Определение №424/16.11.2020 по дело №2115/2020

    Анотация

    Въпрос


    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 424

    София, 16.11.2020 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

    Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

    Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

    ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2115 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    С решение № 509 от 13.04.2020 г. по в. гр. д. № 70/2020 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 5202 от 25.11.2019 г. по гр. д. № 5600/2019 г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Н. Н. Н. срещу община Варна отрицателен установителен иск за собственост на ПИ с идентификатор .......... с площ от 732 кв. м. и ПИ с идентификатор ............ с площ от 346 кв. м., двата имота по КККР на [населено място].

    Въззивният съд е приел, че отрицателният установителен иск е допустим, тъй като е налице конкуренция на твърдени от двете страни права върху процесните имоти – ищцата се позовава на придобивна давност, започнала да тече от 2000 г., а ответната община – на основанието по § 42 ПЗР на ЗОС.

    По същество искът е неоснователен, т.е. община Варна е собственик на спорните имоти. От заключението на приетата по делото експертиза се установява, че процесните имоти попадат върху няколко стари имота по КП от 1956 г., по отношение на които са проведени отчуждителни процедури по ЗТСУ /отм./ и отчуждените имоти са актувани като държавна собственост. Налице е реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., но възстановените части по този закон не попадат в границите на процесните имоти, ето защо невъзстановените части са останали държавна собственост. Към датата на приемането на §42 ПЗР на ЗОС / ДВ бр. 96 от 5.11.1999 г./ процесните два имота са заварени като държавна собственост. По силата на действащия към този момент градоустройствен план - ЗРП от 1992 г., имотите са отредени за застрояване /без значение дали са или не са застроени/, а оттам и е налице трансформация на държавната собственост в общинска на посоченото придобивно основание. Затова не е оборен легитимиращият ефект на АЧОС, въз основа на който ответникът заявява собственически права върху процесните имоти, т. е. налице е отрицателната предпоставка, препятстваща придобиване на имотите по давност, въведена с мораториума по § 1 ЗИД ЗС, в сила от 01.06.2006 г., с който се въвежда забрана за придобиването им по давност до 31.12.2022 г.

    Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Н. Н..

    Жалбоподателката счита, че по делото липсват доказателства процесните имоти да са били държавна собственост към момента на влизане в сила на § 42 ПЗР на ЗОС. В съставения акт за общинска собственост от 2018 г. общината не се е позовала на § 42 ПЗР на ЗОС, а на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС. Освен това при разглеждане на делото окръжният съд допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

    В изложението към жалбата се поставят следните два въпроса по чл.280, ал.1 ГПК: 1. Преминават ли в собственост на общината на основание §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС незастроените парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити от държавата, ако не е бил съставен акт за държавна собственост; 2. За задължението на съда по чл.235, ал.2 ГПК, като инстанция по същество, да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

    По първия въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по втория въпрос – основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Община Варна оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.

    Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

    Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол, независимо от цената на иска.

    Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове