Определение №434/19.11.2020 по дело №2443/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Допускане до касационно обжалване в частта, с която до делба е допусната стопанска сграда с цел извършване на преценка дали в случая не следва да намери приложение разрешение, идентично с възприетото от ОСГК на ВКС в ТР №5/2015г. от 18.05.2017г. по т.д.№5/2015г., като се има предвид, че стопанската сграда е с функционално предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда на два етажа, за която не са открити строителни книжа и документи за статут.


Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ:
Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

при секретар, като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 2443 от 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба с вх.№362/14.01.2020г., подадена от М. И. Е. от [населено място] срещу решение №483, постановено на 11.12.2019г. от Окръжен съд – Пазарджик по в.гр.д.№711/2019г., поправено с решение №89 от 10.03.2020г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между Р. И. М., М. И. Е. и Н. И. И. на имот с идентификатор ………. по КККР на [населено място], представляващ УПИ …… в кв…., целият с площ от 694 кв.м., при квоти: 3/16 ид.части за Р. И. М., 11/16 ид.части за М. И. Е. и 2/16 ид.части за Н. И. И., както и в частта, с която е допусната съдебна делба между Р. И. М., М. И. Е. и Н. И. И. на масивна селскостопанска сграда с идентификатор ………… с площ от 55 кв.м., при квоти: 3/16 ид.части за Р. И. М., 11/16 ид.части за М. И. Е. и 2/16 ид.части на Н. И. И..

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Поддържа, че при допускането до делба на дворното място в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е разрешил материално-правния въпрос налице ли са в процесната земя два или повече самостоятелни обекта (недвижими имоти) в режим на етажна собственост и следва ли да намери приложение задължителната съдебна практика на ППВС №7 от 1973г. и ППВС №2/1982г.

Според касатора при допускане до делба на построената в дъното на двора, в североизточния му ъгъл стопанска постройка от 55 кв.м. съдът не е съобразил най-новата задължителна практика на ВКС в ТР №5/2015г. от 18.05.2017г. на ОСГК на ВКС, отнасяща се до особени случаи на приложение на чл.92 ЗС, според която режимът на постройката зависи от това дали същата е самостоятелен обект на собственост.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Р. И. М. чрез процесуалния си представител адв.Т. К. от АК-П., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационна жалба Н. И. И. не изразява становище досежно наличие на основание за допускане на касационното обжалване.

Мотиви

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Р. И. М. е предявила иск за делба на дворно място (имот с идентификатор ……………. по КККР на [населено място], представляващ УПИ ……), ведно с построените в това дворно място масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ………… и масивна стопанска сграда с идентификатор …………… с площ от 55 кв.м., с твърдението, че дворното място и посочените в исковата молба сгради са съсобствени между нея и съделителя М. И. Е. по наследство от техните родители Й. Г. С. и И. М. Е., както и извършени разпоредителни сделки. По отношение на построената в дворното място автомивка иск за делба не е предявяван.

В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК съделителят М. И. Е. е изразил становище, че в делбеното производство следва да участва и бившата му съпруга Н. И. И., тъй като по време на техния брак дворното място и вторият етаж от жилищната сграда са му били прехвърлени от Й. Г. С. и И. М. Е. срещу задължение за издръжка и гледане и така сключеният договор е бил развален с влязло в сила съдебно решене, но само до размер от 3/4 ид.части, като за останалата 1/4 ид.част искът за развалянето му е бил отхвърлен.

Поддържа също така, че по време на действието на договора заедно с Н. И. И. са построили в дворното място изключената от делбата автомивка, както и стопанската постройка, по отношение на която искът за делба следва да бъде отхвърлен, с оглед на което счита иска за делба на дворното място за недопустим, като поддържа, че същото е застроено с няколко сгради и представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС.

Н. И. И. е конституирана като съделител от първоинстанционния съд.

От фактическа страна по делото е установено, че дворното място, представляващо понастоящем имот с идентификатор ………. по КККР на [населено място], съответно УПИ ….. в кв….. по обезсиления кадастрален план на града, е придобито от Й. Г. Е. (С.) и И. М. Е. по време на техния брак на 17.05.1969г. (н.а.№…, том …., дело №…/1969г.) по договор за покупко-продажба, след което на 06.04.1990г. (н.а.№…, том …, дело №…/1990г.) Й. Г. и И. М. са прехвърлили на М. И. Е. по време на брака му с Н. И. срещу задължение за издръжка и гледане правото на собственост върху дворното място, ведно с втория жилищен етаж от построената през 1970г. двуетажна жилищна сграда.

Безспорно е между страните, че с решение, постановено на 20.11.1997г. договорът за издръжка и гледане е развален частично, като предявеният от Й. Г. и И. М. срещу М. И. и Н. И. по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД иск е бил отхвърлен за 1/4 ид.част от прехвърления през 1990г. имот, както и че на 30.12.1997г. (н.а.№.., том …, дело №…/1997г.) И. М. Е. е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба на М. И. Е. 1/2 ид.част от дворното място, ведно с 1/2 ид.част от построената в имота двуетажна жилищна сграда.

Между страните не съществува спор също така, че бракът между Й. Г. и И. М. е прекратен с развод преди 11.02.1997г., както и че бракът между М. И. и Н. И. е прекратен с развод с решение на РС-Велинград от 21.10.1997г., постановено по гр.д.№626/1996г., влязло в сила на 01.11.1997г.

Безспорно е също така, че Й. Г. е починала на 11.02.1997г., а И. М. е починал на 03.07.2015г., както и че техни наследници по закон са съделителите М. И. Е. и Р. И. М..

Между страните не съществува спор и за обстоятелството, че в дворното място в периода между 1990г. и 1997г. е построена автомивка, по отношение на която съделителката Р. И. М. не оспорва правата на М. И. Е. и Н. И. И. и която не е предмет на делбеното производство.

Спорен е въпросът кога е построена стопанската сграда с площ от 55 кв.м. и дали същата е съсобствена между съделителите, както и следва ли да бъде допуснато до делба дворното място (дали същото представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС).

По отношение на автомивката и стопанската постройка от заключението на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи на в.л.Г. е установено, че изграждането на автомивката е извършено след издаване на скица-виза за проектиране от 10.02.1993г., заверена на 03.07.1993г. от [община], за монтаж на сглобяема конструкция с обща площ от 80 кв.м. по изготвен технологичен, ВиК и конструктивен проект, като на основание чл.158 ЗТСУ /отм./ и чл. 164, ал. 4 ЗТСУ /отм./ на 14.04.1994г. са издадени протокол на държавна приемателна комисия и разрешение за ползване на основание чл.17 и чл.18 от Наредбата за държавно приемане и разрешаване на ползването на строежите. От СТЕ е установено също така, че в дъното на имота е изградена масивна сграда с идентификатор ………. с функционално предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда на два етажа, със застроена площ от 55 кв.м. и разгъната застроена площ от 85 кв.м., за която не са открити строителни книжа и документи за статут, която сграда се състои на първи надземен етаж от три помещения – едно за персонала на автомивката, санитарен възел и склад и на втори надземен етаж от едно помещение, устроено за живеене.

Като свидетел по делото е разпитана В. Г. Л., съсед на имота, която е заявила, че около 1994-1995г. в имота е била построена автомивка с гараж, като всичко било свързано в един комплекс и тя била дала съгласие за изграждането още преди строежа, но през 2018г. подписала и допълнителна декларация, тъй като предполага, че се е загубило съгласието ѝ.

Първоинстанционният съд е допуснал извършването на съдебна делба на дворното място (имот с идентификатор ……….. по КККР на [населено място]) между съделителите Р. И. М. с квота от 3/16 ид.части, М. И. Е. с квота от 11/16 ид.части и Н. И. И. с квота от 2/16 ид.части; първият жилищен етаж от построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда между съделителите Р. И. М. с квота от 1/4 ид.част и М. И. Е. с квота от 3/4 ид.части; втория жилищен етаж от построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда между съделителите Р. И. М. с квота от 3/16 ид.части, М. И. Е. с квота от 11/16 ид.части и Н. И. И. с квота от 2/16 ид.части; масивна стопанска сграда с идентификатор ………… с площ от 55 кв.м. между съделителите Р. И. М. с квота от 3/16 ид.части, М. И. Е. с квота от 11/16 ид.части и Н. И. И. с квота от 2/16 ид.части.

Решението на първоинстнанционния съд е обжалвано пред ОС-Пазарджик от съделителя М. И. Е. в частта, касаеща допускането до делба на дворното място и стопанската постройка по съображения, идентични със съдържащите се в отговора на исковата молба.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е приел, че по силата на чл.92 ЗС постройката от 55 кв.м. представлява приращение, поради което собствениците на земята са станали собственици и на постройката, доколкото по делото нито се твърди, нито се доказва титулярите на земята да са се разпоредили с това тяхно право. Взето е предвид също така, че за тази сграда по делото не са представени доказателства кога същата е възникнала като самостоятелен обект на собственост, не са представени строителни книжа и документи относно статута и разрешения за изграждането ѝ, като сградата е с допълващо застрояване с обслужващо предназначение.

Прието е, че показанията на св.Л. следва да се кредитират единствено по отношение на автомивката, но не и по отношение на гаража, както и че тези показания не кореспондират с данните, изложени от вещото лице, че освен изграден навес (ненанесен в КК) автомивката и постройката от допълващо застрояване, други обекти в процесния УПИ няма.

Въз основа на това е прието, че не могат да бъдат споделени доводите, че постройката е придобита по време на брака на М. Е. и Н. И., както и доводите за недопустимост на делбата на дворното място, доколкото в дворното място не са налице сгради в режим на етажна собственост.

Касационен въпрос

С оглед така изложените от въззивния съд съображения досежно допустимостта на делбата на дворното място, които съответстват на установената по делото фактическа обстановка, настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта, с която до делба е допуснато дворното място, представляващо УПИ ……… в кв…. по плана на [населено място], респ. имот с идентификатор ……… по КККР на града. Разглежданата в случая хипотеза е различна от тази, която касаят разясненията, дадени от Пленума на ВС в посочените в изложението ППВС №7/1973г. и ППВС №2/1982г. В случая страните не спорят, че автомивката е съсобствена само между съделителите М. И. Е. и Н. И. И., както и че е построена по време на техния брак. Не се спори също така, че с оглед извършваните разпоредителни сделки и разваляне на договора, с който вторият етаж от жилищната сграда и дворното място са били прехвърлени на съделителите М. И. Е. и Н. И. И. срещу задължение за издръжка и гледане, правата на съделителите в дворното място и в построените в него сгради, както и от етажите в двуетажната жилищна сграда, са различни. В подобни хипотези в практиката на съдилищата се приема, че обща част представлява само частта от дворното място, върху която са построени съсобствените сгради, но не и останалата му част ( Решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр.д.№ 2054/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 979/09 г. на ВКС, І г.о.; Решение №99/13.01.2020г. по гр.д.№2789/2018г., II г.о. на ВКС), още повече, че по отношение на сградата-автосервиз не може да се приеме, че следва да бъдат определени припадащи се идеални части от дворното място – същата принадлежи на построилите я лица ведно с право на строеж върху дворното място.

Налице е обаче основание за допускане на постановеното от въззивния съд решение до касационно обжалване в частта, с която до делба е допусната стопанска сграда с идентификатор ……….. с цел извършване на преценка дали в случая не следва да намери приложение разрешение, идентично с възприетото от ОСГК на ВКС в ТР №5/2015г. от 18.05.2017г. по т.д.№5/2015г. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед особеностите на настоящия случай, а именно като се има предвид, че стопанската сграда с идентификатор ………….. е с функционално предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда на два етажа, със застроена площ от 55 кв.м. и разгъната застроена площ от 85 кв.м., за която не са открити строителни книжа и документи за статут, която сграда се състои на първи надземен етаж от три помещения – едно за персонала на автомивката, санитарен възел и склад и на втори надземен етаж от едно помещение, устроено за живеене.

Диспозитив

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №483 от 11.12.2019г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по в.гр.д.№711/2019г., поправено с решение №89 от 10.03.2020г., в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Р. И. М., М. И. Е. и Н. И. И. на масивна селскостопанска сграда с идентификатор ………. по КККР на [населено място] с площ от 55 кв.м., при квоти: 3/16 ид.части за Р. И. М., 11/16 ид.части за М. И. Е. и 2/16 ид.части за Н. И. И..

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №483 от 11.12.2019г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по в.гр.д.№711/2019г., поправено с решение №89 от 10.03.2020г., в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Р. И. М., М. И. Е. и Н. И. И. на имот с идентификатор ………. по КККР на [населено място], представляващ УПИ ………. в кв…., целият с площ от 694 кв.м., при квоти: 3/16 ид.части за Р. И. М., 11/16 ид.части за М. И. Е. и 2/16 ид.части за Н. И. И..

Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ за разглеждане на делото в частта, с която въззивното решение е допуснато до касационно обжалване.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение на общо събрание
    Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г.
    При придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея…
  • Пленум на ВС
    Постановление № 7/73 от 28.11.1973 г.
    За обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба.
  • Пленум на ВС
    Постановление № 2/82 от 04.05.1982 г.
    По някои въпроси на съдебната делба.
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г.
    Представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС дворно място, което не принадлежи на всички етажни собственици, тъй като в мястото съществува и сграда, притежавана в режим на индивидуална собственост?
  • Решение
    Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г.
    Допустима ли е съдебна делба на недвижим имот, в който има изградена сграда в режим на етажна собственост, когато дял в съсобствеността върху терена има и лице, което не е собственик на обект в етажната собственост?

Цитирано в

  • Решение ои чл. 290 ГПК
    Решение №32/10.03.2021 по дело №2443/2020
    Допускане до касационно обжалване в частта, с която до делба е допусната стопанска сграда с цел извършване на преценка дали в случая не следва да намери приложение разрешение, идентично с възприетото от ОСГК на ВКС в ТР №5/2015г. от 18.05.2017г. по т.д.№5/2015г., като се има предвид, че стопанската сграда е…

Цитирани норми и термини