Решение №5/12.02.2020 по дело №1502/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Релевантен ли е факта, че недвижим имот, собственост на съпруга-едноличен търговец, е заплатен чрез средства от банков кредит, който не е изплатен към момента на фактическата раздяла, както и към момента на предявяване на иска по чл.30 СК в случаите, в които съпруга-нетърговец претендира принос в придобиването на този имот чрез полагане на труд и как в тази хипотеза следва да се изчисли стойността на вземането по чл.30 СК?

Отговор

Приносът за придобиване на общите вещи трябва да се установява не само чрез съпоставяне дохода на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания труд в домакинството на семейството, за отглеждане на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди, както и за всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи. Това тълкуване следва да се съобрази и при преценка приноса на единия съпруг при предявен иск по чл.30 СК за присъждане стойността или част от нея от придобита от другия съпруг в лична собственост вещ по време на брака, когато съпругът-несобственик е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството.

Искът по чл.30 СК е особено конкретно приложение на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. Отношенията между бившите съпрузи се уреждат според стойността на вещта към момента на изискуемостта на вземането, която по правило настъпва с предявяването на иска. Когато стойността на вещта е заплатена чрез банков кредит е релевантно каква част от кредита е погасена към момента на фактическата раздяла или прекратяване на брака. Само за тази сума съпругът-несобственик може да има принос в придобиването на вещта, като съответния процент от изплатения кредит се съотнася към стойността на вещта към момента на изискуемостта на вземането по чл.30 СК. Когато приносът на съпруга-несобственик е нематериален /чрез влагане на личен труд или грижи за децата, или работа в домакинството/, съдът по своя преценка определя какъв размер от стойността на вещта следва да бъде присъдена, отчитайки фактите по конкретното дело.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА МАРЕВА, ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1502 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПКчл.293 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Ю. чрез пълномощника му адвокат Т. Ч. против решение № 60 от 11.01.2019 г., постановено по гр.д. № 2405 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 317 от 18.07.2018 г. по гр.д.№ 1398/2017 г. на Районен съд-Карлово в частта за отхвърляне на предявения от А. С. П. против Г. Х. Ю. иск по чл.30, ал.2 СК вр. чл.22, ал.2 СК за разликата над уважения размер от 8709.10 лв. до предявения такъв от 19050 лв. и вместо него е постановено друго, с което Г. Х. Ю. е осъден да заплати на А. С. П. и сумата 10340.00 лв. /разлика между уважения от първоинстанционния съд размер от 8709.10 лв. до предявения такъв от 19050 лв./, представляваща стойността на приноса на А. С. П. за придобиването по време на брака с Г. Х. Ю. от ЕТ „Айсберг-98-Г. Ю.“, с. В., [община] на следния недвижим имот: от двуетажна масивна стопанска постройка – универсален магазин, находяща се в [населено място], [община], построена в УПИ **-магазин кооп в кв.* по плава на селото, само кафе аперитив на партерното ниво от ляво, състоящо се от търговска зала, предверие-склад и тоалетни с обща застроена площ от 111.12 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2017 г. до окончателното изплащане, като първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е уважен за сумата 8709.10 лв., ведно със законната лихва от 13.09.2017 г.

А. С. П. чрез пълномощника си адвокат С. П.-К. оспорва касационната жалба в подаден по реда и срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор и претендира възстановяване на направените разноски.

Касационен въпрос

С определение № 421 от 10.10.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с по въпроса: релевантен ли е факта, че недвижим имот, собственост на съпруга-едноличен търговец, е заплатен чрез средства от банков кредит, който не е изплатен към момента на фактическата раздяла, както и към момента на предявяване на иска по чл.30 СК в случаите, в които съпруга-нетърговец претендира принос в придобиването на този имот чрез полагане на труд и как в тази хипотеза следва да се изчисли стойността на вземането по чл.30 СК.

Мотиви

Въпросът е относим към изхода на спора, по който въззивният съд е отчел, че ищцата заявява, че приносът и се състои в работата на търговския обект извън трудовото правоотношение и в грижите за децата и домакинството. Счел е за установено, че ищцата с няколко месечни прекъсвания, около раждането на двете си деца, считано от закупуването на процесния имот до фактическата раздяла на страните, през цялото време е престирала труда си в обекта на съпруга си, като е работила в заведението много повече часове от установеното с трудов договор работно време, а именно в повечето случаи от 08.00 – 09.00 часа сутринта до вечерта, докато има клиенти. Произходът на средствата за закупуване на недвижимия имот е от получен ипотечен кредит, обезпечен с имота, предвид на което и доколкото приносът на ищцата в осъществяване на търговската дейност е доказан посредством работата й през продължителни периоди от време, надвишаващи работното й време като служител, то следва, че последната има принос за погасяването на вноските по кредита, заплащани по време на брака до фактическата раздяла с общи средства на семейството й. Това обосновава извода, че ищцата има принос в придобиването на недвижимия имот, предмет на настоящия иск с труда си, считано от датата на закупуване на недвижимия имот до фактическата раздяла между страните през март 2016 г., като този принос се равнява на 50% от пазарната стойност на имота към датата на предявяване на исковата молба. Съгласно експертното заключение пазарната оценка на имота възлиза на сумата от 44 000 лв., но доколкото претенцията на ищцата е за 19 050 лв., от обща стойност от 38 100 лв., следва да бъде взета по-малката стойност от 38 100 лв. като пазарна цена на имота, от която следва да се присъди 50 % принос т.е. сумата от 19 050 лв. Въззивният съд е изложил изрични съображения, че база за присъждане на приноса е цената на вещта към момента на настъпване изискуемостта на задължението, което в случая е подаване на исковата молба, а не както е приел, първоинстанционният съд, че приноса на ищцата за придобиването на процесният имот, следва да се признае до размер на платените през периода от 29.08.2011 г. до 17.03.2016 г., вкл. месечни вноски по договора за кредит.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

При отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, следва да се има предвид т.8 на ППВС 5/72 г., в която при тълкуване нормата на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК 1968 /отм./ е прието, че приноса за придобиване на общите вещи трябва да се установява не само чрез съпоставяне дохода на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания труд в домакинството на семейството, за отглеждане на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди, както и за всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи. Това тълкуване следва да се съобрази и при преценка приноса на единия съпруг при предявен иск по чл.30 СК за присъждане стойността или част от нея от придобита от другия съпруг в лична собственост вещ по време на брака, когато съпругът-несобственик е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството.

Искът по чл.30 СК е особено конкретно приложение на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. Отношенията между бившите съпрузи се уреждат според стойността на вещта към момента на изискуемостта на вземането, която по правило настъпва с предявяването на иска. Когато стойността на вещта е заплатена чрез банков кредит е релевантно каква част от кредита е погасена към момента на фактическата раздяла или прекратяване на брака. Само за тази сума съпругът-несобственик може да има принос в придобиването на вещта, като съответния процент от изплатения кредит се съотнася към стойността на вещта към момента на изискуемостта на вземането по чл.30 СК. Когато приносът на съпруга-несобственик е нематериален /чрез влагане на личен труд или грижи за децата, или работа в домакинството/, съдът по своя преценка определя какъв размер от стойността на вещта следва да бъде присъдена, отчитайки фактите по конкретното дело.

По основателността

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на въпроса, обусловил допускана на касационното обжалване, въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, доколкото въззивният съд не е отчел, че приносът на ищцата в придобиването на процесния имот е само в заплатените до момента на фактическата раздяла вноски по банковия кредит.

Неоснователни са доводите в касациионната жалба, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.235, ал.2 ГПК и чл.172 ГПК като не е обсъдил всички относими доказателства и доводи на страните, които имат значение за извода относно наличие на личен принос на съпруга-нетърговец и не е отчел заинтересоваността на свидетелката П., майка на ищцата. Съдът е формирал обосновани фактически изводи въз основа на показанията на свидетеля Ш. /а не както поддържа касаторът на показанията на майката на ищцата М. П./, за които е счел, че се подкрепят от показанията на свидетелите П. и К., като изрично е изложил съображения защо не възприема показанията на свидетелката Ю. /майка на ответника/. Именно свидетелските показания установяват, че ищцата в продължителни периоди е работила в търговския обект на съпруга си с времетраене надвишаващо работното време, за което са били сключвани трудови договори и е уговаряно трудово възнаграждение.

Неоснователен е и доводът относно необсъждане на доказателствата за произхода на сумата от 8600 лв., съставляваща заплатено ДДС при сключване на договора за закупуване на имота, доколкото съдът е приел за установена именно поддържаната от ответника теза, че тази сума му е била осигурена от сестра му.

Доколкото по делото е установен принос на ищцата в осъществяваната от ответника търговска дейност, а съответно и в придобиването на процесния имот, то искът по чл.30 СК е доказан по основание. Приносът на ищцата е до момента на фактическата раздяла на 19.03.2016 г. /ако се приеме, че е осъществен и чрез влагане на труд в отглеждането на децата и домакинството/, респ. до датата, на която е преустановила работа на 17.03.2016 г. /ако се приеме, че е осъществен само с влагане на друг при осъществяване на търговската дейност на съпруга й/. Към тези дати от отпуснатия банков кредит за закупуване на имота са били заплатени над 28 000 лв. главница и лихви /видно от отразените погашения в извлечение от банкова сметка, първото от които е на 15.09.2011 г./. Липсват данни по делото обаче за общата стойност на кредита с главница и лихви, чието окончателно погасяване следва да се осъществи на 15.08.2021 г., поради което и не може да се установи какъв процент от кредитното задължение е погасено с принос на ищцата, а съответно и какъв процент от стойността на имота към момента на предявяване на иска /в размер на 44 000 лв./ е придобит от ответника с принос на ищцата. Това налага въззивното решение да бъде отменено като неправилно и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд.

При новото разглеждане съдът следва да събере доказателства за общия размер на отпуснатия кредит – главница и лихви, съставляващи придобивна стойност на имота. Да прецени какъв процент от кредита е погасен до 15.03.2016 г., когато е последното плащане на главница и лихва преди ищцата да преустанови работа при ответника и да настъпи фактическата раздяла на страните и да съотнесе този процент към стойността на имота към момента на предявяване на иска от 44 000 лв. и така да определи частта от стойността на придобития от ответника имот, за която ищцата има принос. След като формира изводи дали ищцата е допринесла да придобиването освен с работа в търговския обект на съпруга си с времетраене надвишаващо работното време, също и с полагане на труд по отглеждане на децата и работа в домакинството /доколкото в отговора на касационната жалба А. П. оспорва изводите на съда, че такъв принос липсва/, съдът следва да прецени каква сума ответникът дължи на ищцата на основание чл.30 СК.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските за настоящото касационно производство.

Диспозитив

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 60 от 11.01.2019 г., постановено по гр.д. № 2405 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Пловдив.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми