Определение №438/31.05.2021 по дело №381/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 438

    София,31.05.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

    ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева

    Десислава Попколева

    като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 381 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Д. М. С., чрез адв. М. Ч. против решение № 260174/05.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1416/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 761/28.02.2020 г. по гр.д. № 16467/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата от 11 289,53 лв., представляваща стойността на доставена ел.енергия за периода 28.08.2018 г. – 27.09.2018 г. за обект, находящ се в [населено място] махала, общ К., обл.П. с ИТН **, за която е издадена фактура № [ЕГН]/30.09.2018 г.

    Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

    Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1/ Кое лице е задължено да заплаща доставената ел.енергия в електроснабден имот - собственикът или фактическия ползвател, който също е регистриран като клиент на крайния снабдител; 2/ От коя дата следва да се третира дадено лице като клиент на крайния снабдител на ел.енергия - от датата на подаване на заявлението/искането за продажба и доставка на ел.енергия или от датата, от която това лице фактически е станало ползвател на електроснабдения имот; 3/ Следва ли въззивният съд да приеме за доказани дадени обстоятелства по разглежданото пред него дело, които са били установени с влезли в сила решения по други дела между същите страни с идентичен или сходен предмет – дължимост на стойността на доставена ел.енергия за друг период от време и 4/ Следва ли въззивният съд да приеме за служебно известни факти по смисъла на чл. 155 ГПК установените такива с влезли в сила решения по други дела между същите страни с идентичен и сходен предмет. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси и те са обусловили решаващата му воля, като последните са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. иска се допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но по отношение на сочения допълнителен критерий, не е изложена мотивирана обосновка. Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност на решението.

    Насрещната страна - „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. И. К. заявява становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържа неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност на въззивното решение.

    За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения иск за установяване, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 11 289,53 лв., представляваща стойност на доставена ел.енергия за периода 28.08.2018 г. – 27.09.2018 г. за обект, находящ се в [населено място] махала, общ К., обл.П., въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ищеца, че по делото не е установена метрологичната годност на средството за търговско измерване, като се е аргументирал с изслушаните и приети от първоинстанционния съд заключения на СТЕ, според които процесното СТИ носи маркировка за извършена първоначална проверка от оторизирано лице, както и за повторна такава през 2018 г. и следователно през процесния период 28.08.2018 г. – 27.09.2018 г-. е бил годно измервателно средство. Позовавайки се на разпоредбите на Закона за измерванията и на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която е приета с ПМС № 47/15.03.2016 г. в съответствие с Директива 2014/32/ЕС

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари