Определение №414/26.05.2020 по дело №1178/2020

Спорът е разрешен с Решение №145/05.08.2021 по дело №1178/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, IV-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неснователни или защо игнорира доказателства по делото?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1178 по описа за 2020 г. взе предвид следното

История на спора

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. А. Премпех, чрез адвокат П. С., срещу въззивно решение № 7900/20.11.2019 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 14846/2018 г.

Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна “Летище София“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. Д., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Евентуално развива съображения за неоснователност на касационната жалба.

Мотиви

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, ал. 1 и 2.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касаторът, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Софийски градски съд, като изменил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил предявения от ищеца П. А. П. срещу ответника “Летище София“ ЕАД иск, разгледан по реда на чл. 422 ГПК, по чл. 49 ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (преживени негативни емоции) от противоправно действие на служители на ответника, „изразяващо се в направен отказ да допуснат П. А. П., като член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на ЕС, да напусне територията на Република България с паспорт“, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2016 г. до окончателното издължаване, за което вземане на 12.08.2016 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 44623/2016 г. по описа на СРС, I г.о., 127-и състав. Осъдил П. А. П. да заплати на “Летище София“ ЕАД сторените деловодни разноски за първа и втора инстанция.

За да постанови този резултат, въззивният съд съдът посочил, че „фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстационния съд“ и поради тази причина „не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които установяват релевантните за спора факти и обстоятелства“. Кои са тези факти и обстоятелства не е посочено, нито какво въззивният съд, ако се приеме, че е препратил към мотивите на първостепенния, е приел за установено, ползвайки се от съображенията на първата инстанция.

Софийски градски съд, след това приел от правна страна, че не се установява по делото осъществено от служители на ответника противоправно поведение. Позовал се на Директива 21004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 20004 г., в която са определени условията, уреждащи упражняването на правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства на свободно движение и пребиваване на територията на държавите-членки. След това е възпроизвел няколко разпоредби: Съгласно чл. 5, държавите-членки дават на членовете на семейството, които не са гражданина държава-членка, какъвто е случаят с ищеца П. А. П., разрешение да влязат на тяхна територия с валиден паспорт. Разпоредбата на чл. 5, т. 2 въвежда условието за членовете на семейството,

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари