Определение №443/13.11.2020 по дело №3473/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Относно приложимостта на Регламент/ЕО/ 44/2001 г. по искове, заведени през 2006 г.

Отговор

Регламент/ЕО/ 44/2001 г. се прилага след влизане на България в ЕС на 1.01. 2007 г. и няма действие по отношение на заварените дела.


Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ, ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев ч.гр.д. № 3473 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба на Министерството на външните работи против определение № 1867 от 25.08.2020 г., постановено по ч.гр. д. № 2334 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, четиринадесети граждански състав, с което е потвърдено определение от 25.02.2020 г. по гр.д.№3044 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 11 състав, за прекратяване на производството по делото поради липса на международна компетентност.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е недопустимо, очевидно неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Д. Т.-Х. счита, че частната жалба е неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение.

Мотиви

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:

На 15.09.2006 г. Министерството на външните работи е завело против Д. И. Т. искове за заплащане на 12 133,34 евро обезщетение за ползването на апартамент № 11 в дипломатическото представителство на Република България в [населено място], находящо се на [улица] и за 1 573,34 евро мораторна лихва върху обезщетението. Софийският градски съд е прекратил производството поради липса на международна компетентност, а Софийският апелативен съд е потвърдил прекратителното определение. Въззивният съд е приел, че следва да се приложат правилата на чл.12 от КМЧП и на Регламент/ЕО/ 44/2001 г. за компетентност на съда по постоянното местопребиваване на ответника по облигационни искове, което е в У.. На следващо място трябва да бъдат съобразени правилата на чл.28 и чл.29 от Регламента и след като изключителната компетентност по вещното дело е на държавата членка, в която се намира имотът, българският съд няма компетентност и по свързаното с него облигационно дело за обезщетение за ползването на имота. Така постановеното определение не е недопустимо, тъй като предходното определение на Софийския апелативен съд в обратния смисъл не обвързва другия състав на същия съд поради възможността да се извърши служебна проверка на международната компетентност съгласно чл.28 от КМЧП. Това определение не е и очевидно неправилно, тъй като само от съдържанието му не може да се установи грубо противоречие с правилата на формалната логика, прилагане на правна норма в противоположен на нейния смисъл, или прилагане на несъществуваща правна норма. Налице е обаче противоречие между определението и посочената от касатора практика на ВКС по повдигнатите въпроси.

Касационен въпрос

По първия въпрос относно приложимостта на Регламент/ЕО/ 44/2001 г. по искове, заведени през 2006 г. разрешението на въззивния съд не съответства на определение № 214 от 16.04.2009 г. по ч. т. д. № 156/2009 г. на I ТО на ВКС. В това определение е прието, че Регламентът се прилага след влизане на България в ЕС на 1.01. 2007 г. и няма действие по отношение на заварените дела. Достигайки до извода, че българският съд не е компетентен да реши спора, въззивният съд е пренебрегнал разпоредбите на чл.4, ал.1 КМЧП, т.1 и т.2 и съответно не се е съобразил с определение № 540 от 5.08.2014 г. по ч. т. д. № 990/2014 г. на II ТО на ВКС, според което е достатъчно да е налице една от предпоставките, посочени в т.1 и т.2 от КМЧП, за да се обоснове международната компетентност на българския съд. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Настоящата инстанция изцяло възприема разрешенията на въпросите, дадени в цитираната практика на ВКС. По съществото на повдигнатия спор е видно, че се касае за облигационни искове, предявени през 2006 г. от българско юридическо лице. В този случай разпоредбите на Регламент /ЕО/ 44/2001 г. не са приложими, а нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП обуславя компетентността на българския съд. Разпоредбата на чл.12 от КМЧП касае изключителната компетентност на българския съд по вещни дела и е неотносима към настоящия случай. Липсата на компетентност на българския съд по вещното дело между страните поради изключителната компетентност на унгарския съд/определение № 717 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 410/2012 г. на I ГО на ВКС/ не води и до липса на компетентност по облигационния спор. Ако има вещен спор пред унгарския съд, може да се прецени дали са налице основанията за спиране съгласно чл.38, ал.2 от КМЧП, но не и да се отрича компетентността на българския съд по делото.

По тези съображения след допускане на касационното обжалване определението на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и делото трябва да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия на Софийския градски съд.

Диспозитив

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1867 от 25.08.2020 г., постановено по ч.гр. д. № 2334 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, четиринадесети граждански състав.

ОТМЕНЯ определение № 1867 от 25.08.2020 г., постановено по ч.гр. д. № 2334 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, четиринадесети граждански състав, както и потвърденото с него определение от 25.02.2020 г. по гр.д.№3044 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 11 състав, за прекратяване на производството по делото поради липса на международна компетентност.

ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми