Определение №421/13.11.2020 по дело №2151/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За възможността стопанска постройка да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху жилищната сграда в това дворно място.


Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ:
Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 2151 от 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба с вх.№4779/15.06.2020г., подадена от М. С. Я. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Е. П. от АК-П., срещу решение №90, постановено на 11.03.2020г. от Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д.№886/2019г., в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд по предявения от С. Ф. Я. и Р. Я. Я. иск против М. С. Я., е прието за установено, че М. Я. не е собственик на 1/2 идеална част от двуетажна стопанска постройка-плевня, построена в УПИ …….., кв….по плана но [населено място], и е отменен нотариален акт №.., том .., рег.№……, дело №…/03.07.2018г. на нотариус рег.№….

Мотиви

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК, т.1 и т.3.

Според касатора в обжалваното въззивно решение съдът е приел, че стопанската постройка-плевня, е принадлежност към жилищната сграда и следва нейната собственост, като в този случай презумпцията на чл.92 ЗС е изключена, позовавайки се на решение №100 от 25.06.2014г. по гр.д.№4966/2013г. на ВКС, I г.о., но това решение третира въпроса за постройките, които са функционално и технически свързани с основната сграда и не могат да съществуват самостоятелно, още повече имат общи конструктивни елементи като стени, покриви и др., докато в конкретния казус става въпрос за постройка, която може да съществува самостоятелно, да бъде в собственост и не е част от къщата, а е строеж по смисъла на ЗУТ. Поддържа, че обжалваното решение противоречи на решение №109 от 14.06.2010г. по гр.д.№446/2009г. на I г.о. на ВКС и решение №172 от 12.10.2015г. по гр.д.№1167/2015г. на I г.о. на ВКС, в които е прието, че по давност може да се придобие постройка /вкл. и стопанска/ както върху съсобствен терен, така и върху такъв от трето лице. В касационната жалба се съдържат оплаквания, че неправилно въззивният съд е приел, че стопанската постройка не представлява самостоятелен обект, а оттам и че неправилно въззивният съд е приел, че ответникът не би могъл да притежава идеална част от стопанската постройка, след като не притежава вече права върху дворното място и жилищната сграда. С оглед тези оплаквания и доводи следва да се приеме, че касаторът поставя пред ВКС въпроса за възможността стопанска постройка-плевня, да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху жилищната сграда в това дворно място.

Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

-стопанска постройка, която не е технически свързана с жилищната сграда и не е част от сградата в същия поземлен имот /дворно място/, може ли да обслужва само дворното място; може ли такава постройка да съществува и без да има построено в имота жилище и да се ползва самостоятелно само за обслужване на дворното място и за отглеждане на животни, които са собственост на държателя на постройката;

-необходимо ли е да бъде изследван въпросът дали стопанската постройка е строеж по смисъла на ЗУТ и в чия тежест следва да бъде възложена доказателствената тежест за това;

-стопанска постройка, която е строеж по смисъла на ЗУТ, може ли да бъде обект на разпоредителна сделка.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответниците по касационна жалба С. Ф. Я. и Р. Я. Я., чрез процесуалния си представител адв.К. С. от АК-П., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски по представен списък.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

С. Ф. Я. и Р. Я. Я. са предявили срещу М. С. Я. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че М. С. Я. не е собственик на 1/2 идеална част, представляваща западната част от двуетажна стопанска постройка –плевня, построена в УПИ …….. от кв… по плана на [населено място], както и за отмяна на н.а.№.., том .., рег.№…, дело №…/13.07.2018г. на нотариус с рег.№…, с твърдението, че те двамата притежават н режим на СИО 18/20 ид.части от поземления имот, за който е отреден УПИ УПИ ……. от кв…. по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], ведно с 18/20 ид.части от построената в имота двуетажна жилищна сграда от 88 кв.м. на всеки етаж и стопанска сграда-плевня със застроена площ от 88 кв.м. Поддържат, че целият имот е наследствен и принадлежал на Д. Х. Я. и К. Д. Я., дядо на С. Ф. Я. и баща на М. С. Я., като от 1983г. С. Ф. Я. владее имота, а откакто с Р. Я. са съпрузи /от 1995г./ живеят в бащиния дом и са придобили правото на собственост върху стопанската постройка по давност.

Поддържат, че по предявен по реда на чл.108 ЗС иск М. С. Я. е признат за собственик на 1/20 ид.част от имота, ведно с построената в него жилищна сграда, като предявеният от М. С. Я. иск за предаване владението на 1/4 идеална част от стопанската сграда-плевня е отхвърлен. Поддържат, че М. С. Я. ползва 1/2 ид.част от плевнята, като отглежда животни на първия етаж и държи сено на втория етаж, но считат същия за владелец на неговите 1/20 ид.части и държател на останалите 19/20 ид.части. След изпращането на покана за заплащане на месечен наем М. С. Я. се снабдил с нотариален акт №.., том.., рег.№…, дело №…03.07.2018г. за 1/2 ид.част от двуетажната стопанска постройка-плевня, с което обосновават правния си интерес от предявяването на иска.

В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК М. С. Я. оспорва предявения отрицателен установителен иск с твърдението, че е собственик на половината и то на западната половина на постройката. Поддържа, че той е построил стопанската постройка, ползвал я и владял западната й половина повече от 30 години, вкл. и към настоящия момент, придобил правото на собственост по давност, за което е съставен и нотариален акт през 2018г., докато С. Ф. Я. и Р. Я. Я. не са владели тази постройка и не са придобили по давност собствеността.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че през 2011г. С. Я. се е снабдил с нотариален акт за собственост №.., том .., рег.№…, дело №../2011г., позовавайки се на придобивна давност, за целия имот – УПИ …… в кв…. по плана на [населено място], ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка, което предизвикало спор за собственост – през 2012г. А. Т. и М. Я. са предявили против С. Я. иск за признаване на права за по 1/4 ид.част за всеки един от тях, с твърдението, че недвижимият имот, в който се намира стопанската постройка, е останал в наследство от Д. Я.. С първоинстанционното решение са признати права върху 1/4 ид.част от дворното място, жилищната и стопанската сграда за А. Т. и М. Я. /за всеки един от тях/, като по отношение на първите два обекта е уважен и ревандикационният иск, докато по отношение на стопанската постройка искът е бил отхвърлен в осъдителната му част. Въззивният съд обезсилил решението в частта, с която исковете са уважени в установителната част, а в частта, с която е отхвърлен искът на М. Я. за 1/2 ид.част от плевнята е потвърдил решението на първоинстанционния съд по съображения, че С. Я. е придобил по давност 1/2 ид.част от постройката и тъй като М. Я. упражнява фактическата власт върху 1/2 ид.част, то и предявеният срещу С. Я. иск е неоснователен. Взето е предвид, че в частта, с която ревандикационните искове за по 1/4 ид.част от дворното място и жилищната сграда, както и предвеният от А. Т. ревандикационен иск за стопанската постройка, са били отхвърлени от въззивния съд, решението е било отменено от ВКС през 2015г. и на М. Я. и А. Т. са признати права върху 1/20 ид.част от дворното място и жилищната сграда за всеки един от тях.

Взето е предвид, че след приключване на това производство С. и Р. Я. са инициирали производство за съдебна делба срещу М. Я. и А. Т., като е поискана делба на дворно място и жилищна сграда, а стопанската постройка не е изрично посочена в исковата молба и в делбеното производство въпросът за собствеността върху стопанската постройка не е бил поставян – съдът е допуснал делба на дворното място и жилищната сграда. Прието е, че във втората фаза делбата приключила с изнасяне на имота на публична продан, като след влизане в сила на решението по извършване на делбата е образувано изпълнително производство под №47/2018г. на ДСИ при РС-Велинград и имотът е изнесен на публична продан, като видно от данните в изпълнителното производство, в оценката на имота стопанската сграда не е включена. Взето е предвид също така, че публичната продан е приключила като с влязло в сила постановление за възлагане имотът е възложен на С. и Р. Я.. М. Я. се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка в хода на изпълнителното производство.

Въз основа на събраните по делото гласни доказателства въззивният съд е приел, че стопанската постройка е изградена през 1974-75г. след пожар приживе на наследодателя, т.е. е възстановена с активното участие на М. Я..

Изложени са съображения, че същественото за изхода на спора е, че към момента е извършена публична продан, като имотът е възложен на С. и Р. Я. като купувачи, като е взето предвид, че процесната стопанска постройка представлява несамостоятелен обект на право на собственост. С оглед на това е прието, че по отношение на тази постройка приложение намира правилото на чл.98 ЗС, макар нито в хода на делбеното производство, нито в хода на изпълнителното производство въпросът за наличието на такава постройка да не е бил обсъждан, тя не е била оценявана от съдебния изпълнител и не фигурира в постановлението за възлагане.

Прието е, че се касае за сграда, която не е самостоятелен обект на собственост, поради което представлява принадлежност към жилищната сграда и следва нейната собственост като принадлежност по смисъла на чл.98 ЗС. Изложени са съображения, че постройката не представлява приращение към дворното място, тъй като не може да бъде ползвана самостоятелно от собственика на мястото без той да има жилище в него. Прието е, че едно лице би могло да притежава постройка от този вид в собствено или съсобствено дворно място, а в случая М. Я. не би могъл да притежава идеална част от стопанската постройка, след като не притежава вече права върху дворното място или жилищната сграда – след приключване на публичната продан той няма никакви права върху дворното място и жилищната сграда и не може да притежава права само върху идеална част от стопанската постройка.

Касационен въпрос

Така изложените от въззивния съд съображения обосновават наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора въпрос за възможността стопанска постройка да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху жилищната сграда в това дворно място. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по въпроса дали стопанска постройка, предназначена за отглеждане на животни и съхранение на фураж представлява самостоятелен обект състав на ВКС до настоящия момент не се е произнасял. Следва да бъде извършена преценка дали становището, изразено в решение №109 от 14.06.2010г. по гр.д.№446/2009г. на I г.о. на ВКС по отношение на стопанска постройка – дърводелски цех и становището, изразено в решение №172 от 12.10.2015г. по гр.д.№1167/2015г. на I г.о. на ВКС по отношение на стопански постройки – складове, строени като конюшня и фурна, може да бъде възприето и в случай като настоящия.

Диспозитив

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №90, постановено на 11.03.2020г. от Окръжен съд – Пазарджик по в.гр.д.№886/2019г.

Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 51.40 лв. /петдесет и един лева и 40 ст./ и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.

След представянето на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение
    Решение № 172 от 12.10.2015 г. по гр. д. № 1167 / 2015 г.
    Относно възможността да се запази право на собственост върху идеална част от стопанска постройка, която няма самостоятелно значение, предназначена е да обслужва дворното място или построена в него жилищна сграда и е тяхна принадлежност, от съсобственик, който е прехвърлил на друг съсобственик всички притежавани идеални части от дворното място и…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми