Определение №428/28.10.2020 по дело №866/2020

    Анотация

    Въпрос


    1

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 428

    София, 28.10.2020 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

    ГАЛИНА ИВАНОВА

    като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 866 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 396, ал.2 , изр. 3 вр. чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

    Държавната хазна на Р Полша чрез Генерален директор на националните пътища и магистралите, Р Полша обжалва определение, постановено от Апелативен съд – София по в.ч.гр.д. 4070/19 г., с което е допуснато обезпечение срещу него чрез налагане на запор на вземането му по гаранция № 02900100000348 за добро изпълнение на договор на стойност 52 924 272,43 полски злоти, издаден от ЗД „Евро инс“ АД в полза на Държавната хазна на Р Полша - Генералния директор на националните пътища и магистрали (ГДНПиМ) и гаранция № 02900100000818 за обезпечаване на плащане за сумата от 9 314 671,95 полски злоти също издадена от ЗД „Евро инс“ АД, валидна до 31.07.2019 г. в полза на Държавната хазна на Р Полша - ГДНПиМ.

    Сочи основание за нищожност на определението като постановено в нарушение на чл. 18 от ГПК. Счита, че като държавен орган от изпълнителната власт на Р Полша, той бил действал в това си качество във връзка с упражняване на суверенните права на Р Полша, а именно строеж на публичната пътна мрежа.

    Сочи основание за недопустимост на определението поради липса на международна компетентност на българските съдилища. Оспорва наличие на компетентност по чл. 35 от Регламент 1215/12 г. на ЕП и на Съвета, тъй като била налице пророгация на компетентност по смисъла на чл. 25 от същия регламент – писмено съгласие на страните за разглеждане на възникналите между тях спорове от съд в Полша. Освен това имало висящ процес вече пред полски съд, както и произнасяне на съдилищата, които са оставили без уважение исканията.

    Счита, че било недопустимо образуване на процеси пред съдилищата на различни държави-членки от гледна точка на международното частно право, защото бил осъществяван т.нар. „търсене на съд“ („forum shopping“). Изводът за наличие на компетентност на съдилищата в две държави-членки бил в противоречие на принципите на МЧП и наличието на такава компетентност можело да доведе до две противоречиви решения. Била постановена и европейска заповед за плащане от 29.10.2019 г. по дело IV/171/19 на Окръжния съд на [населено място], полските съдилища били признали задължението на ЗД „Евро инс“ АД да плати гаранциите.

    Дори да се приемело, че съдът в Р България, конкретно Апелативен съд – София е международно компетентен да постанови обжалваното определение, то в такъв случай, той е следвало да приложи разпоредбите на ГПК по отношение на обезпечението на искове. САС въобще не бил обсъдил и съобразил, че съгласно императивната разпоредба на чл. 389, ал.1 от ГПК компетентен да наложи обезпечение бил съдът, който разглежда висящия иск.

    Освен това било налице нарушение на чл. 393, ал. 1 от ГПК. Нормата на чл. 393, ал. 1 от ГПК предвиждала, че не се допуска обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения. Въпреки че знаел, че ответникът е полско държавно учреждение, съдът въобще не бил съобразил, че това правило се прилага по отношение на него. САС бил нарушил и чл. 126, ал. 1 от ГПК, тъй като имало определения на други състави с отказ да се допусне поисканата мярка. Не била доказана обезпечителна нужда. В настоящия случай липсвала адекватност на мярката, тъй като гаранциите били безусловни, неотменяеми, независими от валутното правоотношение. Мярката не била временна, тъй като не бил дал срок за внасяне на гаранцията за издаване на обезпечителна заповед.

    Сочи основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, оччевидно неправилно, тъй като не били налице и не била доказана обезпечителна нужда от страна на молителите. А и следвало да се приложи чл. 393, ал. 1 от ГПК. Излага подробни съображения за неправилност.

    Освен това сочи следните правни въпроси, които според него са включени в

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове