Определение №450/16.10.2019 по дело №3794/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Отговор

Преграждащите определения, с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иск, не се включват в предмета на влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Същността на определенията за прекратяване на съдебното производство и другите преграждащи определения налагат извод, че като вид съдебни постановления същите нямат характеристиките на съдебните решения, които законодателят е имал предвид като конкретна категория съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита, чрез извънреден способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ:
Мими Фурнаджиева, Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3794 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба на Е. Й. Й. против определение от 01.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 96/2019 г., от състав на Окръжен съд – Монтана.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното определение, съдът е потвърдил разпореждане на първоинстанционен съд, с което е върната молба за отмяна на влезли в сила определения, подадена по реда на чл.303 ГПК и сл., както са приели и въззивния и първоинстанционния съд.

Мотиви

Съдът констатира, че обжалваното определение е процесуално недопустимо, по следните съображения:

Молбата за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. В чл. 306 ГПК са посочени точно правомощията на този съд по администриране на молбата за отмяна. Съдът извършва проверка за редовност на молбата за отмяна, която трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, към които разпоредби препраща чл. 306, ал. 1 ГПК. При констатация, че тя не отговаря на изискването за съдържание и/или не са представени съответните документи към нея, както и че не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, съдът я оставя без движение, като дава едноседмичен срок за отстраняване на констатираната нередовност. При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилага разпоредбата на чл. 286 ГПК. Молбата се връща на страната, като разпореждането за връщането й подлежи на обжалване.

Обжалване на разпореждането за връщане на подадена молба за отмяна с частна жалба представлява средство за инстанционен контрол на съдебен акт по процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта на съответното производство.

Разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ГПК, която предвижда обжалване на разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на молбата за отмяна, не определя съда, който е функционално компетентен да разгледа и да се произнесе по частната жалба, от което произтича и противоречивата съдебна практика. Нормата препраща към разпоредбите на чл. 286 ГПК, които касаят правомощията на въззивния съд по допустимостта и редовността на касационната жалба срещу обжалваното въззивно решение.

Разпоредбата на чл. 286 ГПК е в Глава 22 „Касационно обжалване“ и урежда връщането на касационната жалба от въззивния съд, когато не отговаря на посочените в нея изисквания за редовност. Съгласно чл. 286, ал. 2 ГПК разпореждането за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Компетентен да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба е Върховният касационен съд, а с оглед на препращането в чл. 306, ал. 2 ГПК, това е съдът, който трябва да осъществи инстанционен контрол и върху правилността на разпореждането за връщане на молбата за отмяна на влязлото в сила решение. С извършеното препращане законодателят е предвидил един и същи процесуален ред за инстанционно обжалване на разпореждането за връщане на касационната жалба и на разпореждането за връщане на молбата за отмяна. Ако законодателят считаше, че компетентен да се произнесе по частната жалба е следващият по степен съд, той би препратил към разпоредбата на чл. 262 ГПК, която предвижда проверка на редовността на въззивната жалба от първоинстанционния съд.

Компетентността на Върховния касационен съд да упражнява инстанционен контрол върху разглежданата категория разпореждания по чл. 306, ал. 1 ГПК съответства на възложената му от чл. 303 ГПК и сл. компетентност на орган, на който е възложено упражняването на извънреден контрол на влезли в сила неправилни решения, както и на влезли в сила определения.

По основателността

Горното разрешение е прието с тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК, т. 12., като предвид същото, постановеното въззивно определение по обжалване на разпореждане за връщане на молба за отмяна на влязли в сила определения се явява процесуално недопустимо, като постановено от ненадлежен съд и следва да бъде обезсилено.

Частната жалба, като подлежаща на разглеждане от ВКС по реда на инстационния контрол, следва да бъде разгледана по същество.

Преграждащите определения, с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иск, не се включват в предмета на влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Същността на определенията за прекратяване на съдебното производство и другите преграждащи определения налагат извод, че като вид съдебни постановления същите нямат характеристиките на съдебните решения, които законодателят е имал предвид като конкретна категория съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита, чрез извънреден способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави. В този смисъл е тълкуването, дадено с т.6 на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК.

Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна.

Диспозитив

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение от 01.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 96/2019 г., от състав на Окръжен съд – Монтана.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 53/2018 г., от Районен съд – Берковица, с което е върната молба за отмяна на влезли в сила определения.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. Докладчик: съдия Симеон Чаначев 1. Представлява ли основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението?
2. Вписването на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подлежащо на вписване, представлява ли изискване за нейната редовност и как следва да процедира съдът, когато молбата за отмяна не е вписана съгласно чл. 112, б. к ЗС?
3. Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител?
4. Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация?
5. Кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК? 6. Подлежат ли на отмяна по чл. 307 ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото?
7. Кой е началният момент на срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК в хипотезата, при която подадената от молителя касационна жалба е била върната с влязло в сила разпореждане /определение/?
8. Допустима ли е при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, ако е изтекъл едногодишният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./?
9. Какви са правомощията на ВКС в производството по чл. 307 ГПК, когато молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК?
10. Какви са правомощията на ВКС в производството по чл. 307 ГПК, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, т. 1-7 и чл. 304 ГПК?
11. Допустимо ли е в производството пред ВКС, образувано по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, събиране на доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушаване на правото му на участие в процеса?
12. Кой съд е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпореждане на първоинстанционен съд по чл. 306, ал. 2 ГПК за връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение?
13. Кой е „надлежният съд” по смисъла на чл. 307, ал. 3 ГПК, на когото делото се връща за ново разглеждане при уважаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК?


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите