*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**

Спорът е допуснат до касация със следното Определение


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Може ли въззивният съд да се произнася по ненаведени във въззивната жалба доводи и основания за неправилност на първоинстанционното решение?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател:
ЕМИЛ ТОМОВ

Членове:
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ, ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1961 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата А. И. К. - П. срещу решение № 216 от 11. 03. 2021г. по в. гр. дело № 2529//2020г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 12 състав. С въззивното решение е отменено решение № 139 от 24. 04. 2020г. по гр. дело № 676//2019г. на Софийски окръжен съд, в осъдителната му част, с която ответникът Прокуратурата на Република България /РБ/ е осъден да заплати на ищцата К. – П., на основание чл. 49 ЗЗД, сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от постановления от 08. 10. 2014г. и 13. 10. 2014г. по ДП № 305//2014г. по описа на РУ МВР – И., пр. пр. № 1606/2014г., ведно със законната лихва от 26. 09. 2016г. до окончателното изплащане, и вместо него е постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 5 000 лв., ведно със законната лихва от 26. 09. 2016г. е отхвърлен като неоснователен, като е реализирана и отговорността на ищцата за съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция. В останалата му част, с която искът с правно основание чл. 49 ЗЗД за разликата над сумата 5 000 лв. до предявения размер от 30 00 лв. е отхвърлен като неоснователен и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата, за периода: 26. 09. 2014г. – 25. 09. 2016г., е отхвърлена като погасена по давност, първоинстанционното решение е потвърдено.

Касаторката – ищца поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 7 Конституцията на РБ/, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 269 ГПК в контекста на задължителните разрешения, дадени в т. 1 ТР № 1/09. 12. 2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и поради необоснованост. Счита ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари