Определение №417/12.11.2020 по дело №1878/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Дали единствено квадратурата е решаващ индивидуализиращ белег на недвижимите имоти?


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:
МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове:
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА, ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1878 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

С решение № 194 от 25.02.2020 г. по в. гр. д. № 295/2019 г. на Плевенския окръжен съд е отменено решение № 108 от 21.03.2019 г. по гр. д. № 619/2018 г. на Районен съд Червен бряг и е отхвърлен предявеният от Д. Г. М. и З. И. М. срещу Г. Т. С. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на реална част от недвижим имот с площ от 696 кв. м., от които 669 кв. м. са част от УПИ…………. в строителен квартал …, а 300 кв. м. са част от УПИ ……………, ведно със сграда с идентификатор …………., попадащи в западната част на имот с идентификатор ………… по КККР на [населено място] бряг.

Мотиви

Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесните реални части от два урегулирани поземлени имота въз основа на две постановления за възлагане, издадени от публичен изпълнител № 19 И. Й.. С първото постановление № 26422/2004/000185/18.11.2008 г. на Д. М. е възложено дворно място с площ от 8330 кв. м., а по скица с площ от 6055 кв. м., към което по регулация се придават 885 кв. м. /общо по скица 6940 кв. м. /, находящо се в [населено място] бряг, съставляващо парцел………. в стр. кв. … по плана на [населено място] бряг, ведно с построените в него сгради, включително стара едноетажна сграда със застроена площ от 32 кв. м., а с постановление № 26422/2004/000123 от 29.02.2008 г. на Д. М. е възложено дворно място с площ от 10000 кв. м., а по скица с площ от 10195 кв. м., съставляващо парцел ………. в стр. кв. ……… по плана на [населено място] бряг. От своя страна ответниците Г. С. и К. С. са собственици по силата на покупко-продажба, извършена с нотариален акт № …от 21.05.2009 г., на съседен УПИ ………. с площ от 3660 кв. м., а през 2016 г. са признати за собственици по давност на 467 кв. м. от ПИ с идентификатор ……… по КККР на [населено място] бряг, целият с площ от 4127 кв. м. и на няколко сгради, сред които и сграда с идентификатор…………… с площ от 32 кв. м. Прието е, че при извършване на сделките от 2008 и 2009 г. е действал ЗРП на промишлена зона [населено място] бряг от 1989 г., с последващи изменения от 1995 г. и 2007 г., според който площите на закупените парцели са както следва: УПИ ………. е от 10433 кв. м.; УПИ ……….. е от 7079 кв. м., а УПИ ….. – 3167 кв. м. Прието е също, че УПИ … влиза изцяло в контура на ПИ с идентификатор ………., като части от ПИ с идентификатор ………..влизат и в УПИ ………… и УПИ …………. Вещите лица не могат да обяснят причините за разликата в площите на имотите по документи и на място, както и къде са разположени онези 467 кв. м. от ПИ с идентификатор ………., за които ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Не може да се установи по категоричен начин и дали сградата с площ от 32 кв. м., която е предмет на едно от възлагателните постановления на публичния изпълнител, съвпада със сградата с площ от 32 кв. м., за които ответниците се легитимират като собственици по давност. Прието е също, че на място между имотите на ищците и на ответниците съществува ограда, която е нанесена в кадастралната карта по начина, по който се владеят имотите, като тази ограда не е променяна през годините. Тази стара ограда е била имотна граница между планоснимачни номера № … и № … по кадастралния план, когато са съществували предприятията, от които са закупени имотите на страните. Съдът не е кредитирал особеното мнение на едно от вещите лица от състава на тричленната експертиза, според което има идентичност между сградите с площ от 32 кв. м. по документите на ищците и на ответниците и че след като страните са закупили урегулирани поземлени имоти, не трябва да се изследва въпросът има ли придадени места по регулация.

От правна страна въззивният съд е приел, че ищците не са доказали по безспорен начин собствеността си върху процесните реални части. Недоказан е основният им аргумент за идентичност на закупената от тях сграда с площ от 32 кв. м. и сградата от 32 кв. м., за която ответниците са признати за собственици по давност. Освен това ищците са закупили имоти с по-малка площ от действителния размер на урегулираните поземлени имоти ……….. и …………. Не могат да се конкретизират и претендираните от ищците реални части от ПИ с идентификатор …………….. Самите ищци първоначално са въвели като предмет на спора едни площи, а след това са изменили претенцията си, сочейки други площи и районният съд не е съобразил дали това не е довело до изменение на иска както по основание, така и на самото искане.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Д. М. и З. М..

Жалбоподателят счита, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано е, а освен това – очевидно неправилно.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1 ГПК, т.1 и т.3 за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Възможно ли е да се конкретизира претендираната реална част по ревандикационния иск, ако е отразена графично в изготвени експертизи и описана по местоположение, граници и квадратура;

2. Единствено квадратурата ли е решаващ индивидуализиращ белег на недвижимите имоти и тя ли следва да бъде обуславяща при мотивиране на извод за невъзможност да се индивидуализира претендираната реална част по ревандикационния иск.

3. Ако не може да се индивидуализира предметът на спора, следва ли да се разглежда ревандикационният иск по същество.

Освен това се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като има противоречие в заключението на вещите лица и не става ясно в коя част съдът възприема експертизата; съдът разглежда по същество иск, за който заявява, че няма ясен предмет; отхвърлянето на иска е мотивирано с цифри, а не с действително установената собственост по документи. Неправилен бил изводът на съда, че не може да се конкретизира претендираната реална част от имот. Според жалбоподателите очевидната неправилност основно е резултат от процесуални опущения и във връзка с нея жалбоподателите поставят следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да определи предмета на ревандикационния иск за реална част от имот правилно и ако не може да го определи следва ли да се произнася по съществото на спора;

2. Длъжен ли е въззивният съд да определи прецени правнорелевантните за спора факти, от които произтича спорното право и да изложи правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани с анализ на събраните доказателства.

Ответникът в производството Г. Т. С. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането ѝ до разглеждане по същество от ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което не е изключено от касационен контрол с оглед цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Касационен въпрос

Първата част от вторият въпрос – дали единствено квадратурата е решаващ индивидуализиращ белег на недвижимите имоти, е обуславяща по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като един от решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска се състои в това, че ищците са закупили имоти с по-малка площ от размера на съответните парцели по регулация, като площта на парцел … по документи за собственост е 10000 кв. м., а по регулационен план – 10292 кв. м.; съответно – площта на парцел … по документи за собственост е 6940 кв. м., а по план е 6960 кв. м. Този извод, който поставя площта като основен индивидуализиращ белег на имота, влиза в противоречие с практиката на ВКС, включително и с приложените към жалбата решения № 672 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, I-во г.о. и решение № 1169 от 13.10.2008 г. по гр. д. № 5251/2007 г. на ВКС, V-то г.о. Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Диспозитив

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 от 25.02.2020 г. по в. гр. д. № 295/2019 г. на Плевенския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 45 лв. и в същия срок да представят доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата им ще бъде върната

Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми