Определение №440/29.10.2019 по дело №1440/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Въпрос

Дали презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага между сънаследници когато фактическата власт е установена и се осъществява въз основа на облигационно отношение - предоставено право на ползване?


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ:
Веселка Марева, Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 1440 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производство по чл. 288 ГПК.

История на спора

Обжалвано е решение № 215 от 16.10.2018г. по гр.д. № 292/2018г. на Кюстендилски окръжен съд, с което отчасти е отменено и отчасти е потвърдено решение № 312 от 27.04.2018г. на Кюстендилски районен съд по гр.д. № 338/2018г., при което като резултат е постановено следното: 1/ допусната е съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на [населено място], целия с площ 280 кв.м., в урбанизирана територия, с ниско застрояване, между съделителите М. С. С. и Р. С. М. при равни квоти; 2/ допусната е съдебна делба на първия жилищен етаж с площ 92 кв.м. от застроената в горепосочения поземлен имот жилищна сграда с идентификатор ****, както и на сграда с площ 19 кв.м., с идентификатор ****, представляваща допълващо застрояване, между същите двама съделители М. С. и Р. М. при равни квоти, като е отхвърлен иска за делба на тези обекти спрямо В. А. Д. и В. А. Р. ; 3/ отхвърлен е иска за делба на втория етаж от посочената жилищната сграда, както и на едноетажна сграда с идентификатор ****, представляваща гараж с площ 24 кв.м. между четиримата съделители.

Срещу решението са подадени две касационни жалби.

В. А. Д. и В. А. Р. обжалват постановеното срещу тях отхвърляне на иска – както досежно допуснатите до делба обекти между другите двама съделители, така и цялостното отхвърляне на иска за делба на втория жилищен етаж и гаража. Намират решението в тези части за неправилно и искат отмяната му, като бъде допусната делбата с тяхно участие. За обосноваване достъпа да касационно обжалване формулират два процесуални и два материалноправни въпроса, които считат за разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а именно: 1/ длъжен ли е въззивният съд да обоснове и мотивира решението си; 2/ въззивната инстанция като съд по същество, длъжна ли е да обсъди всички относими доказателства, доводите и възраженията на страните наведени пред първата инстанция и във въззивните жалби. По тези два въпроса се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.2 и 3, с Тълкувателно решение № 1/2000г. от 04.01.2001г. на ОСГК, т.19, както и с решения, постановени по чл. 290 ГПК; 3/ приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобственици когато съсобствеността произтича от наследяване; по този въпрос се изтъква противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК; 4/ при тълкуване волята на завещателя относно предмета на завещанието може ли съдът да изхожда не само от текста на завещанието, но и от други доказателства; противоречието по последния въпрос е с практика по чл. 290 ГПК.

М. С. С. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба на втория жилищен етаж от къщата и на гаража. Намира, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при мотивиране на съдебния акт, както и нарушения на материалния закон при уважаване на възражението на ответника за придобиване на тези обекти по давност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поставя въпрос, който счита за такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: презумпцията на чл. 69 ЗС прилага ли се когато фактическата власт е установена и се осъществява въз основа на облигационно отношение – предоставено право на ползване.

Ответникът по двете жалби Р. М. ги оспорва. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по иск за съдебна делба, предявен от М. С. против нейния брат Р. М. и децата й В. Д. и В. Р.. Предмет на делбата е поземлен имот с построената в него триетажна жилищна сграда /сутерен и два жилищни етажа/, застроена на 92 кв.м., едноетажна сграда – гараж и едноетажна сграда – допълващо застояване. Ищцата и ответника Р. М. са наследници по закон на родителите си С. М., починал 2004г. и Т. М., починала 2015г. Поземленият имот е бил собственост на родителите на С. М., които през 1972г. са учредили на сина си С. и на снаха си Т. право на пристрояване и надстрояване на съществуващата къща. С. М. е единствен наследник на родителите си. След неговата смърт съпругата му Т. М. е съставила саморъчно завещание от 27.07.2006г., с което завещава „недвижим имот и парцел цялата ми полагаема част от къщата и гаража” на внуците си В. и В., ответници по иска за делба.

Ответникът Р. М. е оспорил иска за делба на втория етаж от жилищната сграда и на гаража. Твърди, че заедно със съпругата си е установил владение през 1990г., като родителите му С. и Т. предоставили на семейството му втория етаж; той го довършил, оттогава живее в него, поддържа го и го подобрява, като до смъртта на наследодателя С. М. го е придобил по давност. По отношение на гаража също твърди, че през 1989г. наследодателите му предоставили владението и той е станал негов собственик по давност. Саморъчното завещание на майка си оспорва с твърдение, че към момента на смъртта си завещателката е загубила правото си на собственост поради придобиването му от ответника. Твърди недействителност на завета поради липса на индивидуализация на завещания имот.

Приетата техническа експертиза установява, че жилищната сграда се състои от сутерен и два жилищни етажа. В сутерена са разположени пет мазета, а всеки от двата жилищни етажа се състои от едно пълноценно жилище, отговарящо на чл. 40 ЗУТ.

Събрани са свидетелски показания във връзка с възражението за давност на ответника.

Установено е от приложената справка от службата по вписванията, че наследодателката Т. Д. М. е притежавала възстановени земеделски имоти, с които се е разпоредила приживе; няма данни за други притежавани недвижими имоти в урбанизирана територия.

Кюстендилски районен съд е допуснал делбата на първия жилищен етаж и сградата от 19 кв.м. между М. С. и Р. М. при равни дялове; отхвърлил е иска за делба на втория етаж от жилищната сграда и на гаража като е приел, че са придобити по давност от ответника М.; отхвърлил е иска за делба на дворното място, приемайки че то е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС спрямо сградата; отхвърлил е иска за делба на всички имоти спрямо ответниците В. и В. по съображения, че завещанието е без предмет досежно обектите, придобити по давност от Р. М., както и че заветът е недействителен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗН, тъй като липсват индивидуализиращи белези на завещаното имущество.

Въззивният съд е сезиран с две жалби – от М. С. и от В. А. и В. Р.. С постановеното решение Кюстендилски окръжен съд е приел, че жалбата на ползващите се от завещанието е неоснователна, а жалбата на ищцата е частично основателна. Споделил е изводите на първоинстанционния съд за уважаване възражението на ответника за придобиване по давност на втория жилищен етаж и гаража. Счел е, че показанията на свидетелите И. Г., М. Г. и А. А. установяват, че през 1990г. когато ответникът се оженил, родителите му отстъпили владението на недовършения и необитаван втори етаж и на гаража. От този момент нататък действията на ответника са демонстрация на двата елемента на придобивната давност – непрекъсната и несмущавана фактическа власт и намерение за своене спрямо двата обекта. Ответникът е купувал материали и довършил етажа, след което се настанил да живее в него, където живее и до днес; ремонтирал е и гаража и го ползва за автомонтьорска дейност повече от 20 години. През това време нито родителите му, нито сестра му М., са смущавали владението му. Последната не е доказала, че извършваните от ответника действия не са били владелчески, а съизволителни. Според съда, действията по привеждане на втория етаж в годност за обитаване и пригаждането на гаража като авторемонтна работилница представляват фактическа власт с намерение за своене, след като от 1990г. никой не е оспорвал правата му върху тези два обекта. Показанията на свидетелите Б. и Г. съдът не е ценил, защото свидетелстват за факти след изтичане на давностния срок, а и противоречат на изнесеното от свидетелите, участвали в строителната дейност на Р. М.. Фактът, че ответникът е декларирал като своя собственост само 1/2 ид.ч. от обектите, съдът е намерил за несъществен. Поради това е отхвърлил иска делба на втория етаж и гаража.

По отношение на първия етаж е приел, че е налице съсобственост по наследяване при равни права между ищцата и ответника Р. М., без да обсъжда правата на другите двама ответници, произтичащи от завещанието. Спрямо поземления имот е изложил аргументи, че няма пречка да се включи в делбата, тъй като етажна собственост не е възникнала и мястото не представлява обща част на жилищната сграда по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Затова е допуснал до делба и него, както и сградата от 19 кв.м., която има обслужващ характер.

По развитите доводи в жалбата на В. А. и В. Р. /срещу приетата от районния съд недействителност на завещанието поради липса на предмет и индивидуализация на имуществото/ въззивният съд не е изложил никакви съображения.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива са налице и по двете жалби.

По жалбата на В. А. и В. Р. касационното обжалване следва да се допусне по поставените два процесуални въпроса, които се свеждат до задължението на въззивния съд да отговори на наведените във въззивната жалба доводи и възражения. Кюстендилски окръжен съд по никакъв начин не е обсъдил оплакванията в жалбата за допуснато от районния съд нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗН и чл.25 ЗН при направения извод за недействителност на завещанието. В резултат е потвърдил отхвърлянето на иска за делба спрямо тези съделители, без конкретни мотиви за това. Горното е в отклонение от постановките в Тълкувателно решение № 1 от 02.01.2001г. на ОСГК, т.19, и от практиката на ВКС по Решение №68 от 24.04.2013г. по т.д. № 78/2012г. на ІІ т.о. и Решение №94 от 28.03.2014г. по гр.д. № 2623/2013г. на ІV г.о. и др. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК.

Касационен въпрос

От значение за изхода на спора за делбата на втория етаж и гаража е и поставения в тази жалба материалноправен въпрос за приложението на презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобственици когато съсобствеността произтича от наследяване. Тезата на касаторите е, че приетото от въззивния съд разрешение е в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК.

В жалбата на М. С. С. е поставен сходен, по-конкретизиран въпрос – дали презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага между сънаследници когато фактическата власт е установена и се осъществява въз основа на облигационно отношение – предоставено право на ползване. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Тъй като и двата въпроса за застъпени в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК, то следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка дали кореспондират с разрешенията в тълкувателния акт изводите на въззивния съд, че фактическата власт на ответника върху втория етаж и гаража, предоставена със съгласие на наследодателите, е осъществявана изначало с намерение за своене.

Диспозитив

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215 от 16.10.2018г. по гр.д. № 292/2018г. на Кюстендилски окръжен съд по касационната жалба на М. С. С. и по касационната жалба на В. А. Д. и В. А. Р..

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документи за внесена държавна такса в размер на 50/петдесет/ лева по сметка на Върховния касационен съд по всяка от касационните жалби.

При неизпълнение в срок касационните жалби ще бъдат върнати.

При изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 / 2000 г. от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. Докладчик: съдия Благовест Пунев По въпроси на въззивното производство по граждански дела съгласно ГПК /отм./
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. Докладчик: съдия Красимир Влахов Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.
Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. Докладчик: съдия Здравка Първанова Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването?
Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част трябва ли да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си или намерението му за своене се предполага на основание чл. 69 ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС?

Решение № 68 от 24.04.2013 г. по търг. д. № 78/2012 г. Докладчик: съдия Камелия Ефремова Относно задължението на съда да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания.
Решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. Докладчик: съдия Боян Цонев Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани? Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника? Следва ли въззивната инстанция да допусне събирането на нови доказателства, поискани с въззивната жалба относно обстоятелства, за които първоинстанционният съд не е указал на ответника, че не сочи доказателства

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите