Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Иванка Ангелова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Може ли с решението си въззивният съд да възложи в доказателствена тежест на другата страна установяването на правнорелевантен факт, който първоинстанционният съд е указал, че подлежи на установяване от насрещната страна, без предварително да уведоми страните за становището си как разпределя доказателствената тежест за подлежащия на доказване факт, без да им предостави възможност да изразят становище и без да даде указания за ангажиране на доказателства?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ХОРОЗОВА, ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № ******/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на М. Г. С., чрез процесуален представител, против Решение № ****** на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на Решение № ****** на Варненски районен съд, са отхвърлени предявените от М. Г. С. срещу БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., със седалище Париж, Франция, действащо чрез регистриран клон в РБ БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, искове с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК за приемане за установено, че договор за потребителски кредит CARU – 11632207, сключен на 29.10.2015г., е недействителен, и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 504.34 лв., представляваща платена сума при начална липса на основание, ведно със законната лихва от 29.10.15г., като неоснователни.

Мотиви

Искането за отмяна на решението на Варненски окръжен съд е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност, нарушения на материалния и процесуалния закон, обусловили неправилния извод за недоказаност от ищеца на твърдението, че шрифтът, на който бил изготвен договорът за потребителски кредит е по-малък от 12, което е едно от основаванията за претендираната недействителност. Не било съобразено от въззивния съд, че още с исковата молба е поискано назначаване на експертиза за установяване размера на шрифта на договора и елементите му – общи условия, застраховка и др., както и липсата на оплакване във въззивната жалба срещу извършеното от районния съд разпределяне на доказателствената тежест. Сочи, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд, несподеляйки използвания от районния съд начин за установяване на шрифта – чрез ползване на програмен продукт АВВYY Fine Reader, без да уведоми страните за промяна в тежестта на доказване размера на шрифта, съответно – да даде възможност за поддържане на доказателствените искания, е отхвърлил исковете поради недоказаност на соченото основание. Противопоставя се на приетото от въззивния съд, че Директива 2008/48/ЕО не съдържа въведеното със ЗПК изискване – всички елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Моли обжалването решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло, или в случай на необходимост от провеждане на СТЕ, делото да се върне за разглеждане от друг състав на ВОС.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и 2 и чл. 280, ал. 2 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Чия е доказателствената тежест за доказване, че шрифтът на който бил изготвен договорът за потребителски кредит е по-малък от 12, при иск за установяване недействителността на договора, поради противоречие с разпоредби на ЗПК? 2. В случай, че първоинстанционният съд не е извършил разпределение на доказателствената тежест или е извършил неправилно разпределение на същата, но във въззивната жалба и в отговора липсват оплаквания за това, може ли въззивният съд да преразглежда приетите за установени с първоинстанционното решение факти? 3. Следва ли да се дадат указания на страна, че не сочи доказателства за наличие на определен факт, ако пред първоинстанционния съд такова доказателствено искане е направено, но не е допуснато от съда? По първия въпрос не се сочи допълнително селективно основание. По втория въпрос касаторът твърди противоречие на обжалваното решение с Решение по т. д. № 1047/2016 г., на ВКС, ТК, І отд., а по трети въпрос – с ТР №1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение по гр. д. № 7040/2014г. на ІІІ г. о.

Допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е основано на сочено противоречие с Директива 2008/48/ЕО, поради неправилно приемане от въззивния съд, че същата не съдържа въведеното ЗПК изискване – всички елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по. малък от 12.

Касаторът се позовава и на самостоятелния селективен критерий по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, обоснована с посочените твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, възразява срещу допустимостта на касационната жалба по отношение на осъдителния иск с оглед на цената му, оспорва основателността на касационната жалба, без становище по приложното поле на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Претендираната с исковата молба недействителност на процесния договор за кредит, предмет на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, е основана на сочено от ищеца противоречие на договора за кредит, на общите условия и застрахователен сертификат, със законовото изискване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, съгласно който всички елементи на договора трябва да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Позовава се и на противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, поради липса на ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита – кои компонентни точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 11.08%. За установяване размера на шрифта във всеки един от елементите на сключения договор, включително общите условия и застрахователен сертификат, с исковата молба ищецът е поискал назначаване на СТЕ. В депозирания писмен отговор, с който е оспорена основателността на исковете, ответникът изрично е заявил, че не възразява по искането за допускане на техническа експертиза, към която е поставил две нови задачи. С доклада по делото по чл. 146 ГПК районният съд е възложил в тежест на ответната страна пълното и главно доказване сключването на договора в писмен вид, при яснота на договорните клаузи и размер на шрифта не по-малко от 12. С протоколно определение от 26.02.2021г. по съображения, че размерът на шрифта на един документ може да бъде установен и с просто око, както и че при конвертиране на документи, което се случва след сканирането им, при което се използва програмата АВВYY Fine Reader, която сама по себе си дава възможност да се види не само размера, но и вида на шрифта, районният съд е оставил без уважение искането на страните за допускане на техническа експертиза. След прилагане на посочените методи, съдът е стигнал до извода, че договорът за кредит, сертификатът и ОУ не отговарят на изискването да са с еднакъв шрифт, както и че част от елементите са с шрифт под 12, с което е обосновал решението за основателност на установителния иск за недействителност на соченото противоречие на процесния договор с чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Сезиран с жалба на ответното дружество, в която са изложени оплаквания за необоснованост на извода на районния съд, че част от елементите на договора за кредит са с шрифт под 12, въззивният съд е приел, че въпреки носената от ищеца доказателствена тежест, последният не е ангажирал доказателства за това, че шрифтът на договора е по-малък от 12. Изложено е, че подобна преценка не може да бъде изведена само от прочита на представения документ, нито от използване на програма за конвертиране на документи. В допълнение, въззивният съд е приел, че от приложения по делото оригинал на процесния договор било видно, че всички негови условия са ясно и четливо написани, при спазване изискванията на Директива 2008/48/ЕО за изготвянето му на хартиен или друг траен носител, с посочване по кратък и ясен начин на конкретни данни, които задължително следва да съдържа, за да може потребителят да прецени обема на своите задължения. Обсъдено е, че цитираната директива не съдържа въведеното ЗПК изискване всички елементи на договора да се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, въз основа на което е обоснован правен извод, че дори шрифтът да е по-малък от 12, щом съответства на изискванията на чл. 10, параграф 2 Директивата, не се установява твърдяното нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което да обоснове недействителност на договора за кредит. Неоснователността на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми е мотивирана с приетото по първия иск отричане твърдяната недействителност на договора за кредит, в който случай потребителят дължи връщане само на чистата стойност на получения кредит. Обсъдено е, че с извършените плащания ищецът е изпълнил задължението си да изплаща кредита на погасителни вноски в договорения размер и не се установява да е налице твърдяното плащане без основание.

Касационен въпрос

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория и третия поставени от касатора процесуалноправни въпроси. Същите са предпоставени от посочените в изложението процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, който с решението променя разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест, без да уведоми страните и без да им даде указания и възможност да ангажират доказателства за уста- новяване на релевантен за спора факт. Касационното обжалване следва да се допусне по обобщения и преформулиран от настоящия състав процесуалноправен въпрос, а именно: Може ли с решението си въззивният съд да възложи в доказателствена тежест на другата страна установяването на правнорелевантен факт, който първоинстанционният съд е указал, че подлежи на установяване от насрещната страна, без предварително да уведоми страните за становището си как разпределя доказателствената тежест за подлежащия на доказване факт, без да им предостави възможност да изразят становище и без да даде указания за ангажиране на доказателства? Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в ТР № 1/2013г., доразвита в част от решенията на ВКС, на които се позовава жалбоподателят. Обусловеността на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД от изхода на спора по обуславящия иск за действителност на процесния договор за кредит, предпоставя висящност на делото и в тази част.

Диспозитив

Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1696 от 12.11.2021г. по в. гр. д. № 2090//2021 г. на Варненски окръжен съд.

УКАЗВА на М. Г. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС по ГПК, в размер на 525 лв. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва на председателя на второ отделение при Търговска колегия на ВКС – за насрочване в публично съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение № 74 от 26.07.2017 г. по т. д. № 1047/2016 г.
    Oтносно възможността въззивният съд да преразглежда изводите на първата инстанция относно подлежащите на доказване факти, обсъждайки факти, по отношение на които не е извършено разпределение на доказателствената тежест в доклада, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и без да им даде указания…
  • Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013
    Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
    Може ли с решението си въззивният съд да възложи в доказателствена тежест на другата страна установяването на правнорелевантен факт, който първоинстанционният съд е указал, че подлежи на установяване от насрещната страна, без предварително да уведоми страните за становището си как разпределя доказателствената тежест за подлежащия на доказване факт, без да…

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]