Определение №501/16.11.2020 по дело №1763/2020

    Анотация

    Въпрос


    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 501

    гр. София, 16.11.2020 г.

    Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

    РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

    изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 1763/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационни жалби на А. М. К., както и на С. Е. Х. и С. Е. Х. срещу въззивно решение № 173 от 13.11.2019г., постановено по в.гр.д.№ 282/2019г. на Търговищкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

    С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 467 от 06.08.2019г. по гр.д. № 8/2019г. на Търговищкия районен съд, с което е уважен предявеният от Г. Т. Д. против касаторите иск с правна квалификация чл.108 ЗС за ревандикация на апартамент № 10, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.2 и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен издаденият в полза на първия касатор констативен нот.акт № 50/2018г.

    За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищцата в първоинстанционното производство Г. Т. Д. е придобила правото на собственост върху процесния апартамент с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 102/2004г., след което го е предоставила на ответника А. М. К. /неин син/ да живее в него. На 14.09.2018г. същият се е снабдил с нот.акт №50/2018г. за собственост на имота по давност, след което го е продал на останалите двама ответници /нот.акт № 38/2018г./.

    При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че първият ответник е установил фактическа власт върху имота със съгласието на неговия собственик и е бил негов държател, но не и негов владелец, поради което не е могъл да го придобие по давност, респ. да прехвърли правото на собственост върху него на останалите двама ответници. Изложени са съображения, че по делото не е установено той да е демонстрирал пред собственика на имота собственически намерения, от който момент да са изминали десет години, както и че извършването на ремонт в жилището не може да се счита за демонстрация на владение.

    Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът А. М. К. е посочил, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.За доказателствената сила на нотариалния акт за придобиване на собственост по давностно владение; 2. Възможно ли е да не може да се противопоставят установените с констативен нотариален факт факти за собствеността върху имот, без да е проведено надлежното им оспорване; 3. За подлежащите на доказване елементи от фактическия състав на давностното владение и 4. Дали спрямо собственик на недвижим имот, който няма самостоятелен достъп до имота, и спрямо него е демонстрирано реконструкция и ремонти на имота, и владение повече от десет години, може да претендира, че не му е демонстрирано своене, явно и непрекъснато владение.

    Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите С. Е. Х. и С. Е. Х. сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли владелецът да демонстрира намерението си за своене по отношение на действителния собственик, при положение, че е получил от него владението на имота с уговорка, че имотът му се предоставя в собственост /като подарък/; 2.Необходимо ли е изрично противопоставяне на собственика на вещта, когато фактическата власт е установена от самото начало като владение, респ. необходимо ли е демонстриране на намерението за своене; 3. Има ли значение и какво е значението на предварителната уговорка със собственика при предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт; 4. Когато възражението за придобивна давност се противопоставя на лицето, притежавало собствеността към момента на изтичането на давностния срок, следва ли установената в чл.69 ЗС презумпция да намери приложение; 5. При липса на действия, целящи отблъскването на установеното владение и при липсата на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове