Определение №462/27.10.2020 по дело №1992/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

До приложимите правни норми за разрешаването на възникналата в случая конкуренция на права между от една страна - купувач на недвижим имот от сънаследник въз основа на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, влязло в сила по време на втората фаза на делбата, но при вписана възбрана върху имота и искова молба преди началото на делбата и от друга страна - приобретател на имота от сънаследника, комуто вещта се е паднала в дял при делбата. От значение за изхода на спора е дали са приложими правилата на чл. 453 ГПК, т.1 и 2 за действието на вписаната възбрана, правилото на чл. 114, б. б ЗС за защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД или правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК за извършено разпореждане с делбен имот по време на висящия процес за делба?


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ:
Веселка Марева, Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1992 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производство по чл. 288 ГПК.

История на спора

Обжалвано е решение от 23.01.2020г. по гр.д. № 229/2019г. на Монтански окръжен съд, с което е отменено решение № 381 от 10.06.2019г. по гр.д. № 2735/2018г. на Монтански районен съд и вместо това е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на А. И. М. и В. Н. М. правото на собственост на М. Д. Метанов върху 2/3 /две трети/ идеални части от имот, представляващ НИВА от 1586 кв.м., находяща се в местността ,,Л.”, в урбанизираната територия на [населено място], с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, като установителният иск за собственост над този размер е отхвърлен като неоснователен.

Срещу решението са подадени касационни жалби и от двете страни по спора.

Жалбоподателят-ищец М. Д. М., чрез пълномощника си адв. В. П., обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска му над признатите 2/3 ид.ч. от правото на собственост. Претендира допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, т.1, т.3 и чл.280, ал. 2 ГПК по въпросите: 1/ когато след влизане в сила на решението по допускане на делбата част от делбения имот бъде прехвърлена другиму по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, решението по извършване на делбата респ. постигнатата съдебна спогодба между съделителите, обвързва ли приобретателя – купувач; 2/ на плоскостта на вписването или на плоскостта на силата на пресъдено нещо се разрешава конкуренцията между правата на приобретател на идеална част от имота по време висящото производство по делба и правата на приобретател от съсобственика, комуто имотът се е паднал в дял при делбата, ако съсобственикът, продал своята идеална част, е участвал в делбата като субституент на приобретателя; 3/ противопоставими ли са правата на купувач от съсобственик по предварителен договор с вписана преди делбата искова молба и наложена възбрана, на купувача от лице, което е индивидуален собственик на имота в резултат на съдебна делба с праводателя на купувача по предварителния договор, при условие, че решението по чл.19, ал.3 ЗЗД е влязло в сила по време на втората фаза на делбата; 4/ длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и изложи мотиви по всички доводи на въззивника във въззивната жалба. Тези въпроси според жалбоподателя са решени в противоречие с практиката на ВКС, а също са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Наред с това се твърди очевидна неправилност на съдебния акт в обжалваната му част.

Писмен отговор на тази жалба от страна на ответниците не е подаден.

Жалбоподателите – ответници А. И. М. и В. Н. М., чрез пълномощника си адв. С. Р., обжалват решението в частта, с която е признато за установено по отношение на тях, че ищецът М. М. е собственик на 2/3 ид.ч. от процесния имот. Намират решението за неправилно и незаконосъобразно. Претендират допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: намира ли приложение чл. 453 ГПК в случаите когато се касае за придобиване на недвижим имот по силата на съдебен акт; навеждат и твърдение за очевидна неправилност на решението по въпроса за правното действие на вписването и по-конкретно за вписването на влязло в сила решение за обявяване предварителния договор за окончателен, направено преди извършването на делбата.

Ответникът по тази жалба М. Д. М., чрез пълномощника си адв.П., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.

Пред първоинстанционния съд е предявен от М. Д. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.524 ГПК за установяване по отношение на ответниците А. и В. М. правото му на собственост върху НИВА от 1586 кв.м. находяща се в местността ,,Л.”, в урбанизираната територия на [населено място], с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на града. Собствеността си ищецът основава на договор за продажба от 2017г. и евентуално на придобивна давност с присъединяване владението на праводателката си.

Установява се от писмените доказателства, че процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Х. Х. К. с Решение от 21.06.1999г. на ПК-Монтана /при възстановяването имотът е представлявал две ниви, които впоследствие са обединени в процесната/. Наследодателката е починала през 1971г. и е наследена от трите си деца – А. И., Е. И. и Т. И.. На 14.10.1999г. дъщерите А. и Е. са депозирали пред районния съд откази от наследството на майка си.

На 09.10.2003г. третият наследник Т. И. сключва предварителен договор за покупко-продажба на имота с ответника В. Н. М.. На 21.10.2003г. В. М. предявява срещу Т. И. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор в окончателен, като преди това на 16.10.2003г. вписва възбрана върху двата имота. Исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е вписана на 21.10.2003г. Искът е уважен с решение, което е влязло в сила на 26.02.2007г. и е извършено вписване на решението в шестмесечния законов срок.

Същевременно, на 11.09.2003г. е предявен иск за делба от А. И. против Е. И. и Т. И. на имотите, възстановени на наследниците на Х. Х. К.. Исковата молба е вписана на 22.10.2003г. Делбата е допусната с Решение от 03.11.2004г. по гр.д.№1109/2003г. на Монтански районен съд, като е прието, че отказите от наследство са недействителни, както и са обявени за относително недействителни по чл.76 ЗН спрямо А. И. и Е. И. сделките, сключени от Т. И. В., материализирани в нотариални актове №102/10.10.2003г. и №14 от 22.12.2003г. с лицата С. Г., Р. Г. и „Керамик метал груп“ ООД С.. Това са сделки за продажба на имота, сключени от Т. И. след предварителния договор с ответника В. М.. Сделката по предварителния договор не е посочена, защото към този момент решението за обявяване на предварителния договор за окончателен не е влязло в сила. Делбата е приключила на 19.09.2013г. чрез съдебна спогодба между съделителите, по силата на която процесният имот – нива от 1586дка в м.“Л.“ е поставен в дял на Е. И..

На 23.02.2017г. Е. И. продава имота на ищеца М. Д. М.

С решение от 03.12.2014г. на Монтански окръжен съд по гр.д. № 310/2014г. е уважен иск по чл.108 ЗС на ответниците А. и В. М. против „Вивакер” ООД /дружество, което е придобило имота от „Керамик метал груп“ ООД/. В производството като подпомагаща страна е участвала Е. И. Т.. Въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № *. на ЧСИ М. И.. При предприетите изпълнителни действия и насрочен въвод във владение ищецът М. е заявил самостоятелни права върху имота, изключващи правата на взискателите; изпълнението е спряно и е предявен настоящия иск.

При тези обстоятелства стои за разрешаване въпросът кой е действителния собственик на имота.

Първоинстанционният съд е отвърлил иска изцяло; приел е, че ответниците са придобили имота преди завеждане на делото за делба и много преди ищецът да сключи договора за покупко-продажба от 23.02.2017г. Освен това в полза на ответниците е вписана възбрана върху имота на 16.10.2003г. и извършеното впоследствие прехвърляне им е непротивопоставимо съгласно чл. 453, ал. 1, т. 2 ГПК.

Въззивният съд не е споделил тези изводи напълно. Изложил е съображения, че вписването на възбрана цели да препятства възможността на собственика на имота да го отчужди или обремени с вещно право и с това да затрудни възможностите на друго лице да осъществи права, които има върху имота. В. не лишава притежателят на имота от възможността да го отчужди, но ако бъде извършено такова, то актът няма да има сила спрямо лицето, защитено от възбраната. Именно такава защита са получили А. и В. М. в производството по гр.д. №70028/2010г. на Монтански районен съд по иска с правно основание чл.108 от ЗС, където е прието, че последващите прехвърляния от продавача Т. И. В. на процесния имот, в резултат на които е придобит имота от „Виварек“ ООД нямат вещно-транслативен ефект спрямо първоначалните приобретатели.

В делбеното производство направените откази от наследство съделителките А. и Е. И. са обявени за недействителни. Поради това те не са довели до уголемяване дела на третия наследник Т. И. съгласно чл.53 ЗН и той не е могъл да се разпорежда като едноличен собственик с останалите в наследството имоти. Неговата част от наследеното имущество е 1/3ид.ч. и единствено с нея той е могъл да се разпореди. Като се е разпоредил и с наследствената част на своите сестри, той е продал отчасти чужд имот, което разпореждане по отношение на действителните съсобственици е непротивопоставимо.

Предварителният договор, по силата на който ответниците се легитимират като собственици, е обявен за окончателен след влизане в сила на решението за допускане на делбата, но преди извършването й. Съгласно чл. 226, ал. 2, изр. 2 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, приобретателят може да замести своя праводател само при условията на чл. 222 ГПК т.е. само със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ако такова съгласие не бъде постигнато, делото следва своя ход между първоначалните страни, но постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/; приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. С влизане в сила на решението по извършване на делбата, съсобствеността се счита прекратена и спрямо приобретателя, независимо в чий дял се е паднал имотът. Ако обаче този имот се падне в дял на друг съделител, както е в случая, приобретателят ще има правото да претендира връщане на даденото по договора от прехвърлителя – чл.192 ЗЗД. Вещноправните последици на решението по извършване на делбата във всички случаи настъпват и спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно за съда. В тази насока въззивният съд се е позовал на постановките на Тълкувателно решение № 3/2013г. на ОСГК на ВКС.

С оглед на това е посочил, че съгласно чл.226, ал.3 ГПК постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот /чл.114 от ЗС/ и за придобиване собственост чрез добросъвестно владение/чл.78 ЗС/ когато се отнася за движима вещ. Приел е, че настоящият случай попада именно в изключението по чл.226, ал.3 от ГПК. Макар и предварителният договор да е обявен за окончателен, праводателят на ответниците Т. И. е могъл да прехвърли само собствената си 1/3 идеална част от процесния имот, което означава, че вещноправният ефект на решението обхваща само тази 1/3 идеална част и върху нея се разпростират последиците на чл. 114, б. б ЗС, пр.2, т.е. за тази част правото на собственост на купувачите М. е неоспоримо. По отношение на останалите 2/3 идеални части от имота, на които прехвърлителят не е бил собственик, ответниците не придобили правото на собственост.

С оглед на това съдът е приел, че извършената продажба от Е. И. в полза на ищеца е породила действие само до размер на 2/3 ид.ч. от имота, тъй като за останалата 1/3 ид.ч. следката е непротивопоставима на ответниците поради извършеното вписване на исковата молба и решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД.

Основавайки се на извършеното вписване съдът е намерил за несъстоятелни и доводите на ищеца-въззивник, че е придобил по давност останалите идеални части от имота.

Касационен въпрос

При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, ал. 1 и 2 съдът намира, че такива са налице и по двете жалби.

Формулираните правни въпроси от първи до трети по жалбата на ищеца и въпросът в жалбата на ответниците се отнасят до приложимите правни норми за разрешаването на възникналата в случая конкуренция на права между от една страна – купувач на недвижим имот от сънаследник въз основа на съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, влязло в сила по време на втората фаза на делбата, но при вписана възбрана върху имота и искова молба преди началото на делбата и от друга страна – приобретател на имота от сънаследника, комуто вещта се е паднала в дял при делбата. От значение за изхода на спора е дали са приложими правилата на чл. 453 ГПК, т.1 и 2 за действието на вписаната възбрана, правилото на чл. 114, б. б ЗС за защитното действие на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД или правилото на чл.226, ал.3 ГПК за извършено разпореждане с делбен имот по време на висящия процес за делба.

Предвид спецификата на настоящия случай и липсата на съдебна практика по сходен казус, то касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по горепосочения правен въпрос, който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Повдигнатият в жалбата на ищеца процесуален въпрос за задължението на съда да се произнесе по всички доводи на въззивника във въззивната жалба, не е в състояние да обуслови достъп до касационен контрол. Касаторът визира непроизнасяне по евентуалното основание за собственост – придобивна давност, но съдът в мотивите си, макар и с едно изречение, е посочил защо намира това основание за неосъществено.

Диспозитив

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.01.2020г. по гр.д. № 229/2019г. на Монтански окръжен съд по касационната жалба на М. Д. М. и по касационната жалба на А. И. М. и В. Н. М..

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документи за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд за разглеждане на касационните жалби както следва: М. Д. М. сумата 50 лв., а А. И. М. и В. Н. М. общо сумата 50 лв.

При неизпълнение в срок касационните жалби ще бъдат върнати.

При внасяне на таксите делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми