Определение №413/09.11.2020 по дело №2029/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, а не избирателно, само тези, които обслужват определена теза, да се произнесе в рамките на въззивната жалба по същество, като обсъди доказателствата и формира самостоятелни изводи от тях, да обсъди всички доводи и възражения на страните във въззивното производство.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 2029 /2020 година

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производство по чл. 288 ГПК.

История на спора

І.1 С решение № 919 от 05.07.2019 г. по гр.д.№ 108/2019 г. на Пловдивски окръжен съд:

1. е потвърдено решение № 3737/11.11.2015 г. по гр.д.№ 6002/2011г. на Пловдивски РС в частта, с която: а./ е отхвърлен иска по чл. 76 ЗН за обявяване за относитено недействителна по отношение на ищците И. С. Б., Л. В. А., И. К. Г., Я. К. А., Е. К. П., Д. М. Т., М. В. Ц. сделката по н.а. № ..,т…./ 08.06.2004 г. на нотариус Д.С., /вписана в С.. н.а. ..,т…./2004 г./, с която Й. С. Н., С. Н. Н., Т. Н. Г., С. Г. Н., М. Г. Р., Е. С. Н. продават на „КЛИМЕКС“ ЕООД поземлен имот с идентификатор ……… по КК на [населено място], [община], обл. Пловдивска с площ 4,7 дка. и б./ не е допусната съдебна делба на този имот, ведно с построените в него сгради с идентификатори ……….-сграда за енергопроизводство, сграда с идентификатор ……..-административна делова сграда, ………..-складова база и сграда с идентификатор ………..-сграда водоснабдяване и канализация;

2. е отменено същото решение № 3737/11.11.2015 г. на РС-Пловдив в частта, с която е обявена за относително недействителна по отношение на ищците И. С. Б., Л. В. А., И. К. Г., Я. К. А., Е. К. П., Д. М. Т., М. В. Ц. сделката, оформена с н.а. № …,т…./27.02.2008 г. на нотариус Д.С., с която Г. Н. Н., Р. А. Н., В. Н. Н., С. П. Н., Н. Г. Н. и В. Г. Н. продават на „ЕС ТИ ИНВЕСТ“ ООД ПИ с идентификатор………. с площ 9,998 дка в землището на [населено място], [община], обл. Пловдивска и вместо това е отхвърлен искът по чл. 76 ЗН, за тази сделка и искът за делба на имот с идентификатор ……….;

3. е отменено първото допълнително решение № 53/22.10.2016 г. по същото дело на РС, с което са отхвърлени исковете по чл. 76 ЗС, предявени от ищците против ответниците Н. Г. Н., Й. С. Н., С. Н. Н., Т. Н. Г., М. Г. Р., С. Г. Н., Е. С. Н., Б. И. Д., И. Н. Н., Н. Н. Н., Л. А. Н. „ДЕМАТО“ ООД, и Т. Д. Т. и М. П. Т., Г. Н. Н., Р. А. Н., В. Н. Н., С. П. Н., Г. В. Н., Н. В. Н. и третото лице „АВИУС 2003“ ЕООД и вместо това са уважени исковете по чл. 76 ЗН, като са обявени за относително недействителни по отношение на ищците: а./ сделката по н.а. № …,т…. /01.04.2004 г. на нотариус М.Ц.. /вписана н.а. № ..,т…./2004 г./, с която В. Г. Н., Н. Г. Н., С. П. Н., В. Н. Н., Р. А. Н., Г. Н. Н. продаван на Т. Д. Т. нива от 4,101 дка., съставляваща имот с идентификатор ………. и б./ сделката по н.а. № ..,т…./11.08.2004 г.,т…./11.08.2004 г., на нотариус Т.К., / вписана, н.а. № …,т…./2004 г./, с която Т. Д. Т. и съпругата му М. П. Т. продават на „ДЕМОТО“ ООД същия имот с идентификатор …………

І.2. С първото допълнително решение № 1353/20.11.2019 г. по в.гр.д.№ 108/2019 г. Пловдивски окръжен съд е допълнил решение № 919 от 05.07.2019 г., като е допуснато да се извърши съдебна делба нива от 4,101 дка., съставляваща имот с идентификатор ……….. между съделители и квоти, както следва:

И. С. Б. – 36/360 ид.ч., Л. В. А. – 9/360 ид.ч., И. К. Г. – 9/360 ид.ч., Я. К. А. – 18/360 ид.ч., Е. К. П. – 18/360 ид.ч., Д. М. Т. – 18/360 ид.ч., М. В. Ц. – 36/360 ид.ч., В. Г. Н. – 36/360 ид.ч., Н. Г. Н. – 36/360 ид.ч., Й. С. Н. – 8/360 ид.ч., С. Н. Н. – 8/360 ид.ч., Т. Н. Г. – 8/360 ид.ч., М. Г. Р. – 12/360 ид.ч., С. Г. Н. – 12/360 ид.ч., Е. С. Н. – 24/360 ид.ч., Б. И. Д. – 36/360 ид.ч., И. Н. Н. – 12/360 ид.ч., Н. Н. Н. – 12/360 ид.ч. и, Л. А. Н. – 12/360 ид.ч.

І.3. С второ допълнително решение № 203/13.02.2020 г. е допълнено решение № 919 от 05.07.2019 г., като е отменено първото решение на РС по отношение на квотите, при които е допусната делбата на десет от процесните земеделски имоти, по отношение на които не са извършвани разпоредителни сделки от никой от наследниците, при същите квоти, посочени по-горе, при които е допусната делбата на имот ………..

ІІ.1. Касационни жалби против основното решение № 919 от 05.07.2019 са подали ищците И. С. Б., Л. В. А., И. К. Г., Я. К. А., Е. К. П., Д. М. Т., М. В. Ц. г. Те обжалват решението в частите, с които са отхвърлени исковете за делба по отношение на ПИ с идентификатор ……… и по чл. 76 ЗН по отношение на сделката по н.а. № н.а. № …,т…/27.02.2008 г. на нотариус Д.С., е отхвърлен искът за делба на ПИ с идентификатор ……… и искът по чл. 76 ЗН за обявяване за относително недействителна по отношение на ищците, сделката по н.а. № …,т…/08.06.2004 г. на нотариус Д.С.. Тези касатори твърдят неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 76 ЗН, допуснати съществени процесуални нарушения поради несъобразяване с влязлото в сила решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, обстоятелствното, че висящият процес спира течението на давността и, че недействителността по чл. 76 ЗС не се санирала.

По тази касационна жалба се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК, като се твърди противоречие с ТР № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Поставен е въпросът „може ли да се прилага 5-годишната давност от купувач спрямо наследници на основание договор за покупко-продажба на наследство, респективно на части от наследство, по която продавачи са наследници и се доказва, че тази сделка е относително-недействителна, което предполага уважен иск по чл. 76 ЗН“.

Ответниците „Климекс“ ЕООД и третото лице „АВИОУС“ ЕООДС оспорват допускането до касация, тъй като на практика няма формулиран въпрос по приложението на ТР № 1/2004 г., а след оставяне на касационната жалба без движение и даване на указания за посочване на основания по чл. 280 ГПК, ал.1 и 2, са наведени касационни основания по чл. 281 ГПК, а не по чл. 280 ГПК, както съдът не може да извежда сам въпроси от твърденията за неправилност на решението.

ІІ.2. Идентични касационни жалби против основното решение № 919 от 05.07.2019 г и против допълнително решение № № 1353/20.11.2019 г.. са подали Т. Д. Т. и съпругата му М. П. Т. и „Димато“ ООД. С тях се твърди нарушение на материалния закон – чл. 76 ЗН, допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и необоснованост на извода, че в полза на дружеството не е изтекла придобивна давност.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280 ГПК, ал.1 т. 1 и ал.2 пр.3. Твърди се противоречие със съдебната практика на ВКС, касаеща задължението на възивната инстанция да се произнесе в рамките на въззивната жалба по същество, като обсъди доказателствата и формира самостоятелни изводи от тях, обсъди всички доводи и възражения на страните във въззивното производство. Като основание за допускане до касация е наведено и основанието по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност на решението, тъй като не са обсъдени показанията на св. А. К., не е обсъден доводът, че Т. Т. е придобил целия имот, но той не е наследник, а трето лице и като такъв се е разпоредил с него. Основният довод е че не е налице разпореждане със съсобствен имот от сънаследник, като се съобрази и изтеклата в полза на праводателите на дружеството придобивна давност.

Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирани страни, против въззивно решение и допълнително решение, които подлежат на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

ІІІ.1. Против второ допълнително решение № 203/13.02.2020 г., с което е допълнено решение № 919 от 05.07.2019 г., на ПОС като е отменено първото решение на РС по отношение на квотите, при които е допусната делбата на десет от процесните земеделски имоти, по отношение на които не са извършвани разпоредителни сделки от никой от наследниците, не е подадена касационна жалба и в тази част въззивното решение е влязло в сила.

ІІІ.2. Спорът е съсредоточен по исковете по чл. 76 ЗН и иска за делба на три поземлени имоти – по т.7 от исковата молба – с идентификатор ………. с площ 9,998 дка., по т.10 от исковата молба – ПИ № ……….. с площ 4,7 дка и за имота по т. 11 от исковата молба – поземлен имот с идентификатор…………., с площ 4,1 дка. По отношение на първите два имота са отхвърлени исковете по чл. 76 ЗН и за делба, а по отношение на третия – исковете са уважени.

ІV. От доказателствата по делото се установява следното:

Ищците са поискали извършване на делба на недвижими имоти, останали в наследство от общия наследодател Н. К. Н., починал на 08.12.1950 г. След смъртта си, той е оставил пет деца: Я., починала на 26.11.1995 г., Г., починал на 05.08.1986 г., М., починала на 09.07.1998 г., С., починал на 14.04.1985 г. и И., починал на 08.04.1993 г.

Имотът по т.7 от исковата молба – нива с площ 9,998 дка., сега с идентификатор ………… е възстановен първоначално с решение № А181/17.12.1997 г. по преписка № 46085/1992 г., т.1 на наследници на Г. Н. Н.. Те са преживяла съпруга П. и синове С. /поставен под запрещение/, починал на 09.07.2002г., В. Г. и Н. Г.. С н.а. № …,т…./08.05.2001 г. на нотариус С. Й., П. е продала срещу задължение за издръжка и гледане на внуците си Г. Н. и В. Н. своята и на сина си по 1/4 ид.ч. от този имот. Преобретателите Г. и В. Н., заедно със съпругите си Р. А. Н., С. П. Н. и наследниците В. и Н. Г. продават на „ЕС ТИ ИНВЕСТ“ ООД този имот с н.а. № …,т…./27.02.2008 г. на нотариус Д. С.. Имотът е записан в инвентарната книга на дружеството. През 2008 г. то е заявило искане и е предприело всички необходими действия за промяна на предназначението на имота, което е уважено с решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ на 13.08.2010 г. Изготвило е и е поискало одобрение на ПУП-ПРЗ, който е одобрено със заповед № РД-09-926/25.09.2009 г. на кмета, след решение на Общинския съвет от 29.01.2009 г. Дружеството – преобретател е преобразувано чрез вливане в „Сифер“ ООД.

Имотът по т. 11 от исковата молба – нива от 4,1 дка., съставляваща поземлен имот с идентификатор ………. също е възстановена първоначално с решение № А181/17.12.1997 г. по преписка № 46085/1992 г., т.2 на наследници на Г. Н. Н. и с посоченият вече н.а. № …,т…./08.05.2001 г. на нотариус Св. Й., П. е продала срещу задължение за издръжка и гледане на внуците си Г. Н. и В. Н. своята и на сина си по 1/4 ид.ч., общо 1/2 ид.ч. от този имот. С н.а. № …,т…/01.04.2004 г. на нотариус М.Ц. преобретателите, съпругите им Р. А. Н., С. П. Н. и наследниците Г. и В. Н. и Н. и В. Г. продават целия имот на Т. Д. Т.. С н.а. № …,т…./11.08.2004 г. на нотариус Т.К. Т. Т. заедно със съпругата си М. П. Т. продават този имот на „Димато“ ООД, което го е вписало в инвентарната книга на дружеството.

Имотът по т. 10 от исковата молба – оризище с площ 4,7 дка. с идентификатор ……… е възстановен първоначално с решение № А18А/17.12.1997 г. по преписка № 46202/1992 г., т.3 на наследници на С. Н. Н.. С н.а. №…,т…. от 08.08.2004г. на нотариус Д.С. наследниците на С. Н. Н.: Й. С. Н., С. Н. Н., Т. Н. Г., С. Г. Н., М. Г. Р., Е. С. Н. продават на „КЛИМЕКС“ ЕООД целия недвижим имот. Дружеството е предприело действия за промяна предназначението на земята и искането му е уважено с решение от 16.09.2005 г. , изготвило е и е поискало одобряване на ПУП. Със строителни книжа „КЛИМЕКС“ ЕООД

е застроило имота с четири сгради, заснети в КК с идентификатори ……….-сграда за енергопроизводство, сграда с идентификатор …………..-административна делова сграда, …………-складова база и сграда с идентификатор ………..-сграда водоснабдяване и канализация. Строежът „складово-сервизна база за хладилна техника с шоурум и офиси“ е въведен в експлоатация на 04.06.2010 г. За обезпечаване на отпуснат на дружеството кредит от „ОББ“ АД, то е ипотекирало имота с нот. акт за договорна ипотека № …,т…./20.05.2008 г. и н.а. № …,т…../01.08.2008 г. на нотариус Ц.. По искане на ипотекарният кредитор, срещу имота е насочено принудително изпълнение и с постановление на ЧСИ, в сила от П.И. от 25.08.2016 г. имота е възложен на „АВИУС 2003“ ЕООД. Това дружество и ипотекарният кредитор ОББ са встъпили в производството като трети лица.

На 05.10.2004 г. наследниците на дъщерите на общия наследодател Я. и М. предявяват иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за имотите, възстановени само на наследници на братята Г., С. и И.. Искът е уважен за 13 земеделски имота, които сега са предмет на иска за делба. Решението е влязло в сила м. декември 2005 г. С решения № Ц461 по преписки № 46155А и № 46155Б от 23.12.2010 г. на основание решението по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ са изменени първоначалните решения, като всички 13 земеделски имота са възстановени на наследници на общия наследодател Н. К. Н., починал на 08.12.1950 г. Ищците са се позовали на тези решения, за да искат делба, като са предявили искане за обявяване за относително недействителни по отношение на тях всички сделки, с които част от наследниците след първоначалното възстановяване на имотите са се разпоредили в полза на трети лица. Преобретателите по тези сделки са направили възражение за придобивна давност.

V. РС първоначално е прекратил производството в частта по чл. 76 ЗН поради това, че разпорежданията са с цели имоти и не само от наследници и дори да се отменят сделките, имотите няма да се върнат в наследствената маса. С определение по ч. гр.д. № 4450/2016 г. на ВКС, ІV гр.о. е отменено определението за прекратяване с аргумент, че нормата на чл. 76 ЗН е приложима за всички сделки на разпореждане с идеална част от наследствен имот, а останалите доводи са въпрос на основателност или не на иска.

VІ.1. За да потвърди решението на РС, с което е отхвърлен иска по чл. 76 ЗН и иска за делба по отношение на имота от 4,7 дка. с идентификатор ………, продаден на „КЛИМЕКС“ ЕООД, въззивният съд е приел, че наследници на С. Н. Н. са се разпоредили с имота преди повече от пет години от предявяване на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу тях. Имота е застроен от дружеството и до предявяване на иска за делба е изтекъл период по-дълъг от 10 години от сделката, през който дружеството – преобретател го е придобило по давност.

VІ.2. За да отмени решението на РС и да отхвърли иска по чл. 76 ЗН и за делба по отношение на нива с площ 9,998 дка., сега с идентификатор ……….., съдът е приел, че от първоначалното възстановяване на имота, с решение, което има конститутивно действие до сделката, с която дружеството „ЕС ТИ ИНВЕСТ“ е купило имота, не само от наследници, но и от трети лица, е изтекъл период от време по-голям от десет години. Така дружеството е купило от собственици, придобили имота по давност, а не идеални части от наследници.

VІ.3. По отношение на нива от 4,1 дка., съставляваща поземлен имот с идентификатор …………., въззивният съд е приел, че възражението на дружеството за придобивна давност е неоснователно, тъй като разпитаните свидетели С. П. и С. А. дават показания за нива от 10 дка – повече от два пъти по-голяма от тази нива. Затова е прието, че продажбите на този имот са относително недействителни по отношение на наследниците на основание чл. 76 ЗН и за този имот е допуснато извършване на делба с първото допълнително решение.

VІІ.1. По касационната жалба на ищците:

В изложението към тази жалба, след оставянето й без движение и даване на указания са посочени касационни основания по чл. 281 ГПК, а не по чл. 280 ГПК, ал.1 и ал.2. Основанията за допускане до касация по чл. 280 ГПК, ал. 1 и ал.2 са различни от касационните основания по чл. 281 ГПК. За да бъдат разгледани касационните основания трябва да е допуснато касационно обжалване в етапа на селекция на касационните жалби, приключващ с постановяване на определението по чл. 288 ГПК. В това производство съдът преценява служебно само дали са налице основанията по чл. 280, ал.2 ГПК, пр. 1 и 2, т.е. дали обжалваното решение не е нищожно или недопустимо. Обжалваното решение не страда от такива пороци – не е нищожно или недопустимо. По отношение на останалите основание, действа диспозитивното начало – съдът разглежда само наведените от касаторите основания за допускане до касация по чл. 280, ал.1 ГПК, т. 1-3 или по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност.

В касационната жалба / а не в изложението/ жалбоподателите /ищци/ се позовават на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, като твърдят противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2004 г. по въпроса „може ли да се прилага петгодишната давност в полза на купувач спрямо наследници на основание договор за покупко-продажба на наследство, респективно на части от наследство, при която продавачи са наследници и се доказва, че тази сделка е относително-недействителна, което предполага уважен иск по чл. 76 ЗН“.

Въпросът е неточен и съдържа вътрешно противоречие, защото нормата на чл. 76 ЗН не се прилага при прехвърляне на цялото наследство или дробна част от него от сънаследник в полза на трето лице, тъй като се приема, че тогава се прилага чл. 212 ЗЗД, а не разпореждане с отделна вещ, каквато е хипотезата, уредена в чл. 76 ЗН. С т.3 от ТР № 72/85 г. на ОСГК на ВС е прието, че хипотезата на чл. 212 ЗЗД е налице и когато прехвърлената вещ изчерпва наследството и в този случай също е неприложима нормата на чл. 76 ЗН. В по спора по делото не е налице прехвърляне на наследство, а разпореждане с отделни имоти от наследството, които не го изчерпват. Затова въпросът не кореспондира на фактите по делото и така зададен, не определя изхода от спора.

Отделно от това не е налице и противоречие с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВС. С този тълкувателен акт се прие, че сделките на разпореждане на сънаследник изцяло или с част от отделен наследствен имот, с който не се изчерпва наследството, са относително недействителни по отношение на наследниците и на тази относителна недействителност могат да се позоват само останалите наследници, а не трети лица и разпоредилите се. Прие се, че сделката поражда правно действие, обвързва страните и само по отношение на неразпоредилите се наследници се счита, че тя е в наследствената маса. С това тълкувателно решение не е коментиран въпроса за позоваване от трети лица на придобивната давност върху прехвърления имот. В този смисъл не е налице противоречие с ТР № 1/2004 г. Съдебната практика не изключва възможността за придобиване по давност на имотите, предмет на разпореждане от сънаследник. /решение № 178/09.07.2014 г. по гр.д.№ 7749/2013 г. на ВКС, І гр.о., решение № 180/15.01.2019 г. по гр.д.№ 4324/2017 г. на ВКС, І гр.о./ Невъзможност да се придобие имот с кратката давност по чл. 79, ал.2 ЗС като добросъвестен владелец се приема само за преобретателя по първата сделка, с която наследник се разпорежда в полза на трето лице, но за последващите сделки, с които придобилия от наследник се разпорежда в полза на следващ преобретател не е изключено придобиването като добросъвестен владелец.

Поставеният въпрос не кореспондира и на мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд е изложил мотиви за десетгодишна давност, а не за петгодишна. В настоящото производство по допускане до касация, не може да се коментира правилността на изводите на съда в тази насока. По тези съображения и като съобрази мотивите към ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че не е обосновано наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

В касационната жалба на ищците се навежда и довод, че е нарушена императивна правна норма и като такава се сочи нормата на чл. 76 ЗН и че е нарушен чл. 297 ГПК, защото не е съобразено влязлото в сила решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и обстоятелството, че висящият процес спира течението на давността, съгласно чл. 115, б. ж ЗЗД, която е императивна. Съдът преценява тези твърдения като позоваване на очевидна неправилност на решението – основание по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК, тъй като едно от проявленията й е неприлагане, или неправилно прилагане на императивна правна норма, а такива са нормите в обществен интерес.

Нормата на чл. 76 ЗН не е императивна, защото не е в обществен интерес, а в интерес на ограничен кръг лица – наследниците. /решение № 27 от 24.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2013 г., II г. о./ Съдът не я прилага служебно. Наследникът, който не се е разпоредил с наследствената вещ преценява дали да се позове на нея. Той може да избира дали да се позове чрез иск или възражение на чл.76 ЗН, като иска да се прогласи сделката на разпореждане в полза на трето лице за относително недействителна по отношение на наследниците. Той обаче може да избере да не се позовава на чл. 76 ЗН и да се дели с придобилия идеалната част съсобственик, т.е. да поиска делба на съсобственост, а не на наследство. С ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС се промени включително и задължителната съдебна практика, като вече не се приема, че сделката на разпореждане на наследник с идеална част в полза на трето лице е нищожна, след като с т.1 от ТР № 1/2004 г. е отменена т. 1 от ТР № 72/1985 г. на ОСГК на ВС. Актуалната задължителна съдебна практика приема, че сделката е действителна между страните и може да се обяви за относително недействителна по искане на неразпоредил се наследник. Тази сделка не е в противоречие с добрите нрави, каквато теза развиват касаторите-ищци. Това е основание за нищожност, а сделката, за която е приложима нормата на чл. 76 ЗН е относително недействителна. Затова не се прилага и правилото, че нищожните сделки не се санират.

В производството по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ участват само наследниците. Третите лица – търговски дружества не са страни по това дело. „Климекс“ ЕООД и „Димато“ ООД са придобили права по оспорените сделки преди предявяване на 05.10.2004 г.на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, поради което не са частни правоприемници, обвързани от силата на пресъдено нещо и по отношение на тях не се спира придобивната давност докато трае производството по спора за материално право между наследниците на общия наследодател, а те не са могли да встъпят или да бъдат привлечени. /в този смисъл съображения са изложени в Р № 383/02.11.2011г. по гр.д.№ 1388/2010 г. на ВКС, І гр.о./ В този смисъл не е налице неприлагане или неправилно прилагане на чл. 297 ГПК и на чл. 115, б. ж ЗЗД.

По тези съображения не е налице и основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК очевидна неправилност поради нарушение на императивни правни норми.

Тъй като не са налице и двете наведени основания за допускане до касация по чл. 280 ГПК, ал.1 т.1 и ал.2 пр.3, по касационната жалба на ищците не се допуска касационен контрол на обжалваното от тях въззивно решение в посочените части.

VІІ.1. По касационните жалби, подадени от Т. Д. Т. и съпругата му М. П. Т. и от „Димато“ ООД. против основното решение № 919 от 05.07.2019 г и против допълнително решение № № 1353/20.11.2019 г.:

Тези жалби касаят обявяване за относително недействителни сделката по н.а. № …,т…. /01.04.2004 г. на нотариус М.Ц.. /вписана н.а. № ..,т…./2004 г./, с която В. Г. Н., Н. Г. Н., С. П. Н., В. Н. Н., Р. А. Н., Г. Н. Н. продаван на Т. Д. Т. нива от 4,101 дка., съставляваща имот с идентификатор ……….. и сделката по н.а. № …,т…./11.08.2004 г.,т…./11.08.2004 г., на нотариус Т.К., / вписана, н.а. № …,т…./2004 г./, с която Т. Д. Т. и съпругата му М. П. Т. продават на „ДЕМОТО“ ООД същия имот с идентификатор ……….. и този имот е допуснат до делба между наследниците при законните квоти.

Наведени са основанията по чл.280, ал. 1, т.1 ГПК и по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК. Твърди се противоречие със съдебната практика на ВКС, според която въззивната инстанция е задължена да обсъди всички доказателства, а не избирателно, само тези, които обслужват определена теза, да се произнесе в рамките на въззивната жалба по същество, като обсъди доказателствата и формира самостоятелни изводи от тях, да обсъди всички доводи и възражения на страните във въззивното производство. Тези касатори се позовават на решение № 60 от 05.06.2013 г. по гр.д.№ 546/2012г. на ВКС, ІV гр.о., решение № 493 от 05.03.2013 г. по гр.д.№ 236/2012г. на ВКС, І гр.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на ВКС, І гр.о. и решение № 34 от 22.02.2012 г. по гр.д.№ 652/2011г. на ВКС, ІІ гр.о., в които, ВКС извежда посочените задължения и правомощия на въззивната инстанция при действащия ГПК.

Тази група касатори твърдят, че въззивната инстанция не е обсъдила показанията на св. К., не са обсъдени доводите им, заявени още в отговорите на исковата молба и подържани във въззивното производство в отговорите на възивната жалба на ищците, че Т. Т. и съпругата му не са наследници, а трети лица, които придобиват имота от част от наследниците и от трети за наследството лице и, че те се разпореждат като такива, а не като наследници в полза на „Димато“ ООД, че това дружество е придобило права от последващ преобретател, а не от сънаследник, че сделката между третите за наследството лица е преди повече от пет години преди предявяване на иска за делба и дружеството също се е позовал на придобивна давност.

Касационен въпрос

Съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване по поставените обобщени въпроси на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивната инстанция не е изложила никакви мотиви по отношение на сделките, по които страни са тези касатори и не е разгледала посочените доводи, заявени в инстанциите по същество и подържани от тях като въззиваеми.

Като основание за допускане до касация се твърди и очевидна неправилност по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК поради необсъждане на същите доказателства и доводи, но тъй като се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, съдът не разглежда основанието по чл. 280, ал.2,пр.3 със същите доводи.

Диспозитив

Водим от изложеното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА, по касационна жалба № 23076/30.07.2019 г., подадена от ищците И. С. Б., Л. В. А., И. К. Г., Я. К. А., Е. К. П., Д. М. Т., М. В. Ц., касационно обжалване на въззивно решение № 919 от 05.07.2019 в следните части, с които:

– е потвърдено решение № 3737/11.11.2015 г. по гр.д.№ 6002/2011г. на Пловдивски РС в частта, с която са отхвърлени исковете за допускане на делба на ПИ с идентификатор ………. по КК на [населено място], [община], обл. Пловдивска, ведно с построените в него сгради и искът по чл. 76 ЗН за обявяване за относително недействителна по отношение на ищците, сделката по н.а. № …,т…./08.06.2004 г. на нотариус Д.С., /вписана н.а. № …, т. …/2004 г./;

– е отменено същото решение № 3737/11.11.2015 г. по гр.д.№ 6002/2011г. на Пловдивски РС, в частта, с която е обявена за относително недействителна по отношение на ищците И. С. Б., Л. В. А., И. К. Г., Я. К. А., Е. К. П., Д. М. Т., М. В. Ц. сделката, оформена с н.а. № …,т…./27.02.2008 г. на нотариус Д.С., /вписана като н.а. № …,т…. 2008 г./, с която Г. Н. Н., Р. А. Н., В. Н. Н., С. П. Н., Н. Г. Н. и В. Г. Н. са продали на „ЕС ТИ ИНВЕСТ“ ООД ПИ с идентификатор ……….. с площ 9,998 дка в землището на [населено място], [община], обл. Пловдивска и вместо това са отхвърлени искът по чл. 76 ЗН за обявяване за относително недействителна по отношение на ищците на тази сделка и иска за делба на същия поземлен имот с идентификатор ………… с площ 9,998 дка.

ДОПУСКА касационно обжалване по касационни жалби № 26980/16.09.2019 г., подадена от Т. Д. Т. и М. П. Т. и касационна жалба № 27097/16.09.2019 г., подадена от „Димато“ ООД ЕИК 11580736 на въззивно решение № 919 от 05.07.2019 в частта, с която е отменено е първото допълнително решение № 53/22.10.2016 г. по гр.д.№ 6002/2011 г. на Районен съд-Пловдив, в частта му, с което са отхвърлени исковете по чл. 76 ЗН по отношение на сделките по н.а. № …,т…./01.04.2004 г. и по н.а. № …,т…. от 11.08.2004 г. на С. при Пловдивски РС и вместо това тези искове са уважени, като са обявени за относително недействителни по отношение на ищците И. С. Б., Л. В. А., И. К. Г., Я. К. А., Е. К. П., Д. М. Т., М. В. Ц. а./ сделката по н.а. № …,т…./01.04.2004 г. на С. при ПРС, с която В. Г. Н., Н. Г. Н., С. П. Н., В. Н. Н., Р. А. Н., Г. Н. Н. продаван на Т. Д. Т. нива от 4,101 дка., съставляваща имот с идентификатор ……….. и б./ сделката по н.а. № ….,т…./11.08.2004 г., на С.. При ПРС с който Т. Д. Т. и съпругата му М. П. Т. продават на „ДЕМОТО“ ООД същия имот с идентификатор ……………

ДОПУСКА касационно обжалване по касационни жалби № 38416/23.12.2019 г., подадена от Т. Д. Т. и М. П. Т. и по касационна жалба № 38418/23.12.2019 г., подадена от „Димато“ ООД ЕИК 11580736 на допълнително решение № 1353/20.11.2019 г. по в.гр.д.№ 108/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е допълнил решение № 919 от 05.07.2019 г. по същото дело, като е допусната съдебна делба на нива от 4,101 дка., съставляваща имот с идентификатор ………. между съделители и квоти, както следва:

И. С. Б. – 36/360 ид.ч., Л. В. А. – 9/360 ид.ч., И. К. Г. – 9/360 ид.ч., Я. К. А. – 18/360 ид.ч., Е. К. П. – 18/360 ид.ч., Д. М. Т. – 18/360 ид.ч., М. В. Ц. – 36/360 ид.ч., В. Г. Н. – 36/360 ид.ч., Н. Г. Н. – 36/360 ид.ч., Й. С. Н. – 8/360 ид.ч., С. Н. Н. – 8/360 ид.ч., Т. Н. Г. – 8/360 ид.ч., М. Г. Р. – 12/360 ид.ч., С. Г. Н. – 12/360 ид.ч., Е. С. Н. – 24/360 ид.ч., Б. И. Д. – 36/360 ид.ч., И. Н. Н. – 12/360 ид.ч., Н. Н. Н. – 12/360 ид.ч. и, Л. А. Н. – 12/360 ид.ч.

Указва на касаторите Т. Д. Т. и М. П. Т. да внесат за разглеждане на подадените от тях две касационни жалби против основното и допълнителното въззивно решение, в едноседмичен срок от съобщението, държавна такса в размер общо на 50 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационните жалби ще бъдат върнати.

Указва на касатора „Димато“ ООД, ЕИК 11580736 да внесе за разглеждане на подадените от него две касационни жалби против основното и допълнителното въззивно решение, в едноседмичен срок от съобщението, държавна такса в размер общо на 50 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационните жалби ще бъдат върнати.

След внасяне на определените държавни такси, делото да се докладва за насрочване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми