Определение №46/11.02.2021 по дело №3317/2020

Спорът е разрешен с Решение №64/27.05.2021 по дело №3317/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, I-во отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Отговор

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 3317 /2020 година

Производство по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. Т., К. М. К. и А. И. Б. против решение № 155 от 25.06.2020 г. по гр.д.№ 448/2019 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 130 от 16.10.2019 г. по гр.д.№ 249/2018 г. на РС-Чепеларе. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите отрицателен установителен иск да се признае за установено, че ответникът „Топливо“ АД не е собственик на част от ПИ с идентификатор ………… по КК на [населено място], одобрена 2006 г., която част е с площ 870 кв.м., повдигната със зелен цвят по скицата на в.л.М. Т., неразделна част към решението.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът е преценявал само правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, произнесъл се е по същество, като го е приел за неоснователен без да обсъжда правата на ответника. Направено е и оплакване за необсъждане на всички доказателства, и доводи на страните по делото и за необоснованост на извода, че ищците не са демонстрирали явно, че владеят имота.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по четири групи въпроси: 1. При предявен отрицателен установителен иск за собственост какъв е предмета, по който съдът следва да се произнесе по същество – правото на собственост на ищците или правото на собственост на ответниците, коя са предпоставката за допустимост и за основателност на този иск. Твърди се противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Втория въпрос е за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и относимите към спора доказателства, по който е представена съдебна практика. Третият въпрос е свързан с тълкуване на чл. 68, ал.2 ЗС и е: кога владението се явява чрез друго лице, по който се твърди противоречие с Р № 16114.04.1993 г. и Р № 86/16.02.2009 г. по гр.д.№ 855/2008 г. на ВКС, ІІ гр.о. Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК поради противоречие в мотивите на решението, защото едновременно се приема, че ищците не са доказали твърденията, с които обосновават правния си интерес, а същевременно съдът се произнася по съществото на спора.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита, че ищците не са доказали правният си интерес от предявяване на отрицателият установителен иск за собственост защото не установява, че защитава фактическо състояние – владение върху спорния имот. Счита, че са обсъдени доказателствата, но те не установяват владение, че не е разглеждан въпроса за владение чрез друго лице. По същество счита, че съдът правилно се е произнесъл, като е отхвърлил иска приемайки, че ищците не доказват защитимо право.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

Процесният имот е бил заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ от наследници на Т. М. Д.. За него е постановен отказ, който е обжалван пред РС. С решение № 223 от 09.12.1999 г. е отменен и е възстановено правото на собственост върху имот пл. № … с площ 0,870 дка. Съдът е преценявал предпоставките на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Със заповед от 16.03.2000 г. е попълнена кадастралната основа с имот пл.№ …. в очертанията на парцел …-Топливо. Ответникът е подал възражение. С решение от 12.09.2000 г. е издадено въз основа на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и попълването на кадастралния план решение № 01635/от 12.09.2000 г. ПК е възстановила в съществуващи реални граници процесния имот. Наследниците на Т. Д.: М. Т. Д., В. И. Т., П. И. Б. и А. И. Б. са признати за собственици, включително и по завещание с н.а. № …,т…./14.07.2014 г. М. Д. е дарил своята 1/2 ид.ч. на ищцата К. М. К. с н.а. № …,т…./22.06.2004 г. С влязло в сила решение на 07.07.2009 г. по гр.д.№ 42/2006 г. е отхвърлен предявеният от К. М. К., В. И. Т., П. И. Б. и А. И. Б. против „Топливо+ АД иск по чл. 108 ЗС. Прието е при извършване на косвен съдебен контрол на административния акт за реституция, че върху имота е реализирано обществено мероприятие, което е предвидено по плана и на основание чл. 10б ЗСПЗЗ имота не подлежи на реална реституция. Преценени са и правата на ответника, като е прието, че той е собственик на основание чл. 17а ЗППДОП. Ответникът се е снабдил с н.а. № …,т…. от 06.06.2013 г. Актът обаче е издаден в производство по обстоятелствена проверка, като е признат за собственик на основание придобивна давност.

В исковата молба по настоящото дело ищците основават правният си интерес на това, че са владяли процесния имот от 2000 г., но съобразявайки влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, с което искът им по чл. 108 ЗС е отхвърлен, заявяват, че са започнали да го владеят отново от 07.07.2009 г.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва, че ищците са във владение на имота. По същество се позовава на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОП /отм./, като е представил доказателства, установяващи, че имота е бил отреден за държавно предприятие „Топливо“. С решение от 30.07.1990 г. на министъра на търговията и услугите, съгласувано с министъра на икономиката и планирането и министъра на финансите е създадена държавна фирма „Топливо“ по Указ № 56, която поема активите и пасивите на прекратеното предприятие „Горивни и строителни материали“ по баланса към 30.06.1990 г. На последното са предоставени за стопанисване и управление масивен склад, строен 1981 г., административна сграда с площ 10 кв.м. и незастроено дворно място от 710 кв.м. , съгласно отразеното в А. № … и А. № … от, двата от 04.01.1987 г. В баланса на дружеството е заприходена земя и сгради, съгласно изидскването на чл. 97 НДИ, но баланса се води само стойностно. С разпореждане на МС № 36 от 28.05.1993 г. е преобразувана ДФ „Топливо“ в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Топливо“ ЕАД, което поема активите и пасивите по баланса към 31.12.1992 г. Предоставените земя и сгради не са изключени от капитала. Преобразуването е вписано в търговския регистър с решение от 03.08.1993 г. На основание тези доказателства, в мотивите на влязлото в сила решение между страните е прието, че ответникът е придобил правото на собственост на процесното дворно място, включено в парцела отреден за „Топливо“ на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./ и е прието, че имота не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ защото е налице основанието по чл. 10б ЗСПЗЗ. В този случай заявилите възстановяване, чието право на възстановяване е доказано с решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, следва да бъдат обезщетени имотно или с компенсаторни механизми, защото не може да се възстанови заявеният имот.

По делото са разпитвани свидетели за установяване дали ищците са във владение на имота, в какъвто случай биха могли да защитят фактическото си състояние чрез предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. При отхвърляне на иск по чл. 108 ЗС не се създава сила на пресъдено нещо относно правата на ответника, поради което влязлото в сила решение не е пречка за предявяване на настоящия иск.

Тезата на ищците е, че са владели процесния имот, като ищцата К. К. разрешила на сина си И. К. да паркира товарен автомобил в това место, да разтоварва в него дървесината, с която извършва търговска дейност и ремонтирал автомобила. Ответникът оспорва тези твърдения. Представя договор за наем на част от имота с ответника. Наемателят е разпитан като свидетел. Установено е от допълнителната СТЕ и от огледа, извършен на место, както и от проведената очна ставка между свидетелите, че дървата били стоварвани до трафопоста, който отстои на 16 м. от парцела, отреден за „Топливо“ и на още по-голямо разстояние от имота, за който претендират ищците. По искане на наемателя към един от наследниците на общия наследодател на ищците, но в качеството му на ръководител на фирма по чистотата бил засипан пътя, за да няма кал, но от работник на фирмата по чистота. С. дървен материал до постройката с площ 12 кв.м. е с разрешението на наемателя на ответника. Установено е, че е имало случай на влизане на товарния автомобил в имота, който е ограден, но вратата му била отворена. Наемателят ползва имота за изкупуване на гъби.

Въззивният съд е приел, че ищците не доказват твърденията си за фактическо състояние, което защитават с предявения иск. Приел е, че са извършвали владелчески действия, но владението не било явно, което е задължителен негов признак. Само е посочил, че ответникът се легитимира на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./ като собственик и е отхвърлен иска.

С ТР№8/2013г. по тълкувателно дело №8/2012г. на ВКС, ОСГТК, ВКС се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника. Тъй като правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. С решение №13/2016г. по гр. д. № 3637/2015г., ІІ г.о., ВКС е прието по реда на чл.290 ГПК, че тази постановка е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес, той може сам да определи интензитета и обема на търсената защита, включително и чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Само в този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на неговата процесуална, а на материалноправната му легитимация. Когато съдът се произнася по въпроса за принадлежността на правото на ищеца, това обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. В този смисъл са Определение № 427/ 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/13 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, Р № 15/19.02.2016 т. по гр.д.№ 4705/2015 г. ІІ гр.о., и Р № 9/10.02.2017 г. по гр.д.№ 6320/2015 г.ІІ гр.о. Р № 52 от 19.06.2018 г. по гр.д.№ 2154/2017 г. ІІ гр.о.

Ищците не претендират собствени права върху имота. Правото им на собственост на основание реституция по ЗСПЗЗ е отречено с влязло в сила решение, в което е посочено че и на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ имота не е реституиран, тъй като това основание е въведено в закона от 21.11.1997 г., а още към 1995 г. ответното дружество вече не е само с държавен капитал – освен държавата има и други акционери. Ищците не твърдят и придобиване по давност, тъй като от приключване на спора по чл. 108 ЗС не е изминал период от 10 години, а в исковата молба по същия иск са заявили, че ответникът не им отстъпва владението. Те се позовават на фактическо състояние владение.

Касационен въпрос

Предвид цитираната задължителна и казуална съдебна практика, съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение и потвърденото с него решение на РС и допустимостта на предявения отрицателен установителен иск.

Диспозитив

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 155 от 25.06.2020 г. по гр.д.№ 448/2019 г. на Смолянски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. И. Т., К. М. К. и А. И. Б..

Указва на касаторите да внесат за, разглеждане на касационната жалба по същество, държавна такса в размер на 26 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в


Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари