Решение №41/19.05.2021 по дело №1853/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    4

    5

    Р Е Ш Е Н И Е

    №41

    гр. София,19.05.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1853 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.303, ал.1 ГПК.

    Образувано е по молба от Д. А. К. и Г. А. К., и двамата чрез адв.И.К. и А. С. К., чрез адв. Ал.Д. за отмяна на влязло в сила решение №10/09.04.2020г. по т.д.№481/2017г. на ВКС, І т.о., с което е отменено решение №130/04.11.2016г. по в.т.д. №270/2016г. на АС-Бургас и вместо него е уважен предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД срещу А. С. К., Д. А. К. и Г. А. К. иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, като е обявен за относително недействителен по отношение на банката сключеният между ответниците договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №301/14.03.2012г., акт №168, том І, вписан в Службата по вписванията – [населено място].

    Молителите твърдят, че решението е неправилно и подлежи на отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Излагат доводи, че въззивното решение е отменено и е постановено решение по съществото на спора без да им е гарантирано правото на защита чрез връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, респ. даване на възможност да направят защитно възражение, че кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е знаел за имущественото състояние на поръчителя А. К. при одобряване на договора за поръчителство и се е съгласил поръчител да бъде лице, чието имущество се е намалило, както и да представят съответни писмени доказателства- две декларации за имуществено състояние на поръчителя А. С. К.. Считат, че макар и да не са нови тези доказателства, е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не са направили това защитно възражение и не са представили доказателствата в негова подкрепа поради възприетото в съдебната практика становище, че нормата на чл.135 ЗЗД е неприложима по отношение на поръчителите -решение №199/2010г., т.д.№966/2009г. на ІІ т.о. на ВКС. Твърдят, че това решение, постановено по реда на чл.290 ГПК и задължително за инстанционните съдилища по делото, съобразили го при постановяване на своите решения, е отменено с приемането на ТР №2/2017г. по т.д.№2/2017г. на ОСГТК на ВКС.

    Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД излага доводи за недопустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, както и за нейната неоснователност. Претендира разноски.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното:

    Молбата е подадена в рамките на преклузивния тримесечен срок от надлежна страна срещу акт, подлежащ на отмяна, поради което е процесуално допустима.

    По основателността на молбата:

    Отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал – която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права.

    Отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.3 ГПК може да се допусне, когато влязлото в сила решение e основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Тази хипотеза ще е налице, когато решението, чиято отмяна се иска, е било обусловено от задължителната за съда сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт.

    В настоящата хипотеза молителите са ответници по иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен от ищеца- кредитор

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари