Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

– 1/Допустимо ли е доказване на изпълнение по договор за посредничество чрез всички допустими доказателствени средства, в това число и свидетелски показания, в случай, че в договора страните са договорили съставяне на протокол за оглед“ 2/“Допустимо ли е доказване на осъществен контакт между купувач и продавач от посредник, който да е довел до настъпване на крайния резултат- придобиване на недвижим имот, чрез всички допустими доказателствени средства в това число и свидетелски показания.“ и 3/ „ Дължи ли се договорна неустойка ако страната, която я претендира е изпълнила или е имала готовност да изпълни насрещните си задължения по договора.“ Касаторът е посочил две решения на ВКС като е поддържал общо противоречие с тях. Посочил е в тази връзка, че тези два съдебни акта разрешавали въпросите относно това дължи ли се неустойка в случаите „ когато кредиторът е изпълнил или не задълженията си или е бил готов да го изпълни“. Страната е възпроизвела част от мотивите на тези съдебни актове, дефиниращи необходимите за доказване факти, с оглед основателност на иска по чл. 92 ЗЗД. Поставила е въпрос № 4/ „ Относно изпълнението на договора за поръчка. Осъществяването на контакт между страните – продавач и купувач, води ли до неизпълнение на договора съответно дължимост на комисионно възнаграждение“. Касаторът а е изброил съдебна практика и накратко е коментирал дължимост на уговорено възнаграждение „ ако посредникът е свързал страните по сделката“. Страната е поддържала още основание по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотеза „очевидна неправилност“, подкрепено с лаконичното твърдение, че по делото било безспорно доказано изпълнение на задълженията по сключения между страните договор, поради което и решението било очевидно неправилно. Други доводи не са развити.