Определение №43/08.02.2021 по дело №3418/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, I-во отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Дали въззивният съд при разглеждане на спора по същество е длъжен да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателствата за релевантните за спора факти и дали при преценка на свидетелските показания е длъжен да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля?


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.01.2021 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ:
Теодора Гроздева, Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 3418 /2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. Б. и В. Ц. Б. срещу въззивно решение № 196 /25.06.2020 г. по в. гр. д. № 906 /2019 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение № 244 /02.10.2019 г. по гр. д. № 45 /2019 г. на Ботевградския районен съд за отхвърляне на предявените от С. М. Б. искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и вместо това е прието за установено по отношение на Н. Ц. Б. и В. Ц. Б., че С. М. Б. е собственик на основание изтекла придобивна давност на апартамент с идентификатор № ….. по КК на [населено място], с адрес в [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. …., ап. …., с площ 90 кв.м. и прилежащи части: зимнично помещение № ….. и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

Ответникът по касационната жалба С. М. Б. в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по установителен иск за собственост на недвижим имот, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

Мотиви

За да постанови въззивното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел следното:

М. Н. Б. и Г. Ц. Б. са дарили на ищцата С. М. Б. (тяхна дъщеря) процесния апартамент в хода на висящ процес за разваляне на сключения между П. В. Б. и Н. Ц. Б., от една страна, и М. и Г. Б., от друга, договор за прехвърляне на горепосочения имот срещу задължение за издръжка и гледане, като искът по чл.87,ал.3 ЗЗД е уважен с влязло в сила на 14.05.2009 г. решение. Въззивният съд е приел, че на основание чл.226,ал.3 ГПК ищцата е обвързана от силата на пресъдено нещо на това решение, с което е отпаднало и вещно-прехвърлителното действие на дарението, както и че по време на производството в полза на ищцата не е текла придобивна давност.

Съдът е констатирал, че Н. Б. е починал на 27.05.2016 г., като е оставил наследници преживялата си съпруга, сина си М. Б. и внуците си (ответниците Н. Ц. Б. и В. Ц. Б. – деца на починалия на 16.01.1975 г. негов син Ц. Н. Б.). П. Б. е починала на 15.06.2016 г. и е наследена от М. Н. Б., Н. Ц. Б. и В. Ц. Б.. С влязло в сила на 14.03.2019 г. решение е допусната делба на процесния имот при квоти: 2 /4 ид.ч. за М. Б. и по 1 /4 ид.ч. за Н. Б. и В. Б..

При тези данни въззивният съд е приел, че най-ранният момент, от който е започнала да тече давността, е 14.05.2009 г. Прието е, че въпреки отпадане на вещно-прехвърлително действие на договора за дарение, същият е годно юридическо основание на добросъвестно владение, тъй като сделката не е нищожна; че меродавният момент за преценката относно добросъвестността е моментът на възникване на правното основание, поради което в случая ищцата е добросъвестен владелец и презумпцията за добросъвестност не е оборена, доколкото липсват данни за вписване на исковата молба за разваляне на договора за издръжка и гледане към момента на сключване на договора за дарение. В тази връзка са кредитирани и показанията на свидетеля П. – приятел на ищцата С. Б. от 2006 г., според които ищцата не е знаела за воденото дело.

Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че от 14.05.2009 г. нататък ищцата е владяла имота, като фактическата власт е упражнявана както лично, така и чрез родителите ѝ, които също винаги са живели в процесния апартамент, поради което в нейна полза е изтекла изискуемата от закона петгодишна придобивна давност. За да направи този извод, съдът е кредитирал показанията на свидетеля П., според които от 2006 г. той е посещавал процесния апартамент, в който ищцата живеела постоянно, като пътувала всеки ден до [населено място], където работела. През целия период от познанството им ищцата пребивавала основно в процесното жилище, като след 2016 г. там отглеждала и малкото им дете (на нея и на свидетеля П.) след раждането му. Тези показания са приети за достоверни, тъй като този свидетел, с оглед близките си отношения с ищцата, има най-преки наблюдения върху живота и работата ѝ от 2006 г., като установените от него факти не се опровергавали от показанията на свидетелката И.. (пребиваваща в съседен блок), която не била виждала отдавна ищцата, доколкото тази свидетелка нямала близки отношения със семейството на ищцата. Прието е, че дори ищцата да е пребивавала извън Б. през определени периоди, тя е продължила да осъществява владение върху имота чрез своите родители, които не са допускали други лица в жилището. Освен това е прието, че със заплащането на данъчните задължения и консумативи за имота ищцата е демонстрирала явно и несъмнено намерението си да го владее като свой, като това владение не е прекъсвано и смущавано. За пълнота е посочено, че в случая е изтекла и десетгодишната придобивна давност по чл.79,ал.1 ЗС, тъй като давността не е прекъсната нито с подаване на исковата молба по настоящото дело, нито с предявяването от ответниците на иск за делба срещу бащата на ищцата, тъй като тя не е била страна в производството.

Касационен въпрос

Налице е основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по част от първия поставен от жалбоподателите процесуалноправен въпрос, уточнен от съда: дали въззивният съд при разглеждане на спора по същество е длъжен да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателствата за релевантните за спора факти и дали при преценка на свидетелските показания е длъжен да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля?

Настоящият състав приема, че като не е съобразил възможната заинтересованост на свидетеля П. от изхода на спора в полза на ищцата и като не е обсъдил показанията му с оглед на всички други данни по делото, въззивният съд е допуснал противоречие с посоченото от жалбоподателите по делото съдебно решение № 800 /22.03.2011 г. по гр. д. № 776 /2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено на основание чл.290 ГПК, с което в отговор на процесуалноправен въпрос е прието, че въззивният съд в мотивите на решението си обсъжда доказателствата за всички правнорелевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани и когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид възможната заинтересованост на свидетеля.

Диспозитив

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 196 /25.06.2020 г. по в. гр. д. № 906 /2019 г. на Софийския окръжен съд.

Указва и дава възможност на Н. Ц. Б. и В. Ц. Б. в едноседмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 139.95 лева (сто тридесет и девет лева и 95 ст.), като им указва, че в случай, че в определения срок не представи доказателства за заплащане на държавната такса, производството по делото ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това.

Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение
    Решение № 800 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 776/2009 г.
    Относно задължението на съда да прецени заинтересоваността на свидетеля, който е в трудово правоотношение с работодателя. Относно правното значение на връчването на длъжностна характеристика и нормативната уредба на трудовите задължения и за липсата на качества като основание за прекратяване на трудовия договор.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари