Определение №418/13.11.2020 по дело №1783/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Длъжен ли е въззивният съд да формира мотиви по възраженията във въззивната жалба, да обсъди всяко от тях поотделно и да заяви защо ги приема за основателни или неоснователни?

Длъжна ли е въззивната инстанция да формира мотиви по събраните по делото доказателства, включително и тези, свързани с оплакванията във въззивната жалба, като обсъди всяко от тях поотделно и да заяви какви юридически факти се установяват с всяко едно от тях?

Въззивният съд следва ли да формулира мотиви, когато заявява, че споделя мотивите на първоинстанционния съд в хипотезата на чл. 272 ГПК?


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1783/2020 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Н. Ж. чрез неговия пълномощник адв. Вл. Д., срещу въззивно решение № 1495 от 12.12.2019 г. по по в.гр.д. № 816/2019 г. на Варненския окръжен съд. В касационната жалба е наведено оплакване за недопустимост на постановения съдебен акт, като се твърди, че въззивният съд е допуснал делба на несъществуваща сграда. На следващо място касаторът поддържа, че решението е необосновано и при постановяването му въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е формирал мотиви по всяко едно от заявените с въззивната жалба оплаквания.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост, както и на основание чл. 280, ал.1 ГПК, т.1 и 3 по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси.

В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Д. Р. П. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за достъп до касационно обжалване.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 858 от 01.03.2019 г. по гр.д. № 10077/2018 г. на Районен съд – Варна в обжалваната му част, с което е отхвърлен предявеният от К. Н. Ж. против Д. Р. П. насрещен иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК за установяване, че същият е едноличен собственик на придобитите през време на брака недвижими имоти, представляващи неурегулиран поземлен имот пл.№ ….по плана на м. ”Л. и С. г.”, в землището на [населено място], с площ по скица 561.40 кв.м, а по документ за собственост – 600 кв.м, ведно с изградената в същия вилна постройка със застроена площ 35 кв.м, подобрения и трайни насаждение, придобит чрез договор за покупко – продажба от 27.06.2002 г., основан на твърдения за влагане на лични средства на ищеца, дарени от неговите родители.

Страните по делото са бивши съпрузи. Сключили са граждански брак на 08.06.1996 г., който е прекратен с развод с решение по гр.д. № 10860/2017 г. на Районен съд – Варна, влязло в сила на 01.12.2017 г.

Делото е образувано по иск, предявен от К. Н. Ж. против Д. П. за делба на недвижим имот – апартамент № 70 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] който страните са придобили по време на брака си по договор за продажба, сключен с [община].

С отговора на исковата молба ответницата Д. П. е поискала в делбата да бъде включен и друг недвижим имот – дворно място с построената в него вилна сграда на 35 кв.м, находящ се в [населено място], също придобит по време на брака чрез договор за покупко – продажба, по който като купувач фигурира само съпругът К. Ж.. Той е предявил против Д. П. насрещен иск за установяване пълна трансформация на основание чл. 23, ал.1 СК в придобиването на този имот, като е твърдял, че същият е закупен с негови лични средства, дарени от родителите му в периода 1996 г.- 2001 г.

Първоинстанционният съд е отхвърлил насрещния иск. След преценка на събраните по делото доказателства е приел, че ищецът по него не е доказал при условията на пълно и главно доказване извънсемейния произход на средствата като дарени от неговите родители и влагането им за закупуване на имота в [населено място]. Оттук и като се е позовал на установената в чл. 21, ал.3 СК презумпция за съвместен принос, е направил извод, че върху имота в [населено място] е възникнала съпружеска имуществена общност, която след развода се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни права.

При разглеждане на делото в първата инстанция жалбоподателят не е навел твърдение, че вилната сграда със застроена площ 35 кв.м, предмет на договора за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № …., т…, дело № … / 27.06.2002 г. и отразена в представената по делото скица на северната граница на имота, е била съборена и в южната част на дворното място е построена друга сграда. Такива доводи не са наведени и с въззивната жалба. В открито съдебно заседание на 04.06.2019 г. пълномощникът на ищеца е заявил, че сградата е съборена и не съществува отпреди 3-4 години, и за установяване на това обстоятелство е поискал назначаване на съдебно- техническа експертиза, която е допусната от въззивния съд. В своето заключение вещото лице е посочило, че след извършен оглед в мястото е установило, че сградата със застроено площ 35 кв.м, отразена в скица № 130 от 16.08.2016 г. на кметство [населено място] на северната имотна граница, не съществува. В имота има изградена постройка с размери 7.15 м. на 5.10 м, разположена в югозападната му част.

Това заключение не е обсъдено от въззивния съд, който е приел, че с оглед предметните предели на въззивната жалба, не дължи произнасяне по правилността на първоинстанционното решение относно допуснатия до делба имот в [населено място], тъй като в жалбата не са наведени оплаквания за отмяна на решението в тази част.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на първо място се прави искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост в частта, с която е допусната делба построената в дворното място в [населено място] сграда със застроена площ 35 кв.м.

Искането е неоснователно. Видно от съдържанието на въззивната жалба, първоинстанционното решение в частта, с която е допусната съдебна делба неурегулиран поземлен имот пл.№ … по плана на м.”Л. и С. г.”, в землището на [населено място], с площ по скица 561.40 кв.м, а по документ за собственост – 600 кв.м, ведно с изградената в същия вилна постройка със застроена площ 35 кв.м, подобрения и трайни насаждение, не е било предмет на обжалване пред въззивния съд. Изрично във въззивната жалба е посочено, че се обжалва решение № 858 от 01.03.2019 г. по гр.д. № 10077/2018 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Н. Ж. установителен иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК, изложени са оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в тази част и е направено искане същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения инцидентен установителен иск относно имота в [населено място] да бъде уважен. По този предмет се е произнесъл и въззивния съд.

Искът за установяване на пълна или частична трансформация на лични средства в придобиване на вещни права през време на брака е по своя характер положителен установителен иск за собственост. Този иск е преюдициален по отношение на иска между съпрузи за делба на вещи, придобити през време на брака, тъй като от разрешаването му зависи дали следва да се допусне делба на вещта и при какви квоти. Съединяването му с иска за делба е при условията на обективно кумулативно съединяване, при което съдът дължи произнасяне по всеки иск. Съгласно чл. 258, ал. 2 ГПК, жалба може да се подаде срещу цялото първоинстанционно решение или срещу отделни негови части. Когато страната обжалва решението по обуславящия иск, както е в случая, подадената жалба не пренася пред въззивния съд и висящността на спора по обусловения иск. Дори жалбата срещу решението по обуславящия иск да бъде уважена, съдът не може да отмени и решението по обусловения иск. В този смисъл са разясненията, дадени в т.13 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. След като подадената от касатора въззивна жалба не съдържа оплаквания за недопустимост или за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на имота в [населено място], нито петитум за отмяна на решението в тази част, въззивният съд не разполага с правомощия да проверява допустимостта и правилността на решението в необжалваната част. То е влязло в сила и неговата допустимост, респ. правилността му не може да бъде проверявана и от касационната инстанция. Отделен е въпросът, че и с подадената касационна жалба се атакува само въззивното решение, с което е отхвърлен предявеният от К. Ж. установителен иск за трансформация на лични средства по чл. 23, ал.1 СК.

С оглед на изложеното, неотносими към изхода на делото са и следните въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК: 1/ Допустимо ли е съдебно решение за делба на недвижима вещ, за която чрез техническа експертиза е установено, че не съществува, макар да е описана в нотариалния акт. 2/ За реализиране на служебно вмененото задължение за преценка на допустимостта на решението в обжалваната част следва ли въззивният съд да преценява ново доказателство, събрано пред въззивната инстанция, което е допуснато до събиране именно по повод евентуална преценка за недопустимост на решението на първоинстанционния съд. Поради това тези въпроси не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват достъп до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК се поставят и следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да формира мотиви по възраженията във въззивната жалба, да обсъди всяко от тях поотделно и да заяви защо ги приема за основателни или неоснователни. 2/ Длъжна ли е въззивната инстанция да формира мотиви по събраните по делото доказателства, включително и тези, свързани с оплакванията във въззивната жалба, като обсъди всяко от тях поотделно и да заяви какви юридически факти се установяват с всяко едно от тях. 3/ Въззивният съд следва ли да формулира мотиви, когато заявява, че споделя мотивите на първоинстанционния съд в хипотезата на чл. 272 ГПК. Твърди се, че същите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, тъй като в случая не са обсъдени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните.

В практиката на ВКС, обективирана и в представените с касационната жалба решения е прието, че предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първа инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното съдебно решение и не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство.

Касационен въпрос

Даденото от въззивния съд разрешение на поставените процесуалноправни въпроси противоречи на тази практика, което обуславя основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

За да намери предявеният насрещен иск за установяване на пълна трансформация на лични средства в придобиването през време на брака на страните на недвижимия имот в [населено място], въззивният съд е приел, че установената в чл. 21, ал.3 СК презумпция за съвместен принос в придобиването, не е оборена. Препратил е към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, в които е прието, че от ангажираните от ищеца по този иск гласни доказателства се установява, че неговите родители през годините са дарявали различни по размер суми на своите деца, техните съпрузи и внуци, но не се установява, че именно тези суми, дарени на ищеца по насрещния иск, са вложени в придобиването на процесния имот. Относно наведените с въззивната жалба подробни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с преценката на събраните по делото доказателства, се е ограничил да посочи, че намира същите за неоснователни, без да обоснове този свой извод. Изложените мотиви са лаконични и се свеждат до това, че съгласно чл. 21, ал.1 СК, вещните права, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, както и че с оглед установената в закона оборима презумпция за наличие на съвместен принос, в тежест на ищеца е било да докаже, че вложените средства са лични, което не се установявало по делото. На наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение въззивният съд не е дал конкретен отговор с извършване на собствена преценка на събраните доказателства.

По тези съображения въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.

Диспозитив

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1495 от 12.12.2019 г. по в.гр.д. № 816/2019 г. на Варненския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и в същия срок да представи доказателства за това.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва да председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми