Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед установените конкретни обстоятелства по делото.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № ****по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба вх. № 5370/22.11.2021 г. на Прокуратурата на Република България и касационна жалба вх. № 5859/07.12.2021 г. на В. И. К., чрез адв. Р. П., срещу въззивно решение № 49/21.10.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 368/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 260069/24.02.2021 г., поправено с решение № 260190/27.05.2021 г., постановени по гр. д. № 705/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, прокуратурата е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на В. И. К. сумата 60 000 лева, със законната лихва от 08.10.2016 г. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 354а НК и по чл. 302, т. 1, предл. пето, т. 2 и т. 4, б. б, вр. с чл. 301, ал. 3, предл. първо, вр. с ал. 1, предл. първо и ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК по ДП № 13П/2010 г. по описа на Следствен отдел при СГП, което впоследствие е било прекратено. Искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 60 000 лева до предявения размер от 500 000 лева.

Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която е уважена претенцията на ищеца. Изложени са доводи за неправилност на същото, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Мотиви

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 ТР № 3 от 22.04.2005 г., т. 19 ТР № 1/2001 г. на ОСГК и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК) по въпросите за приложението на принципа за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за морални вреди; за задължението да се извърши цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за дължимия размер обезщетение, включително обществено-икономическия стандарт на живот в страната; за съдържанието на понятието „справедливост“ и за задължението на въззивната инстанция да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения на страните, както и да извърши самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства.

В изложението на касатора В. К. се сочи, че на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по обобщения и уточнен от състава на ВКС въпрос за задължението на съда да обсъди доказателствата и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване и да приложи законовия критерий за справедливост с оглед причинените на лицето, срещу което се е водило наказателното преследване, неимуществени вреди.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и са допустими.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца неимуществени вреди – спрямо лицето е било повдигнато обвинение в извършване на престъпления, по което наказателното производство е било прекратено.

При определяне размера на обезщетението съдът е посочил, че повдигнатото обвинение е за извършени от В. К. две тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК – по чл. 302 НК и по чл. 354а НК, като за първото от тях е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години, глоба до 25 000 лв., конфискация до 1/2 от имуществото на виновния и лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и да се упражнява определена професия или дейност; а по второто е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 2 000 лв. до 10 000 лв. Наказателното производство е продължило 4 години и 4 месеца по обвинението за престъплението по чл. 302 НК, а за част от този период (3 години и 11 месеца) за престъплението по чл. 354а НК. Макар делото да не се е развило в съдебна фаза, в първата част на периода са били извършвани процесуално-следствени действия, свързани със събиране на доказателства и прецизиране на обвиненията. За част от изследвания период – от 17.07.2012 г. до 13.01.2014 г., наказателното производство е било прекратено, но след това постановлението за прекратяване е било отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. С определение № 393/15.10.2014 г., постановено по в. ч. н. д. № 374/2014 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство. В периода 13.01.2014 г. – 15.10.2014 г. не са били извършвани процесуално-следствени действия срещу ищеца. Въззивният съд е приел, че неоснователно воденото наказателно производство безспорно е причинило на ищеца негативни изживявания – стрес, притеснения, неудобство, срам; накърнило е доброто му име и авторитет в обществото, променило е обичайния му начин на живот; отразило се е на професионалната му реализация, както и на личния и семейния му живот. Отчетено е също, че производството се е развило само в досъдебната си фаза, процесуалните действия с участието на ищеца са сравнително малко, но му е била наложена тежка мярка за неотклонение – „домашен арест“ в продължение на около два месеца, след което същата била изменена в „подписка“.

Същевременно, установено е, че по предходно водено между същите страни дело, с влязло в сила решение от 17.04.2015 г. по възз. гр. д. № 113/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, прокуратурата е била осъдена да заплати на В. К. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. посл. ЗОДОВ, вр. с чл. 5, пар. 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, вр. с чл. 5, пар. 3 и 4, вр. пар. 1 Конвенцията в общ размер от 20 000 лв. за незаконно задържане на ищеца от 10.10 ч. на 15.06.2010 г. до 21.20 ч. на 18.06.2010 г. и за незаконно фактическо задържане от 9.20 ч. до 10.10 ч. на 15.06.2010 г., повторно вземане на принудителна мярка „72-часово задържане“ с постановление от 15 ч. на 15.06.2010 г. и незаконно превишаване на законоустановения срок за предаване пред съдебната власт в 9.20 ч. на 18.06.2010 г. Този иск е бил заявен за разглеждане от ищеца като „частичен“. В тази връзка, въззивният съд е преценил като незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд, че от дължимото общо обезщетение за неимуществени вреди следва да се приспадне вече присъденото с решението по възз. гр. д. № 113/2015 г. на ОС – Пазарджик. Прието е, че макар вредите да произтичат едно и също наказателно производство, в настоящото дело обезщетението за неимуществени вреди се претендира за различен период (след 18.06.2010 г.), поради което се дължи на самостоятелно основание.

При тези данни е счетено, че справедливият размер на претендираното сега обезщетение възлиза на сумата 60 000 лв., като за разликата до сумата от 500 000 лв. претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли. За да определи обезщетението в този размер, въззивният съд е отдал решаващо значение на това, че случаят е получил широка медийна разгласа в множеството статии в печатни и електронни медии, съдържащи официални изявления на говорителя на СГП за наказателното производство и вината на обвиняемия и на обстоятелството, че той е работил над 10 години в системата на МВР, към момента на повдигане на обвинението е бил на ръководна позиция, а в тези случаи негативното отражение в неимуществената сфера на лицето е много по-силно. Посочено е, че създадената негативна представа за личността на ищеца се е отразила пряко на професионалния му живот, на възможностите му за професионална изява и кариерно развитие, създавайки сериозни пречки за упражняване на професията. Незаконното обвинение е рефлектирало върху личния и професионалния авторитет на К., върху семейните му отношения, променило е начина му на живот, засилило е негативната нагласа на обществото към него като човек, от когото се очаква да съблюдава и спазва точно законите, доколкото обвиненията са били пряко свързани със служебните му задължения.

Касационен въпрос

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените от касаторите и обобщени от състава на ВКС правни въпроси, касаещи критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед установените конкретни обстоятелства по делото, са правно релевантни. Същите са от значение за изхода на спора и въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие със задължителната съдебна практика – т. II от ППВС № 4/1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., т. 19 ТР № 1/2001 г. на ОСГК, както и с цитираната в изложенията практика на състави на ВКС.

Диспозитив

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 49 от 21.10.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 368//2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

УКАЗВА на касатора В. И. К., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на сумата 5 лева и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството по жалбата ще бъде прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
    За критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства по делото.


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]