Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Емил Томов



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За значението на местожителството на родителя при определяне на мерките на лични отношения с детето.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми април, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:
ЕМИЛ ТОМОВ

Членове:
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ, ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №******/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на И. К. Т. , чрез адв. Д. Б. срещу решение №78 от 08.07.2021г. по в. гр. дело № 348//2020г. на Апелативен съд Велико Търново, само в частта за определяне на режим на лични отношения с бащата на детето. Постановявайки постепенно разширяващ се режим при отчитане възрастта на детето и конкретни обстоятелства по делото, за времето след навършване на седемгодишна възраст е отказана претендираната от касатора възможност да го отвежда в своето местожителство, трайно установено в друга държава (Р. Австрия). Към момента на постановяване на въззивното решение детето А. е на 3 годишна възраст, като от раждането му личен контакт с бащата не е осъщестяван. Поради това при определянето на режима въззивният съд е предвидил първите три месеца, считано от влизане в сила на решението, контактите между касатора и неговата дъщеря да се осъществяват чрез технически средства, осигуряващи ззвукова и зрителна връзка, в която насока е уважено искането на касатора, като въззивен жалбоподател. След този срок, до навършване на 5-годишна възраст е предвидено да се осъщстви и личен контакт, всяка втора и трета събота от месеца по два часа, три дни през лятото и по време на новогодишните празници, в присъствие на майката, в нейното и на детето местожителство в Р. България. За периода до навършване на 6-годишна възраст е постановено контактите да се осъществяват с удължено време и вече без присъствие на майката, а след навършване на 6-годишна възраст на детето -вече за съботните и неделни дни с преспиване, както и за 7 дни през лятото. В тази част касаторът не оспорва определеният режим и съображенията на въззивния съд, че той постепенно следва да се надгражда към по- разширен. Не оспорва също така, че режимът извън ваканиите – през съботни и неделни дни, не би могъл да се осъществява в неговото местожителство в чужбина поради дългото пътуване и учебните занимания на детето. Бащата е недоволен от постановеното, режимът след навършване на 7 годишна възраст на детето да се осъществява 20 дни през лятната ваканция, една седмица през коледната ваканция, всяка четна година на рождения ден на детето, като всички контакти и за този период включително да са по местоживеене на детето в Бъргария Именно последното касаторът намира за неправилно.

Мотиви

В приложеното към жалбата изложение се формулират два въпроса, като се посочват основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Противоречие с практиката на ВКС се изтъква по процесуалния въпрос за задължението на съда по чл. 236, ал. 2 ГПК да изложи мотиви, в случая по относимите за спора обстоятелства посочени в ППВС №1/1974г, като извърщи комплексна преценка.

Сочи се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по въпрос от материалноправно естество, за значението на местожителството на родителя при определяне на мерките на лични отношения с детето. Изтъква се, че обжалваното решение е в резрез с постановките в ППВС №1/1974г и в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в реш. № 452/2010г по гр. д № 101/2010г на Четвърто г. о и реш. №116/2014г по гр. д №5156/2013г на Четвърто г. о на ВКС Въззивният съд е приел, че не може отнапред на прецени дали ще бъде в интерес на детето след навършване на 7 годишна възраст личните контакти с бащата да са по неговото местоживеене в Австрия. Съгласно установената практикана ВКС, дали пътуването в чужбина по този повод ще бъде в интерес на детето, не е неустановимо. Съдът трябва да изгради тази преценка.

В отговор ответницата Д. И. К. , чрез адв. Е. К. изтъква водещият мотив на съда да определи по този начин режима в оспорваната от бащата част -връзката между бащата и детето тепърва трябва да бъде създадена и каква ще бъде тя, зависи включително от усилията, които родителите ще полагат. Желанията на бащата не са задължителни за съда, преценката е комплексна, в този смисъл е приведена установена практика на ВКС. ВТАС е постановил решение което не дава обратно разбиране на въпросите, поставени в изложението. Цитираните решения от касатора не отразяват като конкретика настоящия случай и не е налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК основание. Съобразена е нуждата от преходен период. Съобразени са насоките на ППВС 1/1974г.

След преценка Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия формулиран въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като видно от съдържанието на обжалваното решение въззивния съд е изпълнил задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК. Касаторът оспорва изложени мотиви на съда. Същите би могло да са неправилни, но не са липсващи. Въззивният съд е мотивирал своята преценка за наложения режим като цяло при възприетите по делото факти, включително е изложил съображения защо в оспорваната от касатора част приема, че режимът на срещи с бащата след навършване на 7-годишна възраст на детето следва да продължи да се осъщестява в България.

Касационен въпрос

Решението се допуска до касационно обжалване по втория формулиран от защитата въпрос, на основание чл. 280, ал. 1т. 1 ГПК, тъй като Върховен касационен съд, в настоящия си състав приема съображенията на касатора, че местожителството на родителя с право на лични отношения в друга страна- членка на ЕС- при подходяща възраст на детето и за случаи, при който родителския му капацитет, желание, семейна и социална среда, са преценени положително (така е и в настощия случай според изводите на съда по фактите ) е разрешен в противоречие с изтъкната от касатора съдебна практика. Установена практика на ВКС ( част от която цитирана), очертава насоки на комплексната преценка за най- подходящ режим на лични контакти в интерес на детето, като не изключва при местожителство на единия родител в чужбина последният да отвежда детето при себе си и да го връща в местожителството му при другия родител, който го отглежда в друга страна. В този случай включително, преценката за режима по правило е цялостна и съдът е длъжен да я извърши с постановяване на решението. При постановяване на ожалваното решение ВТАС отчасти се е отклонил от указаното правило.

Диспозитив

Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение №78 от 08.07.2021г. по в. гр. дело № 348//2020г. на Апелативен съд Велико Търново в частта относно режима на лични отношения.

Касаторът следва да внесе 30 лева държавна такса по сметка на ВКС. Делото да се докладва за насрочване


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Постановление №****/**.**.1974 по дело №****/1974
    По въпросите за упражняването на родителските права при развод, за мерките по това упражняване и за личните отношения между родители и деца.
  • Решение № 452 от 03.06.2010 г. по гр.д. № 101/2010 г.
    Относно значението на местожителството на родителя при определяне на мерките на лични отношения с детето, спрямо което не са му предоставени за упражняване родителските права – в противоречие с ППВС № 1 от 1974.
  • Решение № 116 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 5156/2013 г.
    Относно задължението съдът да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество и за приложението на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, според приетото с ТР№1/2013г. ОСГТК…

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
    Относно режима на лични контакти и по въпроса за значението на местожителството на родителя при определяне на мерките на лични отношения с детето,когато този родител трайно се установил в чужбина.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]