Решение №41/14.05.2021 по дело №4389/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №757/07.12.2020 по дело №4389/2019


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, IV-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Отговор

Както в първоначалната молба, така и в уточнението към нея не се сочат последователно обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца. Не се пояснява какъв вид отговорност се носи предвид наличното за част от процесния период трудово правоотношение между страните. Не се пояснява какъв вид имуществена отговорност се търси – на работник или служител, или отчетническа отговорност в рамките на изпълнението на специфични отчетнически задължения като елемент на трудовото правоотношение в конкретния случай. Не се пояснява при коя хипотеза на чл. 203, ал. 2 КТ се търси вината, ако се търси пълна имуществена отговорност. Необходимите пояснения следва да се отразят и върху искането към съда. Само при отстраняване на посочените недостатъци ответникът може да организира защитната си позиция, след което се дължи от страна на съда изготвянето на доклад по делото с всичките му елементи и последици. В случая въззивният съд дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесета и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВАСИЛКА ИЛИЕВА, ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа гр.д. № 4389 по описа за 2019 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на И. Н. Г., с адрес за призоваване в [населено място], против въззивно решение № 3636 от 20 май 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1980/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 50287 от 17 октомври 2018 г., постановено по гр.д. № 74975/2015 г. по описа на районния съд в гр. София, в частите му за осъждането на Г. да заплати на „Кос Алфа“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Белица, на основание чл. 203, ал.2 КТ, вр. чл. 211 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 26510 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени в периода 29.07.-16.08.2013 г., изразяващи се в получаване и невъзстановяване на парични средства на дружеството чрез изтеглянето им от клиентска сметка с титуляр Адвокатско дружество „Д., М. и К.“, и на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 14390 лева, получени без основание суми на дружеството за периода 13.09.-29.11.2013 г. чрез изтеглянето им от клиентска сметка с титуляр същото адвокатско дружество.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато с определение № 757 от 7 декември 2020 г., постановено по настоящото дело, поради вероятността въззивното решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба.

Мотиви

Между страните не съществува спор, че трудовото правоотношение помежду им за заеманата от касатора длъжност „главен счетоводител“, е прекратено считано от 01.09.2013 г.; че между работодателя и адвокатско дружество е сключен договор за клиентска сметка; че касаторът е изтеглил сумите на описаните в исковата молба дати от клиентската сметка – на 29.07.2013 г., двукратно на 30.07.2013 г., на 31.07.2013 г., на 05.08.2013 г., на 16.08.2913 г., на 13.09.2013 г., на 24.10.2013 г. и на 29.11.2013 г.

За получените от ответника в периода 29.07.-29.11.2013 г. суми в общ размер от 42900 лева в исковата молба се твърди, че не са изразходвани за плащания от името на дружеството и те следва да се върнат на собственика им. С уточнителна молба от 18.01.2016 г. дружеството сочи, че ответникът е заемал длъжността до края на м. август 2013 г. и е имал генерално пълномощно от управителя на дружеството, включително с права да сключва договори с трети лица от името на дружеството и да се разпорежда с парични средства

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари