Определение №437/27.05.2021 по дело №904/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 437

    гр. София, 27.05.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: Симеон Чаначев

    Членове: Александър Цонев

    Филип Владимиров

    като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 7904/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на НЗОК срещу решение № 260231/20г. на СГС, с което е признато за установено на основание чл. 71, ал.1, т.1, вр.чл.4, ал.3 от Закона за защита от дискриминация, че по отношение на ищеца К. С. С., ответникът НЗОК е извършил акт на непряка дискриминация като не е осигурил частично финансиране на медицински изделия за лечение на заболяването „множествен миелом” и на основание чл. 71, ал.1, т.4 от същия закон е осъдил ответника за плати обезщетение в размер на 2401лв..

    Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищеца, че му е извършена операция за поставяне на титаниеви импланти във връзка със заболяване „множествен миелом. Злокачествено новообразуване на гръбначен стълб”. Платил е за операцията 7743лв., но заболяването му не било включено в Номенклатура на НЗОК за заболявания, за лечението на които се заплащат частично медицински изделия за специална хирургия. Ищецът изразява становище, че по този начин е дискриминиран, поради което иска установяване на дискриминация и осъждане на ответника да му плати 2401лв.. В срока за отговор ответникът е възразил, че НЗОК е изпълнило позаконовия нормативен акт, който обаче след жалба на ищеца е бил променен и заболяването му е било включено в Номенклатурата на заболявания, за които НЗОК плаща частично медицински изделия.

    Въззивният съд е приел от фактическа страна, че няма спор между страните относно заболяването, операцията и фактът, че заболяването на ищеца не е било включено в Номенклатурата към момента на извършената операция. А от правна страна е приел, че спрямо ищеца е налице непряка дискриминация на основание чл. 4, ал.3 ЗЗДискр., тъй като други заболявания, които се лекуват по същия начин, са били включени в Номенклатурата и така ищецът е бил поставен в по- неблагоприятно положение.

    В касационната жалба се развиват съображения, че НЗОК е приложила подзаконов нормативен акт и освен това не било извършено сравнение с други лица при сходни ситуации. А в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК относно признаците на чл. 4, ал.1 ЗЗДискр дали е необходимо за установяване на дискриминация да се извърши сравнение с други лица при сходни ситуации.

    Настоящият състав на ВКС счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК е необходимо поставения правен въпрос да е от значение за изхода на делото и разрешаването му да е от значение за установяване на точния смисъл на неясна, непълна или противоречива норма, при липса на съдебна практика, или да е от значение за изменение на вече установена съдебна практика поради изменение на обществените условия или законодателството (т.р.№1/10г. на ОСГТК). В случая поставеният правен въпрос е неотносим, защото той касае признаците на пряката дискриминация по чл. 4, ал.2 ЗЗДискр, а въззивния съд е установил по отношение на ищеца непряка дискриминация на основание чл. 4, ал.3 ЗЗДискр. Липсва и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото въззивният съд в съответствие с решение №231/10г. на ІV ГО е приел, че спазването на нормативно изискване от НЗОК не изключва хипотезата на непряка дискриминация, а касаторът не е обосновал наличието на обстоятелства за изменение на вече установена съдебна практика по тълкуването на чл. 4, ал.3 ЗЗДискр..

    При този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да плати на адв. М., пълномощник на ищеца К. С., сумата от 500лв. за оказване на безплатна правна помощ в производството пред ВКС, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв..

    Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

    ОПРЕДЕЛИ:

    НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260231/20г. на СГС.

    Осъжда Национална здравноосигурителна каса гр. София да плати на адв. С. Р. М. от

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари