Решение №472/12.01.2012 по дело №1712/2010


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Допустимо ли е съдът да обоснове фактически и правен извод, позовавайки се на мотивите по влязло в сила друго решение?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА БОНЕВА, ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1712/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

История на спора

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. П. С. чрез адв. А. М. от АК - П. срещу въззивно решение № 290/03.06.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 296/2010 г. от съд.

Касационен въпрос

С определение от 28.07.2011 г. съставът на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване поради противоречива съдебна практика по въпроса допустимо ли е съдът да обоснове фактически и правен извод, позовавайки се на мотивите по влязло в сила друго решение.

Мотиви

Въззивният съд в обжалваното решение е осъдил В. П. С. /Х./ да заплати на Г. И. Ч. сумата от 1803,93 лв., дадена във връзка с договор от 18.08.2004 г., като е приел, че нищожността на този договор е установена между страните по обвързващ ги начин с решението по гр.д. № 1848/2005 г. на Пазарджишкия районен съд. По него В. С. /Х./ е предявила срещу Г. Ч. иск за заплащане на суми, дължими по договора от 18.08.2004 г. Съдът намерил, че договорът, чието изпълнение се търси е нищожен, поради което отхвърлил иска на Ч..

По двете дела страните са едни и същи, но в разменено процесуално качество. Те са главни, насрещни. В обжалвания съдебен акт състав на Пазарджишкия окръжен съд е приел, че В. С. и Г. Ч. са обвързани от приетото в мотивите на решението по приключилото по-рано исково производство досежно преюдициалното правоотношение.

Това разрешение противоречи на възприетото в приложената от касатора съдебна практика, която настоящия състав намира за правилна по следните съображения:

Силата на присъдено нещо се формира по предмета на решението, което трябва да съвпада с предмета на иска и установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право с белезите, които го индивидуализират /правопораждащи юридически факти, съдържание, субекти и правно естество/. Съобразно изрично разпореденото от законодателя, със сила на присъдено нещо се ползват още и разрешените искания и възражения за право на задържане и прихващане.

Обвързани от силата на присъдено нещо по между си са насрещните страни по спора, третите лица-помагачи с противната главна страна, главно встъпилото лице с ищеца по първоначалния иск и с насрещните страни по неговия иск /ищец и ответник по първоначалния/, както и универсалните и частни правоприемници на упоменатите страни.

Всички правни субекти /не само страните по делото/ са обвързани от решенията по искове за гражданско състояние.

Мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на присъдено нещо. Такава се формира само за спорното право, тоест до това с което съдът е сезиран и върху което трябва да се произнесе с решението си.

Задължителната сила на мотивите /фактическите констатации на съда, правните му изводи, становището му по преюдициалните въпроси/ важи в полза и срещу подпомагащата и подпомаганата страна, между ответника по първоначалния иск и главно встъпилия в процеса, между другарите спрямо общите за тях факти.

Произнасянето по преюдициално правоотношение, когато няма предявен нарочен инцидентен установителен иск, е част от спора, но не е част от предмета на иска. Следователно, по този въпрос не се формира сила на присъдено нещо, нито мотивите на съда имат доказателствено значение в отношенията между насрещните страни по иска. По друг спор, ако се позовават на съществуването или не на същото преюдициално правоотношение, страните следва да изложат фактическите си твърдения и правни доводи по новия спор, както и да проведат доказване с оглед доказателствените си задачи.

По основателността

Решението

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари