВАС във времето, към процесния момент ПИКЕЕ не представляват приложим закон и към датата на извършване на проверката Комисията за енергийно и водно регулиране не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Приема се, че съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, при условие че е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Въз основа на данните по делото се приема, че ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на потребителя, доколкото на съда е служебно известно, че в общите условия на дружеството не е предвиден реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Касационен въпрос

Касационният съд приема, че поставеният от касатора въпрос относно задължението на съда да обсъди доводите, твърденията и възраженията на страните, както и всички доказателства по делото, е обуславящ крайния изход на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 222 по т.д. № 505/2017 г., II т.о. Едва след отговора на този въпрос ще се съобрази и дали при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД, както и дали след отмяната на чл. 1 до 47 и чл. 52 до чл. 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, могат да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ включително, каквито са останалите въпроси на касатора.

За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 210,23 лева.

Диспозитив

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 625 от 1 юни 2020 г., постановено по в.гр.д. № 211/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна.

УКАЗВА на „Енерго-Про продажби” АД в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 210,23 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на IV г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари