Определение №472/21.10.2019 по дело №1246/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

В хипотеза, при която по реда на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ няколко лица са участвали в провеждането на търг за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС и всеки един от тях е обявен за спечелил търга само за част от тези сгради, кой от тях може да придобие правото на собственост върху терена по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ?


Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ:
Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1246 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба с вх.№3791/31.08.2018г., подадена от В. Т. М. от [населено място], [община], чрез процесуалния му представител адв.С. М. от АК-С. и по касационна жалба с вх.№3757/29.08.2018г., подадена от Т. Н. П. чрез процесуалния му представител адв.М. П., срещу решение №335/14.08.2018г., постановено от тричленен състав на Окръжен съд-Смолян по в.гр.д.№228/2018г., както и по касационна жалба с вх.№746/14.02.2019г., подадена от Т. Н. П. чрез процесуалния му представител адв.М. П., срещу решение №36/04.02.2019г., постановено от тричленен състав на Окръжен съд-Смолян по в.гр.д.№228/2018г.

В. Т. М. обжалва въззивното решение, постановено на 14.08.2018г., в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е отхвърлил предявения от В. Т. М. срещу Т. Н. П. иск за признаване за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, че е собственик на основание давностно владение от 1992г. и по приращение на двуетажна масивна стопанска сграда, представляваща склад-сеновал, със застроена площ от 310кв.м., построена в УПИ ..-…-, кв…. по регулационния план на [населено място] от 1987г., одобрен със заповед №1498/1987г., изменен със заповед №133А/1997г., с площ от 3788кв.м., представляващи части от поземлен имот с идентификатор ………. по КККР на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-5/07.02.2001г. на ИД на АГКК, целият с площ от 4323кв.м., с трайно предназначение на територията –урбанизирана, и начин на ползване – ниско застрояване /до 10м./ и със съседи: имоти с идентификатори …….., …….. и ………, както и искането му за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение №…, том .., рег.№…, дело №…/2006г. на нотариус К. в частта, с която Т. Н. П. е признат за собственик на основание давностно владение и договор за покупко-продажба от 12.11.1992г. на процесната сграда.

В изложението към подадената касационна жалба касаторът В. Т. М. поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Излагат се съображения, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

1.Следва ли ищецът по иск за собственост, основан на твърдяна изтекла в негова полза придобивна давност, да доказва, че е упражнявал непрекъснато фактическо въздействие върху имота /лично или чрез трето лице-държател/ през целия твърдян от него период на владение – поддържа, че е налице противоречие с разрешението, съдържащо се в решение №17 от 19.02.2016г. по гр.д.№4335/2015г. на Второ ГО на ВКС и решение №330/28.11.2011г. по гр.д.№1519/2010г. на Второ ГО на ВКС.

2.След като фактическата власт върху чужд имот е придобита без правно основание, необходимо ли е да се доказват и други факти и обстоятелства, за да се счита доказана презумпцията на чл.69 ЗС, че владелецът държи вещта за себе си, като своя, т.е. че в неговото съзнание е налице анимус за своене, което от субективна страна и при наличието на останалите обективни признаци на владението е достатъчно да го направи собственик по давностно владение – поддържа, че е налице противоречие с разрешението, съдържащо се в решение №45/16.03.2015г. по гр.д.№6533/2014г. на Второ ГО на ВКС.

Т. Н. П. обжалва въззивното решение, постановено на 14.08.2018г., в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която по отношение на Т. Н. П. е признато за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Т. М. е собственик на основание давностно владение от 1992г. и договор за покупко-продажба на недвижим имот, държавна земя-частна собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ от 22.06.2009г., на УПИ ..-…, кв…. по регулационния план на [населено място] от 1987г., одобрен със заповед №1498/1987г., изменен със заповед №133А/1997г., с площ от 3788кв.м., представляващи части от поземлен имот с идентификатор ……….. по КККР на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-5/07.02.2001г. на ИД на АГКК, целият с площ от 4323кв.м., с трайно предназначение на територията –урбанизирана, и начин на ползване – ниско застрояване /до 10м./ и със съседи: имоти с идентификатори……….,………… и ………., както и че е собственик на основание давностно владение от 1992г. и приращение на сграда с идентификатор ……….. със застроена площ от 501кв.м., на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда /конюшня с номер 1 /в кръгче/ на комбинираната скица №2 към заключението по СТЕ на в.л.инж.М. и инж.К.; сграда с идентификатор………….. със застроена площ от 60кв.м., на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда /дърводелска работилница с номер 2 /в кръгче/ на комбинираната скица №2 към заключението по СТЕ на в.л.инж.М. и инж.К.; сграда с идентификатор ……….. със застроена площ от 158кв.м., на три етажа, с предназначение административна, делова сграда /третажна сграда с номер 3 /в кръгче/ на комбинираната скица №2 към заключението по СТЕ на в.л.инж.М. и инж.К. и по отношение на ½ идеална част от УПИ …-…, кв…. по регулационния план на [населено място] лъка е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание давностно владение №…, том …, рег.№…, дело №…./2006г. на нотариус К., наречена от касатора „отрицателната част от решението“.

В изложението, съдържащо се в тази касационна жалба и обозначено като „подробна част“, касаторът Т. Н. П. поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във вр.т.1 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Излага съображения, че основният въпрос, който ищецът е поставил при предявяването на иска е за законността на договор за продажба от 12.11.1992г. от ЛС на имуществото на ТКЗС, като въззивният съд е приел, че договорът е законен, но в нарушение на трайната съдебна практика е постановил двойствено решение, с което в една част е потвърдил първоинстанционното решение, а в друга част го е отменил и е отхвърлил предявения иск.

Поддържа също така, че в обжалваната част е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, като счита, че обжалваното решение, с което се засяга негов документ, е очевидно неправилно и несправедливо, абсолютно нищожно, недопустимо и непълно. Излага съображения, че сключеният на 12.11.1992г. с ЛС на ТКЗС договор за покупко-продажба е законосъобразен, както и че в ревизионния акт за окончателната ликвидация на ТКЗС от 1995г. не е посочено в ТКЗС да е имало държавни имоти. Счита, че с този договор и видно от ревизионния акт всичко от ТКЗС е изцяло продадено, но въпреки това ищецът е повторил продажбата си през 2009г. с твърдението, че източниците от 1992г. били нищожни. С оглед на това поддържа, че съдът дължи произнасяне по предварителния и изключителен въпрос дали договорът от 1992г. е законосъобразен за целия му предмет и произнасяне в тези рамки благоприятно за касатора Т. П., като не може да засегне никой негов документ по така предявения иск, ако приеме, че договорът е законосъобразен. Поддържа, че макар въззивният съд да е приел, че договорът от 1992г. е законен, неправилно като последица от това само на ищеца са придадени правата, вместо да се приеме, че и двете страни започват владението върху сградите и принадлежащото им дворно място по равно, като не е отчел, че ищецът обосновава претенцията с твърдението, че договорът е нищожен. Навежда доводи, че сключеният през 2009г. от ищеца договор е нищожен за половината от неговия предмет, както и че обектите на спорещите страни по договора от 1992г. не са идентични и след като съдът е признал и на двете страни това основание /договора от 1992г./, липсва основание на иска и същият следва да бъде отхвърлен. Счита решението за недопустимо, тъй като ищецът е внесъл петитум да бъде установено, че е собственик на вещи, които е купил с договор за продажба от 12.11.1992г. без да има искане срещу този договор в частта за правото на собственост на ответника /касатора Т. П./ и след като експертизата по делото доказва, че правата на двете страни не са идентични и без да е предявен отрицателен установителен иск, респ. осъдителен иск за собственост.

Поддържа, че въпросът чие е правото да се сключва договора от 2009г. е решен трайно и безпротиворечиво от съдебната доктрина и практика, като се приема, че това право се определя въз основа на идеалните части от имота за всекиго /определение №1539/07.12.2011г. по гр.д.№539/2011г. на Четвърто ГО на ВКС/, с оглед на което счита обжалваното решение за неправилно, доколкото въззивният съд е приел, че от този договор права черпи само ищеца.

По въпроса за характера на земята поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №79/12.06.2017г. по гр.д.№3792/2016г. на Първо ГО на ВКС.

Поддържа също така, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като ищецът не е посочил дължимо основание на иска за целия му предмет съгласно изискването на чл. 127, ал. 2 ГПК, с което да засяга правата на ответника по иска /касатора Т. П./.

С касационна жалба вх.№746/14.02.2019г. Т. Н. П. обжалва решение №36/04.02.2019г., постановено от Окръжен съд – Смолян по в.гр.д.№228/2018г., с което е отхвърлена като неоснователна молбата му с вх.№3662/17.08.2018г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №335/14.08.2018г. по същото дело.

В изложението към така подадената касационна жалба касаторът Т. П. поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т.1-3, ал.2 и ал.3. Излага съображения, че това въззивно решение е явно нищожно, недопустимо и очевидно неправилно, „в противовес на окончателно съдебно решение за друго и още повече, за същото – по това дело“. Счита решението за очевидно неправилно, като поддържа, че същото противоречи на определението на АС-Пловдив по ч.гр.д.№598/2018г., както и че е следвало да извърши сравнение и съпоставяне на мотивите като израз с диспозитивите и да го извърши с опис и сравнение. Като основен поставя въпроса дали основното решение /наречено от касатора „решение 1“/ е непълно и недопустимо, получава положителен отговор с постановеното по реда на чл.247 ГПК решение /наречено от касатора „решение 2“/ или решението, постановено по реда на чл.247 ГПК е абсолютно нищожно, или и двете решения са както недопустими като непълни, така и постановени при допусната очевидна фактическа грешка. За очевидна грешка счита извода на съда за основателност на предявения срещу него иск по отношение на посочените в тази част от диспозитива сгради, след като въззивният съд е приел, че договорът от 1992г. е законен. Поддържа, че при наличието на такъв мотив е налице противоречие с диспозитива, което е в противоречие с цялата съдебна практика, включително решение №2192/28.11.1984г. на Второ ГО на ВС, постановено по гр.д.№1124/1984г., решение №157/27.06.2016г. по гр.д.№6645/2014г. на Първо ГО на ВКС, определение №544/12.06.2018г. по гр.д.№1014/2018г. на Четвърто ГО на ВКС, решение №193/20.06.2018г. по гр.д.№2302/2017г. на Четвърто ГО на ВКС.

В писмен отговор по така подадената касационна жалба ответникът по същата В. Т. М., изразява становище, че подадената от Т. П. касационна жалба е неоснователна. Поддържа, че изложението към касационната жалба не съдържа конкретно формулиран правен въпрос, нито става ясно по какъв начин въззивното решение противоречи на представената към изложението съдебна практика, като не е налице и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационните жалби са подадени срещу подлежащи на обжалване актове на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.

Мотиви

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

В. Т. М. е предявил по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Т. Н. П. иск за признаване за установено, че В. Т. М. е собственик на основание покупко-продажба и давностно владение на процесния поземлен имот с идентификатор ………., отреден за УПИ …-… в кв… по плана на [населено място] и по приращение и давностно владение на построените в този имот триетажна сграда с идентификатор ………., конюшня с идентификатор ………., дърводелска работилница с идентификатор ………. и склад-сеновал с идентификатор ………… Твърди, че е придобил земята и сградите на основание покупко-продажба и давностно владение започнало от 1992г., когато е заплатил сградите на Ликвидационния съвет на ТКЗС – Широка Лъка, като от 1992г. и до предявяването на иска никой не му е оспорвал собствеността. При извършена през 2016г. справка по повод административна процедура по отстраняване на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] лъка установил, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост №…, том …, рег.№…., дело №…./2006г. върху две от сградите и ½ идеална част от УПИ, с което обосновава правния си интерес от предявяването на иска. По отношение на земята удостоверява правата си с договор за покупко-продажба, сключен през 2009г. Допълнително излага съображения, че заедно с ответника са се явили на търгове за закупуване на имущество на ТКЗС, продавано от Ликвидационния съвет, и двамата са закупили сгради, находящи се в стопанския двор на ТКЗС, като ответникът закупил три сгради, така както са описани в протоколите за търговете без конкретна индивидуализация. Твърди, че е установил самостоятелна фактическа власт върху всички сгради от сключването на договорите през 1992г.

Ответникът оспорва така предявения иск, като твърди, че той първи е придобил по право посочените в съставения през 2006г. нотариален акт сгради, както и ½ идеална част от земята.

От фактическа страна по делото е установено, че с протоколи от 21.10.1992г. на комисията, провела публичен търг с явно наддаване за продажба на стопански сгради и други основни средства на С. стопанство – [населено място], В. Т. М. е обявен за спечелил търга за продажба на триетажна сграда в стопанския двор; летен навес; дърводелска работилница и конюшня и е заплатил стойността на тези обекти с фактури от 20.11.1992г. Установено е също така, че на 22.06.2009г. Министерство на земеделието и храните продава на В. Т. М. по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ земя-частна държавна собственост, в размер на 3738 кв.м., представляваща застроена и прилежаща площ към обекти „Конюшня“, „Дърводелска работилница“, „Триетажна административна сграда“ и „Масивен навес“, находящи се в стопанския двор на бившето ТКЗС – [населено място], в регулация, УПИ …-…., кв………, като за терена, представляващ УПИ …-…… на 11.04.2004г. на основание чл. 68, ал. 3 ЗДС, вр. чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ е бил съставен Акт за частна държавна собственост №………

Установено е, че с протоколи от 21.10.1992г. на комисията, провела публичен търг с явно наддаване за продажба на стопански сгради и други основни средства на С. стопанство – [населено място], Т. Н. П. е обявен за спечелил търга за продажба на навес за селскостопански машини, фуражен склад и склад-сеновал, като с договор за продажба от 12.11.1992г. Ликвидационният съвет на ТКЗС е продал на Т. Н. П. и В. Т. М. навес за селскостопански машини, фуражен склад, склад-сеновал, дърводелска работилница, конюшня, бензиностанция, навес в стопанския двор на ТКЗС-с.Широка Лъка и други сгради в [населено място]. Установено е, че с фактура от 20.11.1992г. Т. Н. П. и В. Т. М. са платили стойността на тези сгради, като на 27.12.2006г. е съставен н.а.№…, том …, рег.№………, дело №………./2006г., с който Т. Н. П. е признат за собственик на основание давностно владение и договор за покупко-продажба от 12.11.1992г. на двуетажна масивна стопанска сграда, представляваща фуражен склад; двуетажна масивна стопанска сграда, представляваща склад-сеновал, ведно с ½ идеална част от УПИ ..-….

На 18.10.2007г. е съставен н.а.№…, том …, рег.№…, дело №…/2007г., с който В. Т. М. е признат за собственик на недвижими имоти, находящи се в [населено място] – конюшня със застроена площ 500кв.м.; дърводелска работилница със застроена площ 60кв.м.; триетажна сграда със застроена площ 138кв.м. и масивен навес със застроена площ 193кв.м.

Според заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза на вещите лица К. и М., според описанието на сградите в нотариалните актове и приложените по делото справки за техните оценки при извършените през 1992г. продажби, по размери и площ като записани в н.а.№…, том …, рег.№………., дело №…../2007г. като собственост на В. Т. М. съвпадат означените на скицата към експертизата сгради №1/конюшня/, 2/дърводелска работилница/, 3/триетажна масивна сграда/ и 4/летен навес/. Като записани в н.а.№…, том …, рег.№…, дело №…/2006г. като собственост на Т. Н. П. съвпадат с означените на скицата към експертизата сгради №5/фуражен склад/, 6/склад-сеновал/ и 7/навес за селскостопански машини/.

От тези сгради по делото е предявен иск за установяване правото на собственост за сграда №1 /конюшня/ с идентификатор ………..; сграда №2 /дърводелска работилница/ с идентификатор………..; сграда №3 /триетажна сграда с предназначение административна/ с идентификатор …………. и сграда №6 /склад-сеновал/ с идентификатор …………

Въз основа на тези данни и с оглед наведените в исковата молба фактически твърдения, в съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС въззивният съд е приел предявения положителен установителен иск за допустим – обстоятелството, че и двете спорещи страни са посочени като купувачи в сключения на 12.11.1992г. договор за покупко-продажба, снабдявали са се и с констативни нотариални актове за правата си, както и твърденията на предявилото иска лице за еднолично упражнявана фактическа власт върху всички сгради, предмет на исковата му претенция, включително и склад-сеновал /сграда №6 по скицата към заключението на СТЕ/ сочат на наличие на спор, а оттам и на правен интерес от предявяването на иска. Поради това искането на касатора Т. Н. П. въззивното решение от 14.08.2018г. да бъде допуснато до касационно обжалване в обжалваната от него част като неодопустимо следва да се приеме за неоснователно.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства въззивният съд е приел за установено, че през 1992г. страните по делото са участвали в проведен от Ликвидационния съвет на ТКЗС търг за продажба на сгради, собственост на Семепроизводното стопанство в [населено място], намиращи се в стопанския двор на ТКЗС, по реда на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ, като В. М. е обявен за купувач на конюшня, дърводелска работилница, административна триетажна сграда и метален навес, а Т. П. – на фуражен склад, навес за селскостопански машини и склад – сеновал. Взето е предвид, че в представената по делото фактура №776/1, фактура №762/2 и обща фактура №776 от 20.11.1992г. като получатели са вписани както В. /В./ М., така и Т. П. и в тези фактури са описани всички закупени обекти, включително процесните сгради, като за спечелените на търг сгради В. М. е сключил с Ликвидационния съвет два договора за покупко-продажба от 21.10.1992г. за триетажна сграда в стопанския двор, летен навес, дърводелска работилница, конюшня и бензиностанция, а с друг договор за покупко-продажба от 21.10.1992г. е посочено общото закупуване от страните по делото на множество сгради, включително находящи се в стопанския двор на ТКЗС в [населено място].

Прието е, че с оглед действащата към момента на сключването на договорите редакция на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ предвидената обикновена писмена форма на договора, сключен след надлежно проведен търг, е спазена, като по силата на така сключените договори М. е станал собственик на конюшня, дърводелска работилница, триетажна административна сграда и метален навес, а П. е станал собственик на фуражен склад, навес за селскостопански машини и склад-сеновал, за които обекти всеки от тях е обявен за спечелил търга и е сключил договор на 12.11.1992г.

В обжалваното решение е прието, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не може да се направи категоричен извод, че само В. М. е упражнявал явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху сграда №6 лично или чрез други лица и е придобил правото на собственост върху тази сграда по давност. Посочено е, че относно упражняването на фактическата власт върху тази сграда единствено св.Т. твърди в показанията си, че я е ползвал за отглеждане на куче, което умряло миналата година /2017г./, но не сочи дали за целия твърдян от него период на ползване на имота от 1995-1996г. до 2008г. е ползвал сграда №6 за отглеждането на кучето и дали същото е живяло през целия период от 1995г. до 2017г.

По отношение на останалите сгради, предмет на исковата претенция, съдът е приел, че принадлежат на В. М., като е изложил съображения, свързани с придобиване правото на собственост по силата на договора от 1992г. за сграда №3 по скицата към заключението, а за сградата, означена на скицата на вещите лица с №5 като придобита по давност, макар сграда №5 да не е включена в предмета на спора.

По отношение на сграда №3 е взето предвид въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, че следва хронологията на нотариалния акт на В. М., докато сградата, означена на скицата на вещите лица с №5 следва хронологията на нотариалния акт на Т. П.. И за двете сгради въззивният съд е приел въз основа на показанията на св.Т. и Ц., че фактическата власт е била упражнявана единствено от В. М. лично или чрез предоставянето им за ползване, както на двамата свидетели, така и на други лица, като Т. П. не е упражнявал фактическата власт върху тези сгради от закупуването им през 1992г. – според св.Т. двете сгради са му били предоставени за ползване от М., който му дал ключ от портала, като в конюшнята складирал материали и паркирал самосвал. Прието е, че според св.Ц., който живее в сграда №3 от 4-5 години, сгради №№3 и 5, в която се намира баня и тоалетна, са ремонтирани, а останалите сгради не се ползват, като покривите на сгради №№6 и 1 са паднали.

Така изложените от въззивния съд съображения досежно действителността на сключените през 1992г. договори съответстват на трайно установената практика на ВКС, както и на становището на спорещите страни, които извеждат правата си върху сградите именно от тези договори към релевантния момент на тяхното сключване – 1992г. Спорът между страните се изразява в обстоятелството кой е упражнявал фактическата власт върху спорната сграда склад-сеновал, означена на скицата към заключението на изслушаната по делото СТЕ с №6. По отношение на останалите сгради, посочени в исковата молба, а именно конюшня, дърводелска работилница и триетажна сграда по делото е установено по категоричен начин, че са идентични със сградите, посочени в сключения през 1992г. договор между ЛС на ТКЗС и В. /В./ М., както и с посочените в съставения през 2007г. нотариален акт №…, по отношение на които по делото не е установено Т. П. да е имал претенции. Поради това следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора Т. П. основания за допускане на касационно обжалване по отношение на трите сгради, за които предявеният от В. М. установителен иск е уважен. Наведените в изложението към касационната жалба на Т. П. доводи, че не следва да бъдат отменяни придобити от него права, не касаят тези три сгради, доколкото с въззивното решение решението на първоинстанционния съд, касаещо претендирани от него права, е потвърдено само в частта за посочената в н.а.№………../2006г. ½ идеална част от терена.

По отношение на сграда №6 по скицата към заключението на изслушаната по делото СТЕ /сграда с идентификатор ………… – склад-сеновал/ е налице поддържаното от касатора В. М. основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като въззивният съд не е преценил дали придобивната давност в полза на В. М. не е изтекла към 2008г. с оглед твърдението му, че е установил самостоятелна фактическа власт върху тази сграда още през 1992г.

По отношение на земята, върху която се намират процесните сгради, въззивният съд е прел, че доколкото върху тази земя е било реализирано обществено мероприятие, непозволяващо реституцията ѝ, то тя е държавна собственост, като съгласно чл. 52, ал. 8 ППЗСПЗЗ в първоначалната ѝ редакция, след покупката на сградите теренът се продава от министъра на земеделието или упълномощен от него представител с договор в писмена форма. Изложени са съображения, че възможност да се придобие тази земя чрез плащане или по друг начин е призната и в нормата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, като тази площ се определя съгласно чл. 45, ал. 3 ЗСПЗЗ към момента на разпореждането със сградите. Прието е, че по този ред В. М. е станал собственик на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот /УПИ …-………/, държавна земя-частна държавна собственост, сключен по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ на 22.06.2009г. с министъра на земеделието и храните, докато Т. П. не е могъл да придобие по давност ½ идеална част от УПИ ..-……….. към 2006г., когато е съставен н.а.№…., том………, тъй като процесният УПИ е актуван с акт за държавна собственост през 2004г. и с оглед наложения мораториум и при положение, че бившият стопански двор е държавна собственост, по отношение на него не е могла да тече придобивна давност.

Така изложените от въззивния съд съображения досежно обстоятелството, че теренът на стопанския двор на ТКЗС е държавна собственост и придобиването му по давност е невъзможно, съответстват както на разпоредбата на чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ, така и на трайно установената практика на ВКС по нейното приложение, според която земите, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях на организациите по § 12 и § 29 ПЗР ЗСПЗЗ, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване, съгласно чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ са държавна собственост. Тези земи биха могли да бъдат придобити по давност само ако са включени в капитала на търговско дружество по предвидения в ТЗ ред, включително и чрез апорт /решение № 79 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3792/2016 г., I г. о., ГК/. За тези земи съществува дори възможност държавата да защити правата си чрез предявяване на иск за собственост /решение № 184 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4004/2008 г., III г. о., ГК/. Правото на собственост върху такива земи може да бъде придобито само по предвидения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ ред. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора Т. П. основание за допускане на касационно обжалване, основано на твърдения за противоречие с посоченото в изложението решение №79/12.06.2017г. на ВКС по гр.д.№3792/2016г. на Първо ГО на ВКС. Още повече, че разгледаната в това решение хипотеза е съвършено различна – имотът е бил включен в капитала на търговско дружество, в който случай не съществува забрана за придобиване на правото на собственост по давност. В настоящия случай обаче такива данни по делото липсват.

Касационен въпрос

С оглед особеностите на настоящия случай обаче следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от Т. П. въпрос чие е правото да се сключва договора от 2009г., който настоящият състав уточнява /в съответствие с приетото в т.1 наТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ както следва: В хипотеза, при която по реда на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ няколко лица са участвали в провеждането на търг за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС и всеки един от тях е обявен за спечелил търга само за част от тези сгради, кой от тях може да придобие правото на собственост върху терена по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по подадената от Т. П. касационна жалба с вх.№ вх.№746/14.02.2019г. срещу решение №36/04.02.2019г., постановено от Окръжен съд – Смолян по в.гр.д.№228/2018г. – в съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата въззивният съд е приел, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като не е налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Неоснователен е доводът за наличие на противоречие с определението на АС-Пловдив по ч.гр.д.№598/2018г. като основание за допускане на касационно обжалване – с определението си АС-Пловдив не е разрешил поставения въпрос кога е налице очевидна фактическа грешка в съдебно решение, а е извършвал преценка само по допустимостта на подаденото от Т. П. по реда на чл.247 ГПК искане.

Диспозитив

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно ожалване решение №335/14.08.2018г., постановено от тричленен състав на Окръжен съд – Смолян по в.гр.д.№228/2018г. в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от В. Т. М. срещу Т. Н. П. иск за признаване за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Т. М. е собственик на основание давностно владение от 1992г. и по приращение на двуетажна масивна стопанска сграда с идентификатор ………., представляваща склад-сеновал /с номер 6 в кръгче на комбинираната скица №2към заключението на СТЕ, със застроена площ от 310кв.м., построена в УПИ ..-…., кв…. по регулационния план на [населено място] лъка от 1987г., одобрен със заповед №1498/1987г., изменен със заповед №133А/1997г., както и искането му за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение №…., том …., рег.№……, дело №………/2006г. на нотариус К. в частта, с която Т. Н. П. е признат за собственик на основание давностно владение и договор за покупко-продажба от 12.11.1992г. на процесната сграда, по подадената от В. Т. М. касационна жалба с вх.№3791/31.08.2018г.

Указва на касатора В. Т. М. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.

ДОПУСКА до касационно ожалване решение №335/14.08.2018г., постановено от тричленен състав на Окръжен съд – Смолян по в.гр.д.№228/2018г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което по предявения от В. Т. М. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Т. Н. П. иск е признато за установено, че В. Т. М. е собственик на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя – частна собственост по чл. 27, ал. 6 ППЗСПЗЗ от 22.06.2009г. на УПИ …-….., кв.66 по регулационния план на [населено място] от 1987г., одобрен със заповед №1498/1987г., изменен със заповед №133А/1997г., с площ от 3 378кв.м., представляващ част от ПИ с идентификатор ……….., целият с площ от 4332кв.м., както и допълнително решение №245/31.05.2018г., постановено от първоинстанционния съд, с което по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение №…, том …, рег.№…….., дело №………./2006г. по описа на нотариус К. е отменен за ½ идеална част от УПИ …-…, кв…. по регулационния план на [населено място] лъка, по подадената от Т. Н. П. касационна жалба с вх.№ 3757/29.08.2018г.

Указва на касатора Т. Н. П. в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 31лв. /тридесет и един лева/ и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №335/14.08.2018г., постановено от тричленен състав на Окръжен съд – Смолян по в.гр.д.№228/2018г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което по предявения от В. Т. М. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Т. Н. П. иск е признато за установено, че В. Т. М. е собственик на основание давностно владение от 1992г. и приращение на сграда с идентификатор …………. със застроена площ 501кв.м., на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда /конюшня с номер 1 /в кръгче/ на комбинираната скица №2 към заключението на СТЕ; сграда с идентификатор ……….. със застроена площ от 60кв.м., на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда /дърводелска работилница с номер 2 /в кръгче/ на комбинирана скица №2 към заключението на СТЕ и на сграда с идентификатор …………. със застроена площ от 158кв.м., на три етажа, с предназначение административна, делова сграда /триетажна сграда с номер 3 /в кръгче/ на комбинирана скица №2 към заключението на СТЕ, по подадената от Т. Н. П. касационна жалба с вх.№ 3757/29.08.2018г.

НЕ ДОПУСКА до касационнно обжалване решение №36/04.02.2019г., постановено от тричленен състав на Окръжен съд-Смолян по в.гр.д.№228/2018г. по подадената от Т. Н. П. касационна жалба с вх.№ 746/14.02.2019г.

ОСЪЖДА Т. Н. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В. Т. М. сумата 200лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски в производството по подадената от Т. Н. М. касационна жалба с вх.№746/14.02.2019г.

След представяне на доказателства, че дължимата от касаторите държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Решение № 45 от 16.03.2015 г. по гр. д. № 6533/2014 г. Докладчик: съдия Камелия Маринова Относно приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС и по чл. 83 ЗС, поради противоречие с практиката на ВКС решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 342/2011 г. на ВКС, II г.о.
Решение № 79 от 12.06.2017 г. по гр. д. № 3792 / 2016 г. Докладчик: съдия Светлана Калинова Относно приложимостта на установената в чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ забрана за придобиване правото на собственост върху недвижим имот по давност към момента на изтичането на давностния срок.
Решение № 157 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 6645 / 2014 г. Докладчик: съдия Геника Михайлова Допустимо ли е по реда на чл. 247 ГПК съдът да допълни решението си с изцяло нов диспозитив или това следва да стане по реда на чл. 250 ГПК?
Решение № 184 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 4004/2008 г. Докладчик: съдия Любка Богданова Относно допустимостта на иска, касаещ приложението на чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ при искове предявени от държавата срещу лица, които не са собственици по земеделска реституция на имоти по чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ.
Решение № 330 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 1519/2010 г. Докладчик: съдия Елса Ташева Кога веднъж установено владение е прекъснато,с какви действия и на кои лица както и по въпроса за вида действия,които владелецът следва да извършва,за да се приеме,че осъществява непрекъсната фактическа власт върху един имот?

Цитирани норми