Определение №475/02.11.2020 по дело №977/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Относно правното действие и последиците на исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ за попълване масата по несъстоятелността и връщане в нея на даденото от несъстоятелния длъжник, и в частност дали след успешното провеждане на горните отменителни искове обявените за нищожни, респ. недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделки, сключени между несъстоятелния длъжник и третите лица, остават действителни и дали валидно обвързват страните по тях и третите лица?


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 977 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 ГПК, във вр. с чл. 280 ГПК.

История на спора

Е. Т., в качеството му на синдик в производството по несъстоятелност на „Зенит-99” ООД / в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление [населено място], район „Лозенец”, ул. „Богатица“, бл. АБВ, вх. „В”, ет. П, ап. 1, чрез пълномощника му адв. Р. Н., обжалва в срок въззивното решение от 28.11.2019 год. по гр. д. № 1581/2019 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 14.06.2019 год. по гр. д. № 6504/2018 год. на Бургаския районен съд, поправено с решение от 2.09.2019 год. по същото дело. С тях е прието за установено по отношение на „Зенит-99” ООД – в несъстоятелност, представлявано от синдика, че И. А. И. от [населено място], [улица], вх. „А”, ет. 6 е собственик на 1/2 ид. ч. от имоти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта на [населено място], м. „С. М.”, с площи и за двата имота от по 1 100 кв. м., с трайно предназначение на територията и за двата – горска, и начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, при описаните граници и е осъдено ответното дружество да му предаде владението върху тези части от горните имоти. Приложената на л. 100 от първоинстанционното производство комбинирана скица на вещото лице към приетото заключение на техническата експертиза /Приложение № 1/ е обявена за неразделна част от решението.

Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с молба за отмяната му и вместо това исковете за собственост бъдат отхвърлени. Изложени са съображения за липса на необходимата предпоставка за основателност на ревандикационния иск – ищецът да е собственик на имотите, с оглед действителността на разпоредителния акт в полза на ответното дружество, което според касатора обосновава извод за липса на легитимация за предявяване на исковете. Поддържа се и наличие на произнасяне извън пределите на предявения иск по чл. 108 ЗС, с оглед позоваването на съда на чл. 648 ТЗ без релевиране на защита на това основание от ищеца.

В съдържащото се в касационната жалба изложение касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението, обосновавайки я с твърдение за прилагане на закона в обратен, противоположен смисъл относно същността на института на относителната недействителност на правните сделки и действието на съдебното решение по отменителните искове по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, както и на приложението на чл. 648 ТЗ. Касаторът релевира и вероятна недопустимост на въззивното решение по съображение за недопустимост на исковете, съгласно чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ.

Касаторът се позовава на наличието и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като го обосновава с противоречие с приложената съдебна практика по формулирания въпрос относно правното действие и последиците на проведените спрямо третите лица за несъстоятелността на дружеството искове по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ и на съединените с тях искове по чл. 34 ЗЗД, във вр. с чл. 649, ал. 2 ТЗ за попълване масата по несъстоятелността и връщане в нея на 1/2 ид. ч. от спорните имоти, в частност дали след успешното провеждане на горните отменителни искове обявените за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделки, сключени между несъстоятелния длъжник и третите лица, остават ли действителни и валидно обвързват ли страните по тях и третите лица. Произнасянето на въззивния съд според касатора противоречи на практиката на ВКС, обективирана в Решение № 122 от 13.09.16 год. по гр. д. № 5533/15 год., ІV г. о, решение № 143 от 09.08.2016 год. по гр. д. № 195/16 год., І г. о., решение № 111 от 12.07.18 год. по т. д. № 1892/17 год., І т. о., приложени към изложението.

Ответникът по касация И. А. И., чрез адв. З. М., оспорва наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване по съображения в писмения му отговор.

Мотиви

Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:

Въззивният съд приел, че спорът се свежда до въпроса за правните последици от проведените спрямо ищеца като трето лица за несъстоятелността на ответното дружество и спрямо последващия приобретател на имотите, искове по чл. 647, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ и съединените с тях искове по чл. 34 ЗЗД, във вр. с чл. 649, ал. 2 ТЗ за попълване масата по несъстоятелността и връщане в нея на даденото по тези сделки. За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените от И. И. срещу дружеството, касатор ревандикационни искове са уважени, съдът приложил разпоредбата на чл. 648 ТЗ – ”Връщане на даденото от третото лице”, като взел предвид, че даденото от ищеца по отменената сделка /доброволната делба, чиято относителна недействителност е обявена по чл. 647 ТЗ/ е право на собственост върху вещи, които са в масата по несъстоятелността, а не пари. Законодателят е предвидил двустранно връщане – и на третото лице се дължи връщане на това, което то е дало по сделката, предмет на отменителния иск. Целта е недопускане на неоснователно обогатяване. Съдът не възприел поддържаната от касатора теза за действителност на сключената между страните сделка, предмет на относителната недействителност по отменителния иск, които съображения са обосновали извода за основателност на исковете за собственост поради възстановеното правно положение преди трансформацията на собствеността по доброволната делба – т. е. всяка от страните е собственик на по 1/2 ид. ч. от образуваните при разделянето на целия имот на четири такива, които права са установени по делото от събраните доказателства. С оглед наличието и на останалите предпоставки на ревандикационните искове, същите са уважени.

Касационен въпрос

Поставеният въпрос относно правното действие и последиците на исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ за попълване масата по несъстоятелността и връщане в нея на даденото от несъстоятелния длъжник, и в частност дали след успешното провеждане на горните отменителни искове обявените за нищожни, респ. недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделки, сключени между несъстоятелния длъжник и третите лица, остават действителни и дали валидно обвързват страните по тях и третите лица, е обуславящ за изхода на спора за собствеността на спорните имоти. Настоящият състав счита, че отговор на този въпрос не се съдържа изрично в представената от касатора практика на ВКС, в която акцентът на произнасяне не касае вещните права на страните по тези сделки, предмет на отменителните искове, каквато е настоящата хипотеза. Тъй като поставените въпроси са обусловили решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение, вкл. и по приложението на чл. 648 ТЗ, липсата на конкретна съдебна практика по приложението на цитираните разпоредби на ТЗ в контекста на претендирано вещноправно действие на отменителните искове по ТЗ /извън осъдителните искове за връщане в масата по несъстоятелността/ налагат по пътя на тълкуването на тези разпоредби да се изясни съдържанието им в горния смисъл с оглед предявения иск за собственост. Това обосновава значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което основание следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение.

Диспозитив

По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.11.2019 год. по гр. д. № 1581/2019 год. на Бургаския окръжен съд по подадената от Е. Т., в качеството му на синдик в производството по несъстоятелност на „Зенит-99” ООД /в несъстоятелност/.

Указва на касатора, чрез адв. Р. Н., да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лв. /петдесет лева/, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 122 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 5533/2015 г.
    По въпроса за задължението на съда служебно да извърши проверка за редовността на исковата молба, като в случай на констатирани нередовности на същата, предприеме действия по отстраняването им и за привеждането на молбата в съответствие със законовите изисквания. Дали може да се обяви за относително недействителна по реда на чл.…
  • Решение ои чл. 290 ГПК
    Решение № 143 от 09.08.2016 г. по гр. д. № 195 / 2016 г.
    Когато производството по несъстоятелност е заварено от ЗИДТЗ (обн. ДВ бр. 20/ 28.02.2013 г) и към влизане в сила на закона е влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (първоначална редакция на текста), прилага ли се защитата по чл. 647,…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми