Определение №44/19.04.2021 по дело №1165/2021

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 44

    гр. София, 19.04.2021 година

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

    ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

    Емилия Донкова

    като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1165 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

    Образувано е по частна жалба на Методи Г. П. от [населено място] срещу определение № 262930/22.10.2020г. постановено по ч.гр.д. № 11152/2020г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 10.06.2020г. на Софийски районен съд по гр.д. № 12248/2018г. за връщане на подадената от него частна жалба от 09.06.2020г., като просрочена.

    В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради това, че съдът не е обсъдил всички възражения и доводи по делото; съдът е приел частната жалба за неоснователна, без да се мотивира и без да обсъди многократните молби на П. за освобождаване от държавна такса и за връщане на парични суми. Посочена е съдебна практика /определение № 20 от 18.01.2021г. по ч.т.д. № 2295/2020г. на ВКС, I т.о., определение № 8 от 09.01.2013г. по ч.гр.д. № 669/2012г. на ВКС, I г.о. и Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК - противоречие с актове на Конституционния съд и на Съда на Европейския съюз поради това, че съдът е приел, че П. е уведомен, без да е уведомен неговият особен представител. С оглед на това се твърди нарушение на чл.6, §1 от ЕКПЧ. По същия въпрос: следва ли да бъде уведомен процесуалният представител - адвокат за актовете на администриращия съд, които подлежат на обжалване, се сочи и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изтъква се и нищожност и очевидна неправилност на съдебния акт по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, доколкото съдът се е произнесъл, без да изследва въпроса за уведомяването на процесуалния представител за обжалването на определението, а също така не се е произнесъл по новите молби за освобождаване от държавна такса и връщане на парични суми, а е указал внасяне на държавна такса за касационно обжалване.

    Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

    С обжалваното определение Софийски градски съд е потвърдил преграждащия акт на първата инстанция, като е приел за правилно разпореждането от 10.06.2020г. по гр.д. № 12248/2018г. на Софийски районен съд за връщане като просрочена подадената от М. Г. П. частна жалба срещу постановеното по същото дело определение от 18.05.2020г., с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса. Въззивната инстанция е установила, че жалбоподателят М. Г. П. е подал молба на 14.05.2020г. за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадена от него въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. С определение от 18.05.2020г. по гр.д. № 12248/2018г. Софийският районен съд е оставил без уважение молбата по чл.83, ал.2 ГПК. Определението е връчено лично на жалбоподателя на 31.05.2020г. Срокът за обжалване е изтекъл на 08.06.2020г, понеделник, присъствен ден, а частната жалба срещу него е подадена на следващия ден 09.06.2020г., поради което е просрочена и с основание е върната от администриращия съд.

    При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че такива не са налице.

    Поставените от жалбоподателя правни въпроси, свързани с обсъждане на доказателствата и доводите на страните, не са разрешени от съда в обжалваното определение, а и не са обуславящи изхода на делото. Липсват и развити съображения за обосноваване значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото съгласно указанията в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК. За да приеме жалбата за просрочена съдът е съобразил установения

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари