Определение №474/07.11.2019 по дело №3063/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
113 Shares

Анотация

Въпрос

За отговорността на ответника за разноски по иск за несъществуване на вземането, когато то е погасено по давност и ответникът е признал иска.

Отговор

Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ВАСИЛКА ИЛИЕВА, ЗОЯ АТАНАСОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №3063/2019 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба, вх.№7583/07.6.2019 г., подадена от адвокат К. С. – процесуален представител на ищеца И. В. Д. от [населено място], против въззивно определение №11920/16.5.2019 г. по ч.гр.д.№5959/2019 г. по описа Софийския градски съд, г.о., II-А въззивен състав, с което е потвърдено определение №20884/23.01.2019 г. по гр.д.№19244/2019 г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 169 състав, с което е оставено без уважение искането на И. В. Д. за изменение на решение №534251/14.11.2018 г. по гр.д.№19244/2018 на СРС, в частта за разноските.

С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение правилно. Този краен извод е обоснован с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като е стигнал до извод, че ответникът с поведението си не е станал повод за завеждане на делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните правни въпроси: 1. Достатъчно ли е признанието на предявения иск, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца ?, и 2. Може ли да се позове длъжникът на изтекла в негова полза погасителна давност, извън рамките на висящ процес ?

Сочи се съдебна практика на ВКС.

Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, неговата отмяна и присъждане на исканите разноски.

Ответникът по частната касационна жалба „Топлофикация София“ ЕАД – София, не заявява становище внастоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението към същата съобрази следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по поставените въпроси съдът взе предвид следното:

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 2 ГПК „Ако ответникът с поведението не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.“

И по двата поставени въпроса не са налице изводи, които да обосноват допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.

Касационен въпрос

Релевантният въпрос в случая е този за отговорността на ответника за разноски по иск за несъществуване на вземането, когато то е погасено по давност и ответникът е признал иска. Такъв въпрос обаче частният касационен жалбоподател не е поставил в изложението си. Въпреки това настоящият състав на ВКС, IVг.о., го извлича от съдържанието на частната касационна жалба и намира, че следва да отговори на него, съобразно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК.

Мотиви

Върховният касационен съд намира, че страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. ГПК, в сила от 01.3.2008 г., защитава интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.

Титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора няма значение в отношенията между страните. Той може да има значение само като доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане.

Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност.

Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.

По основателността

С оглед дадения отговор съдът намира, че в случая е налице именно хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като от представените доказателства, се установява, че ответникът не е дал повод за завеждане на отрицателния установителен иск. Ангажираните по спора доказателства несъмнено установяват този факт, а останалото изложено в обстоятелствената част на исковата молба представлява само твърдение, което не се подкрепя от тях.

Диспозитив

Водим от изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение

№11920/16.5.2019 г. по ч.гр.д.№5959/2019 г. по описа Софийския градски съд, г.о., II-А въззивен състав.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение №11920/16.5.2019 г. по ч.гр.д.№5959/2019 г. по описа Софийския градски съд, г.о., II-А въззивен състав.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Докладчик: съдия Симеон Чаначев Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите