Определение №496/13.11.2020 по дело №1403/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.


Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 1403 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Делото е образувано по касационни жалби, както следва:

* с вх.№ 13447 от 06.12.2019 г., подадена от ищцовата страна -Етажната собственост на блок „Йордан Йовков”, вх. 2 (Б), представлявана от „Домоуправител – ЕС” ЕООД с управител Ц. Ц. Ц. чрез адвокат Я. П. от АК – Р. и

* с вх.№ 13572 от 10.12.2019 г., подадена от ответниците по исковете – С. Р. Р., С. Й. Р. и Р. С. М., чрез адвокат П. Г. от АК – Р.,

които са насочени против въззивно решение № 396 от 31.10.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 620/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

Жалбите са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, отговарят на изискванията по чл. 284 ГПК, ал. 1 и ал. 2, придружени са от изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК и са насочени срещу решение, подлежащо на касационно обжалване.

В подадени писмени отговори страните взаимно оспорват жалбите си.

Мотиви

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

Въззивният съд е осъществил проверка по отношение на Решение № 1264 от 11.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 2002/2019 г. на Районен съд – Русе, с което, по искова молба, предявена от Етажната собственост на блок „Йордан Йовков”, вх. 2 (Б), представлявана от „Домоуправител – ЕС” ЕООД с управител Ц. Ц. Ц., е признато за установено по отношение на Етажната собственост, че С. Р. Р. и С. Й. Р. не са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], както и че се отменя изцяло съставения в полза на С. Р. Р. констативен нотариален акт № 83, том ІІ, рег.№ 3724, д.№ 193 от 20.07.2015г. на нотариус Л. Ш.. По отношение на Р. С. М. е признато, че Етажната собственост е собственик на процесния имот, като тази ответница е осъдена да предаде на Етажната собственост владението върху вещта.

Сезиран с оплаквания за процесуална недопустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че Етажната собственост представлява неперсонифицирана общност между етажни собственици със свои органи на управление и представителство, като тя не е обявена от закона за правен субект. Независимо, че ЕС не е юридическо лице, може да бъде представлявана от управителя, тъй като става дума за законно представителство, въведено с цел улесняване на процедурата по движение на делата. Това, обаче, е възможност, предвидена само за случаите по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС – по исковете, предявени срещу етажните собственици във връзка с общите части, както и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС. Само в тези случаи етажните собственици се представляват от управителя, избран по реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС или от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с които е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представляват етажните собственици в съда. Тъй като в случая се касае за спор извън категорията на тези по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, то управителят не може да осъществява процесуално представителство. Ето защо районният съд е следвало да констатира нередовност на исковата молба и да даде указания и срок да се посочат трите имена, адресите и ЕГН на етажните собственици, от чието име е подадена тя, съответно – те да я приподпишат или да заявят, че я поддържат. Воден от тези мотиви, окръжният съд е постановил, че обезсилва решението на районния съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав, който да предприеме действия по чл. 129 ГПК.

Оплакването на ответниците по исковете (въззивници, а сега – касатори), че липсва активна процесуална легитимация, доколкото искът е предявен от ЕС с твърдения в обстоятелствената част, че процесният имот представлява нейна обща част по предназначение, а с петитума се иска осъждане в полза на етажните собственици, е прието за неоснователно. Въззивният съд е посочил, че спорът касае материални права извън обхвата на ЗУЕС, поради което непрецизното посочване в обстоятелствената част на исковата молба на етажната собственост като собственик вместо на етажните собственици, съставлява отстраним по реда на чл. 129 ГПК порок на исковата молба, а не процесуална пречка за разглеждане на спора.

Касационен въпрос

С касационната жалба на ответниците по исковете на първо място се поддържа, че в случая се касае не до нередовна искова молба, порокът на която да е отстраним по реда на чл. 129 ГПК, а за претенции, предявени от неправоспособна страна. При липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса отсъства условие за допустимост на производството, с което се мотивира искането с обезсилване на първоинстанционното решение да се постанови и прекратяване на производството, а не връщане на делото за служебно конституиране на етажните собственици като ищци вместо неправоспособната етажна собственост.

Така изложените доводи повдигат въпрос за допустимостта на исковия процес, респ. – за допустимостта на въззивното решение, произнасянето по който следва да се осъществи след допускане на касационното обжалване по касационната жалба на ответниците по исковете при условията на чл. 280, ал. 2, хипотеза втора ГПК. Последното прави ненужно обсъждането дали са налице предпоставки за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, включително по касационната жалба на етажната собственост.

При допускане на касационното обжалване касаторите дължат внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая е равна на заплатената за въззивното производство и възлиза на сумата 123 лв.

Диспозитив

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 396 от 31.10.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 620/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.02.2021 година от 9.00 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.

На касаторите, чрез адвокат П. Г. от АК – Р., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 123 (сто двадесет и три) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми