Определение №427/13.11.2020 по дело №2856/2020

    Анотация

    Въпрос


    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 427

    София, 13.11.2020 г.

    Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

    ЛЮБКА АНДОНОВА

    като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 2856 по описа за 2020 г., взе предвид следното:

    Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Й. Г. К., чрез адв. Т. М., срещу въззивно определение № 73/22.05.2020 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по частно гр.д. № 95/2020 г.

    Поддържа оплаквания за неправилност.

    Насрещната страна Т. С. С., чрез адв. М. М., отговарят в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, че частната жалба е неоснователна и моли същото да бъде потвърдено, като съответно на доказателствата по делото.

    Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

    Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.

    За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:

    Въззивният съд, като потвърдил определението на Великотърновския окръжен съд, прекратил производството по делото, като намерил същото за недопустимо съгласно чл. 299 ГПК. За да постанови този резултат, съдът установил, че предметът на спора е идентичен с този по гр.д. № 2514/2016 г. по описа на Великотърновския окръжен съд (за сумата от 5164,67 лв.) и по гр.д. № 2036/2016 г. на Великотърновския окръжен съд (за сумата от 40962,35 лв.), по които са постановени решения, влезли в сила. По настоящото дело ищцата Й. К. се позовава на твърдение за погасен на 20.03.2017 г. дълг по договора за кредит от 10.12.2012 г. Този факт обаче е настъпил преди формиране силата на пресъдено нещо по вече приключилите дело – по първото на 10.07.2017 г., а по второто – на 30.10.2018 г., когато съответно са проведени последните открити съдебни заседания пред въззивна инстанция, в които е даден ход на устните състезания. Съдът посочил, че към посочените дати, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, страните са могли да заявяват настъпилите след предявяване на иска факти от значение за спорното право. Нов иск, насочен към установяване на отречено със сила на пресъдено нещо право е допустим, само ако той се основава на факт, настъпил след формирането й.

    Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса може ли да се изменя основанието на иска до приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Той е неотносим, тъй като не става реч за хипотеза на чл. 214 ГПК. При изменението на иска се предявява различна претенция от първоначалната – чрез ново или прибавено искане; чрез ново или прибавено основание. При заявена претенция, посочването на нов факт (новооткрит или новонастъпил) от значене за спорното право, не води до изменение на иска. Пропускът на страна да заяви релевантен факт, се преклудира след даване ход на устните състезания пред съда, който последен се произнася по съществото на спора. Този пропуск не може да бъде поправен чрез предявяване отново на същия иск, с въвеждане и на твърдение за релевантен факт, осъществил се до посочения момент. Само в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и то в срока по чл. 305, т. 1 ГПК, влязлото в сила решение може да бъде отменено, но не и пререшено чрез предявяване на нов иск, ако факт от значение за крайния резултат по делото, осъществен до датата на формиране на устните състезания, е бил неизвестен на страната, при проявена от нейна страна добросъвестност.

    Жалбоподателят още твърди и очевидна неправилност на обжалваното определение. Изложението от него доводи, идентични с тези по частната касационна жалба не сочат на хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Без значение е дали действително претендираната сума се дължи или не на К. от С.; отделно съображенията за съдържанието на докладите по чл. 146 ГПК по приключилите дела са и нелогични – как съдът да дава указания за установяване на факт, който е настъпил в хода

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове