Определение №438/20.11.2020 по дело №2145/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички представени по делото доказателства, допустими и относими към правния спор, както и доводите на страните.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2145/2020 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] чрез гл. юрисконсулт Св. Ц. като процесуален представител, срещу въззивно решение № 116 от 03.02.2020 г. по в.гр.д. № 2067/2019 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 3668 от 09.08.2019 г. по гр.д. № 16683/2018 г. на Варненския районен съд, с което на основание чл. 54, ал.2 ЗКИР е признато за установено по отношение на Община – В., че С. Х. И. и И. Х. И. са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор …………. по КККР на [населено място], с площ на тази част от 488 кв.м, оцветена в жълт цвят на скица, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, която реална част неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от второстепенна улица – поземлен имот с идентификатор …………, вместо като част от собствения на ищците имот с идентификатор …………..

В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и не е изложил собствени мотиви по спора, а е възпроизвел мотивите на първата инстанция; не е взел предвид факти и обстоятелства, релевантни за спорното право; неправилно е определил приложимия в случая материален закон.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси.

В отговор на касационната жалба ответниците по касация изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено и не е било спорно между страните, че с договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № .., т…., дело № …/2002 г. на нотариус с рег. № .. в регистъра на НК С. Х. И. и И. Х. И. са закупили от Любов В. Б. недвижим имот – дворно място с площ 2 100 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот № … в [населено място], район „П.”,[жк]кв. …. От своя страна продавачката се е легитимирала като собственик на този имот на основание дарение, извършено през 1996 г. от нейния баща В. П. С..

Предмет на предявения установителен иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР е реална част с площ 488 кв.м, за която ищците са твърдяли, че е част от техния имот, отразен като имот с идентификатор ………. по КККР на [населено място], и че неправилно е заснета в кадастралната карта като част от поземлен имот с идентификатор ………. – улица, собственост на [община].

За да намери предявеният иск за основателен въззивният съд, препращайки по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, е приел, че по кадастрален план, одобрен през 1977 г. спорната част попада в имот пл.№ …, целият с площ 2 100 кв.м. За пръв път с одобряване на ЗРП от 1993 г., а по- късно и с последващите регулационни планове, предвижданията за тази част била да бъде придадена към съседния имот и да стане част от [улица] м, която не е реализирана. Приел е, че ЗРП от 1993 г. е одобрен при действието на З./ отм./ и следователно имал непосредствено отчуждително действие, което е под отлагателно условие – заплащане на обезщетение и / или завземане и владение на придаваемите части от легитимирания собственик в продължение на повече от 10 години. Приел е, че по делото няма доказателства регулацията да е била приложена по някой от тези начини в сроковете по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ, откъдето е направил извод, че отчуждителното действие на плана от 1993 г. е отпаднало на основание пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ, а следващите регулационни планове били приети при действието на ЗУТ и нямали отчуждително действие. Оттук е направил извод, че правото на собственост върху спорната част е реституирано в патримониума на бившия собственик, от когото ищците са закупили имота.

Константна е съдебната практика, според която задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

Касационен въпрос

Във въззивната жалба са направени оплаквания, че разпоредбите на пар. 6, ал. 2 ПЗ ЗУТ и пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ в случая са неприложими, тъй като те уреждат действието на неприложените към момента на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове, докато недвижимият имот, предмет на спора е отреден за улица, което е мероприятие по улично – регулационния план, както и за това, че заповедта от 1998 г. за отчуждаването му не е отменена по отношение на праводателката на ищците, които оплаквания не са обсъдени от въззивния съд. От мотивите на въззивния съд не става ясно въз основа на кои доказателства е направен извод, че процесния имот е със статут на придаваемо място. Не са обсъдени и събраните по делото доказателства във връзка със започналата при действието на З. процедура по отчуждаване на имота на основание чл. 63 ППЗТСУ /отм./ вр. с чл. 262 ППЗТСУ /отм./.Това съставлява основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички представени по делото доказателства, допустими и относими към правния спор, както и доводите на страните.

Диспозитив

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 116 от 03.02.2020 г. по в.гр.д. № 2067/2019 г. на Варненския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 109 лв. и в същия срок да представи доказателства за това.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми