Решение №43/27.05.2021 по дело №200/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

Относно регламентираното в чл. 202 ГПК задължение на решаващия съд за цялостна оценка на заключението на вещото лице /в случая, автотехническата експертиза/ заедно с другите доказателства по делото, релевантни към механизма на произшествието.

Отговор

Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено в пълнота, наред с всички останали доказателства по делото, като решаващият съд е длъжен да изложи мотиви, обективиращи преценката му за годността на експертизата. Възприемането на заключението от съда не е обусловено от оспорването му от страните по делото, като отсъствието на възражения срещу експертното становище е правно ирелевантно за неговата обективност и за значението му за крайния правен резултат по делото. Съдът, включително и въззивният, следи служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано, и когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставените задачи, съдът има задължение съгл. чл. 201 ГПК да постави допълнителна задача на експерта, или да допусне повторна експертиза за изясняване на релевантните за правния спор факти.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА, КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при секретаря Силвиана Шишкова

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 200/2020 година

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Т. и С. Д. Т. – малолетен, представляван от своя баща и законен представител Д. Т., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2251 от 16.10.2019 г. по гр.д. № 1790/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, дванадесети състав, с което след отмяна на решение № 5341 от 08.08.2018 г., поправено с решение от 02.11.2018 г., по гр.д. № 13441/2016 г. на Софийски градски съд, I ГО, девети състав, в частите, с които на Д. Т. и на С. Т. са присъдени, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Е. К. А. в размер на по 15 000 лв., ведно със законната лихва от 21.01.2012 г. и в частта за присъдените в тежест на ЗД „Евроинс” АД разноски, исковете са отхвърлени, а в останалите обжалвани части – за отхвърляне на частичните искове до 60 000 лв. - за Д. Т. и до 75 000 лв. - за С. Т., е потвърдено първоинстанционното решение, с присъдени в полза на застрахователното дружество разноски по делото.

В жалбата се поддържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост, с искане за отмяна на въззивното решение. Касационните жалбоподатели считат, че в нарушение на императивни процесуални правила, апелативният съд не е преценил доказателствата по делото, не е анализирал в пълнота автотехническата експертиза, а интерпретацията на доказателствения материал съдържа белези на фрагментарност и необективност. Оспорват крайният правен извод на съда за липса на противоправно поведение на водача на товарната композиция за настъпване на произшествието и за невъзможност да се ангажира гражданската му отговорност за настъпилите /претендирани/ вреди, съответно, за невъзможност да се ангажира функционално обусловената отговорност на ответното застрахователно дружество. В жалбата са развити доводи във връзка с понятието „спасителна маневра” изяснено от ОСНК на ВС в ТР № 106/1983 г., с позоваване на незаконосъобразност и необоснованост на извода на въззивния съд за предприета правилна такава маневра от страна на водача на товарната автокомпозиция. Отделно от това, касационните жалбоподатели изтъкват, че произшествието не би настъпило при съобразяване, от страна на водача на композицията, на доказани в процеса отрицателни фактори: снеговалеж и мокра пътна настилка, които сочат на допуснати нарушения на чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП. Оплакванията за неправилност на атакувания съдебен акт се поддържат в депозирана по делото писмена защита от процесуалния пълномощник на касаторите, обективирана в молба с вх. № 2429/23.03.2021 г.

В постъпил по делото писмен отговор от ответника по жалбата - „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, са развити доводи

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари