Анотация
Относно съмнение за недопустимост на въззивното решение в обжалваната част, с която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт в частта, за признатото право на собственост на наследодателя за 1/2 ид.ч. от таванско подпокривно пространство в сградата, в която се намира делбения имот, без да има разрешен спор за собственост с лицето, чиито права са засегнати от нотариалния акт.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА, ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 1919/ 2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
История на спора
Б. Г. Ч. чрез адв. Е. К. – П. е обжалвала въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 58 от 22.02.2019 г. по в. гр. д. 840/2018 г. в частта, с която е потвърдено решението на Панагюрския районен съд № 81 от 04.07.2018 г. по гр.д. № 1132/2017 г. в частта, с която в делбеното производство е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот № …., т. …., нот. дело № …../1985г. по описа на нотариалните дела на РС-Панагюрище, в частта, с която е признато правото на собственост на С. Г. Ч. относно 1/2 ид.ч. от таванско подпокривно пространство, намиращо се в масивна, двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, застроена на 130 кв.м., находяща се в [населено място], [улица], на основание отстъпено право на строеж.
Ответниците по жалбата Н. Н. Х., М. П. Р. и Г. Н. Ч. са подали писмен отговор, в който изразяват становище да се допусне до касационно обжалване въззивното решение.
Мотиви
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и съдържа приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл. 288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
С решението на Пазарджишкия окръжен съд № 58 от 22.02.2019 г. по в. гр. д. 840/2018 г. в обжалваната част въззивният съд е приел, че с договор за суперфиция, обективиран в нотариален акт за № …., том …., дело №…./1980г., В. Г. Г. е учредила на С. Ч. правото да застрои върху собственото й дворно място от 575 кв.м., находящо се на в [населено място], първи етаж от жилищната сграда, 1/2 ид.ч. от избените помещения и гараж, а на Г. И. Г. правото да построи втори етаж от сградата, цялото таванско помещение, 1/2 ид.ч. от избените помещения и единия от гаражите. Тълкувайки съдържанието на договора е счел, че волята на праводателя е била таванското помещение да бъде построено единствено от Г. Г. и то да отговаря на законовите изисквания за самостоятелен етаж, а не подпокривно пространство, което не представлява самостоятелен обект на собственост, а обща част. С оглед на този свой извод съдът е обосновал, че в случая не са приложими от една страна разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС относно режима на общите части, а от друга разпоредбите на чл.92 ЗС, чл. 97 ЗС и чл. 98 от ЗС, тъй като изграденото не представлява допълващо застрояване, нито пък увеличена застроена площ на съществуваща сграда или нова постройка или надстройка. В заключение е приел, че общият наследодател на страните не е носител на право на собственост върху 1/2 ид. ч. от процесното таванско помещение и отменил констативния нотариален акт в съответната част, удостоверяваща това право.
Преди да разгледа въведените от касаторката основания за допускане на касационното обжалване, при извършената служебна проверка на основание чл. 280, ал. 2 ГПК
Касационен въпрос
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение констатира, че е налице съмнение за недопустимост на въззивното решение в обжалваната част, с която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт имот № …., т. …., нот. дело № …../1985г. в частта, за признатото право на собственост на наследодателя С. Г. Ч. за 1/2 ид.ч. от таванско подпокривно пространство в сградата, в която се намира делбения имот, без да има разрешен спор за собственост с лицето, чиито права са засегнати от нотариалния акт. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Диспозитив
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 58 от 22.02.2019 г. по гр. д. 840/2018 г. в частта, с която е потвърдено решението на Панагюрския районен съд № 81 от 04.07.2018 г. по гр.д. № 1132/2017 г. в частта, съдържаща произнасяне по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Указва на касаторката Б. Г. Ч., че на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС по ГПК следва да внесе държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
