Определение №450/06.11.2020 по дело №1446/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможност един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл. 229, т. 5 от ГПК до приключване на досъдебното производство относно същия съд?

Отговор

Наличието на прокурорска преписка, по която се извършва проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл. 229, т. 5 от ГПК. За да се приложи нормата на чл. 229, т. 5 от ГПК е необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство.

Следва да има преюдициалност между наказателното производство, и производството пред гражданския съд. Такава би била налице и при предявения пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, когато е налице съвпадане на основанието на търсената защита, противоправното деяние, идентично с противоправното деяние и деецът съгласно образуваното наказателно производство. Но в този случай гражданският съд следва да посочи изрично невъзможността със средствата на ГПК и наложителността на постановяване на присъда, която ще бъде задължителна на основание чл. 300 от ГПК за гражданския съд. В случай, че няма такова изрично основание, гражданският съд може да разгледа производството по делото и да установи обстоятелствата от значение за търсената защита, когато все още не е образувано наказателно производство пред съд.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ МАРКОВ, ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 1446 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

История на спора

К. М. Л. обжалва определение № 59 от 22.04.2020 г., по в.т.д 100/20 г., Апелативен съд – В. Търново, с което е потвърдено определение на Окръжен съд – Ловеч, с което е спряно производството по делото, на основание чл. 229, т. 5 от ГПК.

Излага съображения за незаконосъобразност на постановеното определение като несъобразено със смисъла на чл. 229, т. 5 от ГПК. Според касатора, спирането на това основание изисква съдът, разглеждащ гражданското дело да е установил престъпни обстоятелства, които не може да се разкрият със средствата на гражданския процес. Позовава се на трайната съдебна практика, съгласно която при наличие на образувано наказателно дело в съдебна фаза, на основание чл. 229, т. 4 от ГПК, може да се спре производството по гражданското дело. Само при внесен обвинителен акт в съда можело да се спре производството по прекия иск срещу застрахователя. Нямало мотиви на въззивния съд защо не може да се установят фактите и обстоятелствата със средствата на гражданския процес.

Моли да се отмени определението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможност един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл. 229, т. 5 от ГПК до приключване на досъдебното производство относно същия съд ?

2. От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК за изхода на гражданския процес?

Твърди, че по отношение на тези правни въпроси е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, били разрешени в противоречие с практиката на ВКС, изразена в определение № 733 от 11.11.2013 г. по гр.д. 6790/13 г., по описа на ВКС, 4 ГО.

Ответникът ЗК „Лев инс“ АД е депозирал отговор на частната жалба. В него сочи, че частната жалба е неоснователна. Счита, че при образувано наказателно производство, производството по гражданското делото по прекия иск срещу застрахователя, следва да бъде спряно.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението на Апелативен съд – Велико Търново е връчено на 01.06.2020 г. на частния жалбоподател чрез упълномощения адвокат.

Частната жалба е подадена чрез пощенски куриер на 5.6.2020 г. Следователно, на основание чл. 62, ал. 2 от ГПК, срокът по чл. 275, ал. 1 от ГПК е спазен. Определението може да се обжалва пред ВКС, доколкото не е налице ограничение, предвидено в чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК.

С процесното определение Апелативен съд – Велико Търново е приел, че предмет на производството по реда на ГПК е искът на К. М. Л. срещу ЗК „Лев инс“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 200 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на М. Х. Р. от ПТП на 25.11.2016 г. от Т. Д. П. при управление на л.а. БМВ 730 Д с рег. [рег.номер на МПС] , чиято гражданска застраховка е застрахована при ответника ЗК „Лев инс“ АД. Констатирал е, че е образувано наказателно производство пред Окръжна прокуратура – Ловеч за престъпление по чл. 343, ал. 3 НК, пр. 3 вр. чл. 342, ал. 1 НК, пр. 3 срещу Т. Д. П., привлечена като обвиняем. Но по досъдебното производство била назначена петорна експертиза. Счел е, че следва да спре производството по делото на основание чл. 229, т. 5 от ГПК, поради посочените обстоятелства. Позовава се на практика на ВКС. Приел е, че е налице съвпадение между твърдяното в исковата молба вредоносно поведение на водача, за което е предприето наказателно преследване и основанията, посочени в исковата молба по образуваното пред него търговско дело.

Допускането касационно обжалване на определения, на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК, се извършва на основанията, предвидени чл. 280 от ГПК. Съгласно цитираната норма, касационната инстанция допуска служебно до обжалване определения, при наличие на основанията вероятно да са нищожни или вероятно да са недопустими. В случая не се установява наличието на основанията по чл. 280, ал.2 ГПК, пр. 1 и 2.

Касационен въпрос

По отношение на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че касаторът е изпълнил изискването на закона да обоснове правен въпрос, включен в предмета на спора и разрешен от въззивния съд, като разрешаването е обусловило извода на съда и е осъществено в противоречие на постоянната практика на ВКС. В случая посоченият от касатора първи процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд. В обжалваното определение, е прието, че образуването на наказателно производство, в досъдебна фаза, срещу лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при застраховател – ответник по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, е условие за спиране на гражданското производство.

Това разрешение е в противоречие с константната практика на ВКС, изразена в определение № 733 от 11.11.2013 г. по гр.д. 6790/13 г. на ВКС, 4 ГО и изброените в него определение № 604/22.10.2012 г. по ч.т.д. 592/12 г., 1 ТО, определение № 683/19.11.2012 г. по ч.т.д. 692/12 г. 1 ТО, според която наличието на прокурорска преписка, по която се извършва проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл. 229, т. 5 от ГПК. За да се приложи нормата на чл. 229, т. 5 от ГПК е необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство. В случая, една от страните е посочила образуваното наказателно производство в досъдебна фаза. Няма разкрити обстоятелства от гражданския съд, който да е преценил, че има данни за извършено престъпление. Предвид това разрешение следва да се приеме, че е налице основание за допускане касационно обжалване на определението. Нарушено е изискването на чл. 229, т. 5 от ГПК, въззивният съд, несъобразявайки посочената практика по тълкуване на посочената норма е постановил определението в нарушение на закона.

Освен това, въззивният съд не е съобразил и практиката, определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г., 1 ТО на ВКС, съгласно която, следва да има преюдициалност между наказателното производство, и производството пред гражданския съд. Такава би била налице и при предявения пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, когато е налице съвпадане на основанието на търсената защита, противоправното деяние, идентично с противоправното деяние и деецът съгласно образуваното наказателно производство. Но в този случай гражданският съд следва да посочи изрично невъзможността със средствата на ГПК и наложителността на постановяване на присъда, която ще бъде задължителна на основание чл. 300 от ГПК за гражданския съд. В случай, че няма такова изрично основание, гражданският съд може да разгледа производството по делото и да установи обстоятелствата от значение за търсената защита, когато все още не е образувано наказателно производство пред съд. В случая въззивният съд, потвърждавайки определението на първата инстанция, се е отклонил от посоченото задължително тълкуване. По този начин е допуснал нарушение на нормата на чл. 229, т. 5 от ГПК и определението му следва да бъде отменено.

По отношение на посочените във въззивното определение определения на ВКС, не разрешават поставен правен въпрос и не са израз на константната практика. Обстоятелство , че състав на ВКС, не е допуснал касационно обжалване, не може да представлява разрешаване идентично на поставен правен въпрос. Останалите разрешения, на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК, са конкретни.

По изложените съображения, ще следва да се отмени определението на Апелативен съд – Велико Търново и делото да се върне за продължаване на производството.

Диспозитив

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 59 от 22.04.2020 г. по в.ч.т. 100/ 20 г., Апелативен съд – Велико Търново.

ОТМЕНЯ определение № 59 от 22.4.2020 г. по в.ч.т.д. 100/20 г. и потвърденото с него определение № 569/19 г. Окръжен съд – Ловеч по т.д. 94/19 г. по описа на същия И

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството по него.

Определението не може да се обжалва.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

  • Определение №450/06.11.2020 по дело №1446/2020 1
    Определение №290/01.09.2020 по дело №1303/2020
    Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, при наличие на досъдебно производство без да е привлечено лице като обвиняем?

Цитирани норми