Определение №442/01.06.2021 по дело №780/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    4

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 442

    гр. София, 01.06.2021 г.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

    като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 780/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Р. И. Н., чрез адв. В. срещу решение № 11600/20.07.2020 г. по гр. д. № 4366/2019 г. на Апелативен съд – София, ГК, четвърти състав.

    Ответникът - Прокуратура на Република България (ПРБ) не е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не ангажира становище по жалбата.

    Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

    За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

    Предмет на жалба е горното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 4381/17.06.2019 г. по гр. д. № 14331/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І-22 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против ПРБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда, за разликата над присъдените 5 000 лв. до претендираните 50 000 лв.

    Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел за осъществен фактическият състав на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – повдигнато е било спрямо ищеца обвинение в извършване в съучастие на две престъпления: 1/ по чл. 346, ал. 2, т. 1 НК – за противозаконно отнемане на лек автомобил – чужда собственост, с намерение да го присвои, като отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 3 НК – чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и 2/ по чл. 198, ал. 1 НК – за отнемане на чужди движими вещи, чрез употреба на заплашване, за което е оправдан с влязла в сила присъда и наличие на произтекли неимуществени вреди в причинна връзка с обвинението. Отчетена е продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство от малко над 5 години – привлечен е като обвиняем на 06.02.2012 г. и е оправдан с присъда, влязла в сила на 09.03.2017 г.; тежестта на престъпленията, за които е повдигнато обвинението (за първото от визираните деяния се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години, а за второто – от 3 до 10 години лишаване от свобода), както и взетите спрямо незаконно обвиненото лице мерки за неотклонение, довели до ограничаване на свободата в придвижването му за период над 9 месеца (предвид търпените мерки „задържане под стража” и „домашен арест“, с която именно на 13.06.2012 г. била изменена първата), а също и взетата на 21.11.2012 г. мярка „парична гаранция”. Инстанцията по същество е установила в случая отсъствието на ангажирани доказателства за настъпили неблагоприятни последици върху здравословното състояние на незаконно обвиненото лице, неговото семейство, приятелите му, професията и за обществен отзвук от провежданото наказателно преследване по това именно обвинение (при констатация за множество наказателни производства, водени срещу ищеца, който за периода 1990-2015 г. е бил осъждан за извършени от него престъпления от общ характер общо 10 пъти, като част от наложените наказания „лишаване от свобода” е изтърпял ефективно). В тази връзка е прието, че няма данни ищецът да се е ползвал с такова добро име в обществото, което да е било накърнено в резултат от провеждането на въпросното обвинение, не е налице и обществен отзвук от него. Съобразено и обстоятелството, че по време на процесното наказателно производство – през 2015

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари