Решение №47/10.06.2021 по дело №1696/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №739/30.11.2020 по дело №1696/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Включва ли фактическия състав на материалното право на обезщетение на военнослужещия по чл. 233, ал. 5 ЗОВСРБ подаването на заявление до работодателя и съответно – направен от него отказ за изплащане на обезщетение?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:
Василка Илиева, Десислава Попколева

с участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1696 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на М. О. К., чрез пълномощника му адв. Е. Б. против решение № 8749/19.12.2019 г. по в.гр.д. № 4098/2019 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 23.10.2018 г., постановено по гр.д. № 41198/2016 г. по описа на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от М. О. К. против Министерство на отбраната на Република България искове с правно основание чл.233, ал.1 ГПК за сумата от 7251,00 лв., представляваща обезщетение за настъпила средна телесна повреда вследствие на трудова злополука, причинена при изпълнение на военната служба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 22.07.2016 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 213,49 лв. –обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.07.2013 г. до 22.07.2016 г.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора недопустимостта на решението произтича от обстоятелството, че въззивният съд е нарушил диспозитивното начало в процеса, произнасяйки се по ненаправено от ответника възражение срещу основателността на иска за заплащане на обезщетение по чл.233, ал.1 ЗОВСРБ – неспазване на процедурата по Наредба № Н-12/12.04.2010 г., а при условията на евентуалност поддържа, че това нарушение е довело до неправилност на въззивното решение. Поддържа се и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, доколкото решаващите изводи на съда са, че неподаването на заявление до работодателя за изплащане на обезщетението по реда на посочената Наредба, е част от фактическия състав за възникване на правото на военнослужещия на обезщетение по чл.233, ал.5 ЗОВСРБ. Становището на касатора е, че единствено получената тежка или средна повреда, причинена при или по повод изпълнение на военната служба, установена по предвидения за това ред, са правопораждащите факти, от които възниква правото да се търси обезщетение от работодателя за претърпените вреди по общия исков ред, т.е. фактическият състав на чл.233, ал.5 ЗОВСРБ не включва и подаване на заявление до работодателя, съответно – направен от последния отказ за изплащане на обезщетение. Изложените в жалбата доводи за неправилност на въззивното решение, се поддържат от процесуалния представител на касатора и в откритото съдебно заседание по делото.

Ответникът по жалбата – Министерство на отбраната не е депозирало отговор по чл.287, ал.1 ГПК и не взема становище по жалбата в открито съдебно заседание.

Касационен въпрос

С определение № 739/30.11.2020 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 8749/19.12.2019 г. по в.гр.д. № 4098/2019 г. по описа на Софийски градски в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния материалноправен въпрос: Включва ли фактическия състав на материалното право на обезщетение на военнослужещия по чл.233, ал.5 ЗОВСРБ подаването на заявление до работодателя и съответно – направен от него отказ за изплащане на обезщетение.

Мотиви

По така повдигнатия въпрос се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 288/15.01.2018 г. по гр.д. № 59/2017 г. на ІV г.о. на ВКС. С последното е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните и да формира

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари